Решение № 15246 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2014 г.

Решение № 15246 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Ростислав Ангелов Венчев от гр. Пазарджик чрез процесуален представител адвокат Мария Генова от АК Пазарджик против решение № 305 от 15.05.2014 г. на административен съд Пазарджик по адм. дело № 194/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № Ж. 3#1/13.02.2014 г. на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-2857-1/30.12.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на директора на РУСО Пазарджик и потвърденото с него разпореждане в частта за определяне размера на отпуснато обезщетение за безработица и срока за изплащането му. По делото е установено, че за периода от 1.04.2008 г. до 18.02.2013 г. между "Райфайзенбанк" ЕАД и Ростислав Ангелов Венчев е бил сключен договор за управление с който му е възложено да бъде управител на офис Пазарджик 1 на банката, който офис не е бил регистриран като клон на дружеството по смисъла на ТЗ и за този период са подавани данни за лицето по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 като са внасяни осигурителни вноски и за социалния риск "безработица". Установено е, че на 18.02.2013 г. правоотношението между жалбоподателя и банката е трансформирано в трудово въз основа на сключен трудов договор, прекратен на 1.12.2013. Установено е, че по подадено заявление е издадено разпореждане № 121-00.2857-1/30.12.2013 г. на ръководителя по осигуряването за безработица с което на Ростислав Венчев е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 01.12.2013 г. до 31.07.2014 г. в размер на 29.10 лева. Това разпореждане е обжалвано по административен ред и жалбата е отхвърлена. При установеното от фактическа страна спорният въпрос е бил за времето от 1.04.2008 г. до 18.02.2013 г. в което жалбоподателят е бил управител на офис по силата на договор за управление приложима ли е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. При преценка на този въпрос съдът е приел че чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в редакцията му преди изменението към 31.12.2013 г. и след това, не включва управителите на офиси като осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО поради което за рискът безработица жалбоподателят не е осигурен независимо, че са внасяни осигурителни вноски, които са недължими. При установеното от фактическа и правна страна е изведен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Основните възражения в касационната жалба се свеждат до това, че началната редакция на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е посочвала изпълнители по договор за управление какъвто е жалбоподателят, като последвалите изменения на нормата вече са стеснили приложението спрямо лицата, поради което административният орган и съдъ неправилно прилагат закона. Тези доводи са неоснователни. На задължително осигуряване за безработица подлежат лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-10 от КСО. По силата на т. 7 (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) в кръга на задължително осигурените лица попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Задължително осигурените лица са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест. От договора за управление сключен между банката и жалбоподателя се установява, че той е работил като управител на офис, а не управител на дружеството или на клон на дружеството. Това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър. Съгласно разпоредбите на чл. 140, ал. 4 и чл. 231, ал. 4 от Търговския закон, решенията за избор и освобождаване на управител на ООД и АД, респ. ЕООД и ЕАД, пораждат действие след вписването им в Търговския регистър. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството "управител". Правилото е императивно (задължително) и не може да бъде игнорирано. Съгласно общото правило, създадено с чл. 4а от Гражданския процесуален кодекс до отмяната й с ДВ, бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР), на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него се проявява само по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 от ТЗ, вписването има конститутивен ефект. Последното означава, че вписването се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Освен това в договора за управление е отбелязано, че договорът се подчинява на българското право, без приложение на трудовото право. От изложеното може да се направи извод, че упражняваната дейност по естеството си е по гражданско правоотношение и е подлежала на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, т. е. осигуреното лице има право на обезщетение само при инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са внесени без да се дължат и подлежат на възстановяване по писмено искане на лицето или по инициатива на органа по приходите по административен ред, уреден в чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Управителят на офис няма правният статут на управител на дружество по договор за управление или на управител на клон поради което за него е неприложима нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Решението като е правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение