Решение № 3869 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2013 г.

Решение № 3869 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на Костадин Петров Сараваков в качеството му на ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", гр. Пловдив и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив против решение № 530/07.03.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 1413/2012 г. Костадин Петров Сараваков действащ като ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", гр. Пловдив, чрез адв. Спартак Д. Попов обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № 161105532/12.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 352/05.04.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението град Пловдив /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/ относно установените задължения по ЗДДС като е намален размера на допълнително начисления ДДС на 38 495.82 лева и съответните лихви. Касаторът счита, че решението е неправилно в тази част, по съображения за нарушение на чл. 45 от ППЗДДС в действащата му по време редакция при преценката за липса на доказателства за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, както и поради неправилно приложение на чл. 120 от ДОПК относно формата на ревизионния акт. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Подробни съображения във връзка с посочените касационни основания са изложени в представените по делото писмени бележки на процесуалния представител на касатора - адв. Спартак. Д. Попов. Позоваване се на указание № 24-00-27/21.04.2007 г. на НАП относно правната регламентация на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Ответникът по тази касационна жалба не е изразил становище. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 215 300.24 лева и съответните лихви, както и в частта, в която е изменен като е намален размера на начисления ДДС по недоказани ВОД от 46 194.99 лева на 38 495.82 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на чл. 67, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 26 от ЗДДС при определяне размера на данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС в случаите на недоказани ВОД. По отношение на отмяната на отказът на правото на данъчен кредит, касаторът счита, че е неправилно позоваването на решение на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като в процесния случай прекият доставчик не е представил годни доказателства относно реалното съхранение и транспортиране на фактурираните количества бебешки и детски облекла. Искането е за отмяна на решението в тази обжалваната част. Иска се и намаляване на присъдения на присъдения адвокатски хонорар като прекомерен и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - Костадин Петров Сараваков действащ като ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави без уважение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", гр. Пловдив и за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Пловдив е бил ревизионен акт, в частта в която на Костадин Петров Сараваков в качеството му на ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", гр. Пловдив са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от начислен ДДС в общ размер на 46 194.99 лева и съответните лихви по непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки с получатели в Германия, Испания, Гърция, Италия и Франция и от отказ на право на данъчен кредит в размер на 215 300.24 лева и съответните лихви по фактури, издадени от ЕТ "Силакс - Силвина Сергеева", гр. Русе. Органите по приходите са приели, че ревизираният търговец не е представил предвидените в закона доказателства за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС на бебешки и детски облекла в ревизираните периоди на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и м. 03.2011 г. За част от получателите по представените фактури - DANI S BABY KINDERMODEN, Германия, BABI SISI, Испания, STEFKA DYANKOVA, Испания и RALITSA TODOROVA TSVETKOVA, Испания в хода на ревизията е прието, че са с невалидни VIN номера към момента на издаване на фактурите от ревизираното лице. Отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ Силакс - Силвина Сергеева - гр. Русе с предмет на доставките бебешки и детски облекла, е обоснован с липсата на доказателства за действително прехвърляне на право на собственост върху описаните количества стоки между страните по пряката доставка съгласно чл. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неправомерност на начисления данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По касационната жалба на ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков", гр. Пловдив: За да отхвърли жалбата в частта относно начисления ДДС /в размера изменен на 38 495.82 лева/, съдът е приел, че осъществяването на декларираните вътреобщностни доставки /ВОД/ на бебешки и детски облекла, не е доказано, тъй като не са представени документи, установяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка съгласно чл. 45, т. 2 от ППЗДДС в приложимата по време редакция. В тази връзка не са кредитирани представените от жалбоподателя едва в съдебното производство писмени декларации. Съдът е приел, че тези документи не представляват годно писмено потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, тъй като не са съществували и не са представени в хода на ревизията. В мотивите на решението е обоснован краен извод, че транспортирането/изпращането на стоката е елемент от фактическия състав, уреден в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, без доказването на който не може да бъде приложена нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Решението в тази част е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС дефинира вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). В националното законодателство документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата им по време редакция/, тези документи са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б."