Решение № 13714 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2019 г.

Решение № 13714 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Монтана, чрез процесуалния си представител адв. Цветков, срещу решение № 605 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 331/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Монтана, с което е отменен по жалба на Ю. Узунова и И. Георгиев и двамата от [населено място] мълчалив отказ на Кмета на община Монтана по заявление вх. № 94 – Ю - 38 от 16.04.2018 г. за издаване на заповед за допускане изработване проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) за изменение на УПИ ХХ, кв. 369 по плана за регулация и застрояване (ПРЗ) на гр. Монтана като се образуват шест нови поземлени имота (ПИ) с предназначение за жилищно застрояване и обособяване на нова улица за достъп до имотите, попадащи в ПИ идентификатор № 48489.13.59, върната е преписката на административния орган – кмета на община Монтана за произнасяне по заявлението с постановяване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и община Монтана е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустима, просрочена жалба, алтернативно се претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон с излагане на мотиви за наличието на основания за постановяване на отказ за допускане на изработването на проект за изменение на ПУП. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Ю. Узунова и И. Георгиев, Г. Георгиев, Д. Димитров и М. Баракова, като наследници на Ц. Пешева, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори на касационната жалба излагат съображения за нейната неоснователност и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Ответниците Д. Георгиев, С. Георгиева, М. Иванов и И. Иванова не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Монтана е образувано по жалба на Ю. Узунова и И. Георгиев срещу мълчалив отказ на кмета на община Монтана да се произнесе по заявление вх. № 94 – Ю - 38 от 16.04.2018 г., с което на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ са направили искане до кмета на община Монтана за разрешение (допускане) за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ХХ, кв. 369 като се коригират регулационните граници по имотните такива на собствения им имот идентификатор № 48489.13.59 по плана на гр. Монтана, съгласно приложен проект, поради това че не е реализирано отчуждаване за улица и не е извършено реализиране на същата при наличие на предпоставките по чл. 208 от ЗУТ. Съдът е приел, че жалбата им е допустима, тъй като е посочил, че писмо от 27.04.2018 г. оспорващите са били уведомени за отстраняване на недостатъци в заявлението си, като това писмо е получено от тях на 28.05.2018 г., като от тях е депозирано писмено становище на 31.05.2018 г. Приел е, че именно от тази дата 31.05.2018 г. (отстраняване на нередовностите в заявлението) е започнал да тече 14 дневния срок за произнасяне на административния орган, който е изтекъл на 14.06.2018 г., от която пък дата е започнал да тече срокът за оспорване на мълчалив отказ. Поради това е приел, че подадената на 27.06.2018 г. жалба срещу мълчаливия отказ е подадена в срок. Приел е и че е налице задължение на административния орган по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ да се произнесе със заповед по направеното със заявлението искане, приел е, че към заявлението на оспорващите е представена скица предложение с изпълнение на изискванията на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ. Приел е и че от доказателствата е установено, че са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 208 от ЗУТ, тъй като е установил, че ПУП на гр. Монтана е одобрен със заповед № 740 от 10.07.1997 г., като имотът на искателите по този план е бил отреден за улица. От СТЕ е установил, че уличната и дворищна регулация по този план не са приложени, не е започнало отчуждително производство и съответно мероприятието не е осъществено. Приел е, че не са изпълнени и елементи от процедурата по чл. 135, ал. 3, тъй като не е изготвено и становище от главния архитект. В тази връзка е приел, че при наличие на задължение за произнасяне на административния орган и наличие на предпоставки за това, мълчанието на същия по задължението по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ представлява мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Приел е, че в случая естеството на искането не позволява на съда да се произнесе по същество, поради и което е върнал административната преписка на кмета на община Монтана за произнасяне по искането със съответен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както и правилно е приел АС – Монтана. Касае се мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, като с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава и правната възможност за самостоятелното им оспорване по съдебен ред. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима и просрочена жалба. Правилен е изводът на съда, че срокът за произнасяне на административния орган е започнал да тече от момента, в който е представено становище по отстраняване на нередовностите в заявлението. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от АПК посочва, че "Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите", а в ЗУТ не е налице специална разпоредба, дерогираща така посочената обща разпоредба. Поради и това е правилен изводът на съда, че срокът за произнасяне на административният орган е започнал да тече от момента на отстраняване на нередовностите в заявлението, което е станало на 31.05.2018 г., съответно срокът за произнасяне на административния орган е бил до 14.06.2018 г., от която дата е започнал да тече 14- дневния срок по ЗУТ за оспорване на мълчаливия отказ и съответно подадената на 27.06.2018 г. от Узунова и Георгиев жалба е подадена в срок. Неоснователно е възражението на касатора и за неправилност на решението на съда, тъй като не е отчел наличието на подземни комуникации в имота на искателите, които според касатора препятстват допускане на изменението на ПУП – ПРЗ. Правилно съдът е преценил, че в настоящото производство предмет на доказване е наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗУТ с оглед отправеното искане за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която не се одобрява изменение на ПУП – ПРЗ, а се допуска/разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Правилно съдът в този случай е преценил, че относимите към спора въпроси са – налице ли е задължение за органа да се произнесе с изричен акт, доколкото се оспорва мълчалив отказ, налице ли са предпоставките за допускане на изменение на ПУП по заявлението, а именно тези по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 208 от същия закон. Правилно и във връзка със събраните доказателства съдът е приел, че наличието на тези предпоставки се установява и съответно е налице и задължение на административния орган да се произнесе с изричен акт. Наведените в касационната жалба аргументи касаят не производството по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се допуска да се изработи проект за изменение на плана, а самото производство по изменение на плана. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции. Искането на ответниците по касация Ю. Узунова и на Д. Димитров и М. Баракова като наследници на Ц. Пешева, представлявани от адв. Георгиев, като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Искането за присъждане на разноски за И. Георгиев не следва да бъде уважено, поради липса на доказателства за сторени такива от този ответник. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,