Решение № 12012 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2016 г.

Решение № 12012 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново и на "Деси" ЕООД срещу Решение № 148 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 596/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ), в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-0400071400807-091-001/13.05.2015 г. на органи по приходите при на ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 326/3.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. в частите му, с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 56 669, 44 лв. по фактури, както следва: № 97/02.10.2013 г.; № 103/04.10.2013 г.; № 105/07.10.2013 г.; № 106/10.10.2013 г.; № 113/17.10.2013 г.; № 114/18.10.2013 г.; № 121/22.10.2013 г.; № 126/24.10.2013 г.; № 132/28.10.2013 г.; № 135/30.10.2013 г. и № 138/05.11.2013 г., както и частично право на данъчен кредит в размер от 2 492,15 лв. по фактура № 95/01.10.2013 г., всички издадени от доставчика "Аналема" ЕООД, ведно със съответните закъснителни лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че по делото не са налице достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че "Аналема" ЕООД е реализирало процесните доставки в полза на "Деси" ЕООД, като основния аргумент се свежда до твърдението, че при оспорване от страна на приходната администрация на автентичността на приемо-предавателните протоколи и товарителници, неправилно съдът приел, че оспорването не е доказано. Иска отмяната на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касаторът - "Деси" ЕООД, обжалва решението в частта, в която АСВТ е отхвърлил жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-0400071400807-091-001/13.05.2015 г. на органи по приходите при на ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 326/03.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. в частите му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. А." ЕООД. В касационната жалба се изразява становище за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановени в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от преценката на събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява действителното осъществяване на процесните доставки от "В. А." ЕООД, а съдът неправилно приел, че документите, доказващи предаването на стоките са неистински, доколкото при оспорването им от приходната администрация, автентичността им не била потвърдена. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по жалба на "Деси" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-0400071400807-091-001/13.05.2015 г. на органи по приходите при на ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 326/03.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т., с който на "Деси" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 89 171,54 лева по фактури, издадени от "В. А." ЕООД и "Аналема" ЕООД.

С обжалваното решение съдът е отменил РА, в частите му, с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 56 669,44 лв. по фактури, както следва: № 97/02.10.2013 г.; № 103/04.10.2013 г.; № 105/07.10.2013 г.; № 106/10.10.2013 г.; № 113/17.10.2013 г.; № 114/18.10.2013 г.; № 121/22.10.2013 г.; № 126/24.10.2013 г.; № 132/28.10.2013 г.; № 135/30.10.2013 г. и № 138/05.11.2013 г., както и частично право на данъчен кредит в размер от 2 492,15 лв. по фактура № 95/01.10.2013 г., всички издадени от доставчика "Аналема" ЕООД, ведно със съответните закъснителни лихви и отхвърлил жалбата в останалата и част.

За да постанови този резултат, съдът е приел на първо место, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, изложил е подробни аргументи въз основа на които приел, че оспорването на автентичността на една част от представените от ревизираното лице писмени доказателства за предаване на стоките по процесните доставки с доставчик "Аналема" ЕООД не е доказано, тъй като автентичността на приемо -предавателните протоколи и товарителници е потвърдена с идентични доказателства, представени от доставчика "Аналема" ЕООД и превозвачите, а истинността им от всички други събрани по делото безспорни доказателства. Приел е, от друга страна за неавтентични приемо - предавателните протоколи и товарителници, представени от ревизираното лице за доказване предаването на стоките от доставчика "В. А." ЕООД, поради оспорването им от приходната администрация, тежестта за доказване на автентичността им от жалбоподателя и липсата на ангажирани по делото безспорни доказателства, които да ги потвърждават, поради което обосновал правни изводи за недоказани реални доставки на стоки по четирите фактури, издадени от доставчика "В. А." ЕООД. Съдът е изложил самостоятелни мотиви и по отношение на фактура № 95/01.10.2013 г., издадена от "Аналема" ЕООД, като приел, че за част от фактурираното количество слънчоглед от 25 900 кг няма данни за доставката му, а по отношение на останалото количество от 25 960 кг са представени приемо-предавателен протокол и товарителница, установяващи предаването му, оспорването на които не е доказано, поради което по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 95/01.10.2013 г., издадена от "Аналема" ЕООД, съдът е обосновал правни изводи за частична незаконосъобразност на РА.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП:

Оплакванията на касатора са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с откритото производство при проверка автентичността на оспорените от приходната администрация приемо - предавателни протоколи и товарителници, представени от ревизираното лице в хода на ревизията за доказване предаването и транспортирането на стоките от доставчика "Аналема" ЕООД.