а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. От тълкуването на цитираната правна уредба и предвид решението на СЕС по дело С-273/11 се налага извод, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В процесния случай правилно съдът е приел, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си задача, като не е представило документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страна до територията на другите държави членки, поради което законосъобразно е отказано упражненото право на освобождаване от начисляване на ДДС. Този извод кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е разграничил документите, регламентирани в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, според действието на нормата във времето - преди и след изменението й с ДВ бр. 6/2010, в сила от 01.01.2010 г. и приложението й по отношение на ВОД, осъществени в данъчните периоди на 2008 и 2009 г. и тези осъществени през 2010 г. и 2011 г. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил промяната в нормативната уредба относно съдържанието на документите, които удостоверяват изпращането или транспортирането на стоката, в сила от 01.01.2010 г. и изводите му съответстват на приложимия по време материален закон. В процесния случай за доказване осъществяването на ВОД в ревизионното производство са представени единствено препис от фактурите, чийто получатели са лица, установени на територията на други държави членки и преписи от стокови разписки за продажба на стоки, които не са подписани от страните по доставката. В хода на ревизията ревизираното лице е дало обяснения, че няма сключени договори с европейските контрагенти, на които са фактурирани и продадени стоките, както и документи доказващи пристигането им: /пътни листи, товарителници, платени такси, документи за извършен превоз на стоките, лицата извършили натоварването и други/, доказващи ВОД. Посочено е, че чуждестранните контрагенти са били клиенти в търговска мрежа на едноличния търговец и разплащането с тях е извършено в брой. За декларираните ВОД, в съответните данъчни периоди, фирмата е отчела оборот и съответно начислила данък печалба. Така събраните доказателства не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. Правилно съдът не е кредитирал представените в съдебното производство писмени декларации. Тези документи не съдържат дата на съставянето им, поради което не могат да служат като годно потвърждение за получаване на стоката на територията на друга държава членка към момента на деклариране на спорните ВОД. Освен това декларациите за ВОД през 2010 г. и 2011 г. не съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и по-конкретно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е прието, че не се установяват предпоставките за освобождаване от ДДС по чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че по делото действително не са налице доказателства в подкрепа на изводите на ревизиращите органи по приходите, че част от получателите по декларираните ВОД са с невалиден VIN номер към момента на издаване на процесните фактури т. е. не са били регистрирани по ЗДДС. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но това не променя крайния извод, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест за установяване предпоставките за освобождаване от ДДС и по-конкретно изпращането или транспортирането на стоката до територията на други държави членки с документите, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" от ЗДДС. Само на това основание начисленият с ревизионния акт данък се явява законосъобразен и като е отхвърлил в жалбата в тази част, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, което да представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Не е налице и нарушение на чл. 120 от ДОПК при извършената от първоинстанционния съд преценка за спазване на изискванията за форма на акта. Действително съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя - касатор в настоящото производство относно нарушения на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, но този пропуск не може да обоснове отмяна на решението в тази част само на това основание, тъй като допуснатото нарушение не се отразява на крайните изводи за липса на доказателствата по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, удостоверяващи осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП: За да измени ревизионния акт в частта на начисления ДДС, съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. На това основание е обосновал извод, че данъкът не е следвало да се начислява в размер на 20 % върху цялата стойност на облагаемите доставки, която е в размер на 230974,94 лв. (230974,94 лв. х 20% = 46194,99 лв. ДДС), а следва да се приеме, че ДДС е включен в посочената стойност. Поради това за извършената продажба на стоки с място на изпълнение на територията на страната на обща стойност 230974,94 лв. съдът е намалил размера на начисления ДДС от 46 194.99 лева на 38 495,82 лв. Решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Основателни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд е определил данъчната основа на доставките, за които се отказва освобождаване от ДДС в противоречие с чл. 52, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. В случаите по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, доставките са облагаеми, но по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС данъчната ставка е нулева. Ето защо в издадените данъчни документи се посочва данъчната основа и основанието за прилагане на нулевата ставка. Така определената данъчна основа съответства на чл. 52, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС и е сумата, върху която се начислява данъка. При липсата на предпоставките за освобождаване от ДДС, какъвто е и процесният случай, данъкът следва да бъде начислен на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС върху данъчната основа, върху която данъчно задълженото лице е приложило нулевата данъчна ставка. В случая не е налице хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, при която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. В случая, видно от издадените фактури, изрично е посочено, че данъкът се дължи отделно, но е приложена данъчна ставка "0". Поради това неправилно съдът е намалил неговия размер, като го е включил в посочената от ревизираното лице данъчна основа. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е изменен ревизионният акт като е намален размера на начисления ДДС от 46 194.99 лева на 38 495.82 лева следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството в тази част - за разликата над сумата 38 495.82 лева и съответните лихви върху тази сума. По отношение отказът на правото на данъчен кредит по делото е установено, че ЕТ "Вис - Виталис - Костадин Сараваков" е упражнил право на приспадане в размер на 215 300.24 лева по фактури, издадени от ЕТ "Силакс - Силвина Сергеева", гр. Русе в данъчни периоди м. 04.2010 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г. За отмени ревизионния акт в тази част, първоинстанционният съд е приел за доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и наличието на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този извод е мотивиран с представените по делото доказателства за прехвърляне право на собственост върху стоки от вида и количеството на фактурираните - приемо - предавателни протоколи, подписани от страните за доставка на стоките франко склада на ревизираното лице в гр. Пловдив и данните за наличност на нает склад за съхранение на стоката при прекия доставчик. Съдът е приел за доказан транспортът на стоките от гр. Русе до гр. Пловдив въз основа на данните, че прекият доставчик разполага с превозно средство - Фолксваген Транспортер по силата на договор за лизинг и представените при ревизията пътни листи, които са обсъдени при издаването на ревизионния акт /стр. 4 от РД и ПИНП на прекия доставчик ЕТ Силакс - Силвина Сергеева/. По отношение на последните съдът е приложил нормата на чл. 161 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като е приел за доказано транспортирането на стоките от гр. Русе до гр. Пловдив, тъй като ответният решаващ орган е създал пречки за събиране на посочените писмени доказателства - въпреки дадените с разпореждането за насрочване на делото указания, тези документи не са представени по делото. Решението в тази част е частично неправилно. Основателен е касационният довод за липса на доказателства за реалното осъществяване на доставките в данъчни периоди м. 04.2010 г. и м. м. 09.2010 г. и неправилно приложение на материалния закон при отмяната на правото на данъчен кредит в общ размер от 55 767 лева /25 005.29 лева + 30 761.71 лева/ и съответните лихви. В останалата част, в която ревизионният акт е отменен относно отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ Силакс - Силвина Сергеева за данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г. решението е правилно. Не са налице наведените в касационната жалба доводи на директора на дирекция ОДОП град Пловдив за неправилно приложение на материалния закон при преценката на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит в тези периоди. Възникването и надлежното му упражняване на правото на приспадане изисква установяване преди всичко на реално осъществени доставки. Процесните фактури, издадени от ЕТ Силакс - Силвина Сергеева документират доставки на стоки. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. От цитираната правна уредба следва, че при доставката на стоки правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В този смисъл е и тълкуването на правото на ЕС, дадено в т. 33 от решение на СЕС по дело С-285/11, според което правото на приспадане по принцип не може да се откаже, ако се установи, че доставките са реално осъществени и стоките са използвани впоследствие в извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност. Преценката за наличие на условията за възникване на правото на данъчен креди се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /т. 31 и т. 32 от цитираното решение/. В разглеждания случай изводите на първоинстанционния съд, че е доказано реалното осъществяване на доставките на стоки от вида и количествата на фактурираните бебешки и детски облекла и по-конкретно тяхното фактическо предаване и транспортиране между страните по пряката доставка, се подкрепят от събраните по делото доказателства, посочени по-горе по отношение на доставките, декларирани в данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г. По отношение на правото на данъчен кредит, упражнено от ЕТ Вис - Виталис - Костадин Сараваков в данъчни периоди м. 04.2010 г. и м. 10.2010 г. възраженията в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив за недоказан транспорт на стоките са основателни. При преценката за реалност на доставките, съдът е обсъдил описаните по-горе доказателства и е приел за доказан транспортът на стоките, като е приложил чл. 161 от ГПК, без да съобрази изричната констатацията в ПИНП на ЕТ Силакс - Силвина Сергеева, че за данъчни периоди м. 04.2010 г. и м. 09.2010 г. прекият доставчик не е представил пътни листи за доставката стоките от гр. Русе до гр. Пловдив. Ето защо изводите му за пълно доказване на реалното предаване на фактурираните стоки са неотносими към тези периоди. След като не е установено по безспорен начин фактическото предаване на стоката, предмет на фактурите, издадени през м. 04.2010 г. и м. 09.2010 г. следва да се приеме, че правото на собственост не е прехвърлено съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно не са възникнали в полза на получателя разпоредителни правомощия като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. С оглед на изложеното, неправилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по посочените фактури, поради което решението в частта, в която е отменен ревизионният акт относно установените задължения по ЗДДС и съответните лихви в тези периоди следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на ЕТ Вис - Виталис - Костадин Сараваков против ревизионния акт в частта относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер от 55 767 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 04.2010 г. и м. 09.2010 г. По отношение на останалите фактури, издадени от ЕТ Силакс - Силвина Сергеева изводите на първоинстанционния съд, че стоките са доставени на ревизирания търговец се подкрепят от наличните по делото доказателства. Основният касационен довод, че прекият доставчик не е представил годни доказателства за съхранение и транспортиране на фактурираните бебешки и детски облекла е неоснователен по отношение на доставките, осъществени в данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г. По делото е установено, че прекият доставчик е разполагал с наето складово помещение. Обстоятелството, на което се позоват органите по приходите, че не е представил фактури за платен наем е ирелевантно за съхранението на стоките и осъществяването на доставките. Въз основа на обстоятелството, че лизинговият автомобил на прекия доставчик, с който е извършен транспортът е управляван от негов служител, който не е назначен на длъжността "шофьор", а на длъжността "счетоводител" не може да се приеме, че транспортирането не е осъществено. Съдът е обсъдил всички представени при ревизията писмени доказателства при надлежно извършената насрещна проверка на прекия доставчик, писмените обяснения на страните по чл. 56 от ДОПК и събраните в съдебното производство доказателства и изводите му за доказана реалност на доставките на стоки в посочените периоди следва да бъдат споделени. Останалите възражения в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив се отнасят до произхода на стоката и до липса на доказателства за осъществяване на предходните доставки. В тази връзка правилно съдът се е позовал на тълкуването на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178 буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, дадено в решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави. Произходът на стоките не е част от елементите, пораждащи правото на данъчен кредит, поради което липсата на доказателства за това обстоятелство не обоснова отказ на правото на данъчен кредит в какъвто смисъл е изложеното от директора на дирекция ОДОП град Пловдив в касационната жалба. С оглед на изложеното решението, в частта в която е отменен ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ Силакс - Силвина Сергеева в данъчни периоди м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г., м. 04.2011 г. и м. 05.2011 г., следва да се остави в сила. Частичната отмяна на решението, обоснова отмяната му и в частта на присъдените в полза ЕТ Вис - Виталис - Костадин Сараваков разноски за сумата над 8 968.18 лева. Предявеното в настоящото производство възражение за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение е несвоевременно и не подлежи на обсъждане. При този изход на спора, разноски се дължат на директора на дирекция ОДОП град Пловдив в размер на 1719.32 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,