Решение № 1759 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2020 г.

Решение № 1759 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на главна дирекция Гранична полиция, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1195 от 30.07.2020 г., постановено по административно дело № 307/2020 г. на Административен съд Благоевград/АС-Благоевград/, с което е отменена негова заповед № 3282 з-478/20.02.2020 г. С посочената заповед на осн. чл. 228, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗМВР, поради установена несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т. 2, предложение второ, ЗМВР, и във вр. с предложение рег. № 4074 р-2117/12.02.2020 г., е прекратено служебното правоотношение на мл. инспектор Д. Сапунджиев-ст. полицай (водач на патрулен автомобил) в 03 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ-Петрич към РДГП-Смолян, при ГДГП-МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна Д. Сапунджиев чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Неправилно е заключението на Административен съд Благоевград, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Производството по установяване на несъвместимост на основанията по чл. 153, ал. 3 ЗМВР е различно от това за налагане на дисциплинарни наказания, поради което възприетата от първоинстанционния съд като нарушена норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР в случая е неприложима. Изводът на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения акт с материалния закон не кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни норми. Правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение поради несъвместимост на осн. чл. 227, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗМВР изисква да е осъществен следният фактически състав: установена от органа несъвместимост по см. на чл. 153, ал. 3, т. 2 ЗМВР, която да съществува към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По делото не е спорно, че: 1. Д. Сапунджиев-преназначен със заповед от 13.11.2018 г., считано от 4.12.2018 г. на длъжност ст. полицай (водач на патрулен автомобил) в 03 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ-Петрич към РДГП-Смолян, при ГДГП-МВР, е подал декларация от 03.05.2018 г. по реда чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗПКОНПИ и чл. 160 за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и ал. 3, ЗМВР, с която е декларирал, че не е член на органи на управление и контрол на търговски дружества или кооперации, и не извършва търговска дейност.; 2. служителя към датата на извършената проверка 10.12.2019 г. в ТР към Агенция по вписвания, както и към датата на издаване на оспорения акт е вписан като неограничено отговорен съдружник и член на съвета на директорите на "Спектра Стар"КДА-в ликвидация. В процесния случай от приетите по делото доказателства се установява, че с решение от 2.07.2004 г. по ф. д. № 3091/2000 г., в регистъра на ТД при СГС-ФО е вписано прекратяване на КДА "Спектра Стар" и обявяването на същото в ликвидация, вписан е ликвидатор, като е определен срок на ликвидация шест месеца. С решение на общото събрание на акционерите на дружеството-в ликвидация, проведено на 21.09.2005 г., в т. 7. 1, по негова молба, като член на съвета на директорите и комплементар е освободен Д. Сапунджиев, поради прехвърлянето на собствената му акция на трето лице. До СГС-ФО, е подадено заявление вх. № 36421/13.10.2005 г. от ликвидатора Иванов за вписване на посочената по-горе промяна на вписани обстоятелства по партидата на дружеството-в ликвидация, което с последващо заявление е оттеглено, а видно от написаното на ръка разпореждане върху това заявление от съдията-докладчик по фирменото дело на дружеството в СГС-ФО, производството по заявлението за вписване е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 ГПК/отм/. В резултат освобождаването на Д. Сапунджиев като член на съвета на директорите и неограничено отговорен съдружник в КДА "Спектра Стар" –в ликвидация, не е вписано в ТР. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗТР вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а съгласно ал. 2 вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Следователно само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на желаните правни последици. Именно такъв обаче е настоящият случай. По силата на чл. 231, ал. 2 ТЗ, приложим на осн. чл. 253 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър. Правните последици от освобождаването на Сапунджиев като член на СД на процесното КДА и неограничено отговорен съдружник в същото, настъпват не с приемане решение на компетентния орган- общото събрание на дружеството, а от вписването им в търговския регистър, което в процесния казус не е сторено. При тези факти е видно, че фактическият състав на приложената от административния орган норма на чл. 227, ал. 1, т. 7, б. "ж" ЗМВР е налице-установена от органа несъвместимост по см. на чл. 153, ал. 3, т. 2 ЗМВР, съществуваща както към датата на издаване на оспорения кат, така и към настоящия момент /предвид извършената служебна справка от настоящия състав в Търговския регистър към АВп/. Действително служителя сам е инициирал през 2000 г. освобождаването си като член на СД и комплементар, но целените от него правни последици не са настъпили. Добросъвестното поведение на лицето преди встъпване в служебното правоотношение е извън фактическия състав на приложимата материалноправна норма защото то не постига отпадане на обективния факт на несъвместимост. По отношение действията на ликвидатора за оттегляне молбата за вписване на инициираните промени по партидата на дружеството следва да се отбележи, че за дейността си по ликвидацията, ликвидаторите носят отговорността по чл. 226, ал. 6 ТЗ. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,