При оспорване от страна на приходната администрация на автентичността на представените от ревизираното лице протоколи за предаване на стоките и товарителници за транспортирането им, правилно АСВТ е отрил производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност. Наред с това, в съответствие с процесуалните правила на посочената разпоредба, след становище на жалбоподателя, че ще се ползва от тези доказателства, съдът е приел, че тежестта да докаже автентичността им пада върху страната, която ги е представила. Вярно е, че в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е представил нови доказателства, от които да се потвърждава автентичността на оспорените такива, но в изпълнение на задълженията си по чл. 194 от ГПК, съдът е извършил проверка на оспорените доказателства чрез сравняването им с други безспорни документи, събрани в хода на ревизионното производство, неоспорени от приходната администрация и потвърждаващи автентичността им, поради което настоящата инстанция приема, че довода на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за неправилност на решението, в оспорената му част, поради нарушение на закона с доводи, че съдът неправилно приел доказана автентичността на подписите, положени от доставчика "Аналема" и превозвачите в представените от ревизираното лице приемо - предавателни протоколи и товарителници.

Обосновани на представените още в ревизионното производство доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно посочения факт с правно значение, че автентичността на положените в приемо - предавателните протоколи и товарителници подписи е потвърдена, както от страна на дружеството-доставчик, така и от страна на превозвачите. След проверка от приходната администрация в хода на ревизионното производство на доставчика "Аналема" и превозвачите са представени от последните същите приемо - предавателни протоколи, подписани от двете страни по доставката - доставчикът и ревизираното лице и товарителници, подписани от доставчик, получател и превозвач, както и множество други доказателства за установяване на факта на транспортиране и предаване на стоите, като свидетелства за регистрация на товарните МПС, с които е превозвана стоката, трудови договори на фирмите - превозвачи с шофьорите, вписани в пътните листи, поради което правилно съдът е приел, че при сравнение на оспорените документи с други безспорни писмени доказателства, оспорването не е доказано. В допълнение следва да се посочи, че след като в ревизионното производство доставчикът "Аналема" ЕООД е открит, негов представител е потвърдил предаването на стоката с приемо - предавателните протоколи и транспортирането и с товарителници, а наред с това са открити превозвачите, които също са потвърдили превозването на стоките с представените товарителници, правилно съдът е приел оспорените документи за автентични.

При съвкупната преценка на всички тези доказателства, съдът е направил обоснован извод, че процесните фактури за доставка на слънчоглед, издадени от доставчика "Аналема" ЕООД не са фиктивни, с изключение на частичната доставка по фактура № 95/01.10.2013 г., издадена от "Аналема" ЕООД, поради което получателят по тях има право на данъчен кредит.

Настоящата инстанция споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд по отношение на частичната основателност на жалбата на "Деси" за При тези обосновани фактически изводи, съдът в съгласие с трайно установената съдебна практика на СЕС по прилагане на разпоредби на Директивата за ДДС е приел, че право на данъчен кредит на получателя по реално осъществена облагаема доставка, за когото не е доказано да е участвал в данъчна измама или да е получил данъчно предимство, не следва да се отказва.

1. По касационната жалба на "Деси" ЕООД:

Оплакванията на касатора са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба на "Деси" ЕООД за неправилност на решението, в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу РА, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. А." ЕООД.

При оспорване от страна на приходната администрация на автентичността на представените от ревизираното лице протоколи за предаване на стоките и товарителници за транспортирането им, правилно АСВТ е отрил производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване на тяхната автентичност. Наред с това, в съответствие с процесуалните правила на посочената разпоредба е разпределена доказателствената тежест при оспорването на частни документи върху страната, която ги е представила. Обосновано съдът е приел, че след като в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, които да потвърждават автентичността на подписите за доставчик в приемо - предавателните протоколи и на доставчик и превозвач в оспорените товарителници, то автентичността им не е потвърдена с други безспорни доказателства, поради което ги е изключил от доказателствения материал, като неистински документи. При липса на доказателства за реално предаване на стоките по процесните четири фактури, издадени от "В. А." ЕООД, в съответствие с материалния закон е обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения РА, в тази му част, а жалбата отхвърлена, като неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на АСВТ и по отношение на частично отказаното право на данъчен кредит по фактура № 95/01.10.2013 г., издадена от "Аналема" ЕООД, и поради липса на конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, счита, че не следва да ги преповтаря в настоящото решение.

С оглед на гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни по твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в съответните му обжалвани части.

При този изход на спора, решението се явява правилно в частта на присъдените на страните разноски за първоинспроизводство производство, а за касационното производство - на страните не се дължат разноски, поради неоснователността на касационните жалби.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение