Решение № 405 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2010 г.
ВАСII отделение11.01.2011 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 07.01.2010 г, постановено по адм. д. № 573/2005 г, на Софийски градски съд, АО, III-Г с-в. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 405 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Гюров, Катя Георгиева и Атанас Меченов, както и по втора касационна жалба от Людмила Петрова Димитрова - Рашкова, против Решение от 07.01.2010 г, постановено по адм. д. № 573/2005 г, на Софийски градски съд, АО, III-Г с-в. В жалбите се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че жалбите са допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите, против Заповед № РД-09-50-518/23.09.1998 г, издадена от гл. архитект на гр. София за ЧИ на ЗРП за парцели в кв. 26А, местност "Гео Милев-Подуяне-Редута". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган - гл. архитект на СО по делегация, съгласно чл. 184, ал. 2 ЗТСУ /отм/, с разрешение на Общинския съвет, след съгласие на министъра на МРРБ, в предписаната от закона форма и без да са установени пороци, водещи до нейната нищожност. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Пред административния съд жалбоподателите са претендирали само за нищожност на административния акт, но не и за неговата незаконосъобразност, поради пропускането на срока за обжалване /чл. 149, ал. 1 и 5 АПК/. Съдът е изследвал оспорената заповед, относно пороци за нейната нищожност и като не е констатирал наличието на такива, правилно е отхвърлил жалбата /чл. 218, ал. 1 АПК/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,