Решение № 364 от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2008 г.

Решение № 364 от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от гр. Г. срещу въззивното решение № 33 от 18.02.2008 г. по в. гр. дело № 1022/2007 г. на Русенския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация "С." А., гр. Р. е на становище, че жалбата е недопустима като просрочена, а разгледана по същество - неоснователна. Ответникът по касация О. Р. застъпва аналогично становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение № 43 от 23.03.2007 г. по гр. дело № 229/2006 г. Русенският районен съд, седми граждански състав уважил иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), като признал за установено спрямо О. Р. правото на собственост на С. Д. К. върху 1/3 идеална част от "пералня" от 78 кв. м. (бивша едноетажна пристройка), представляваща първи етаж от сега съществуваща двуетажна сграда, находяща се в гр. Р., ул. "А." № 4* в кв. .. по плана на гр. Р. С. същото решение са отхвърлени предявените от касатора срещу О. Р. и "С." А., гр. Р. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на находящия се в същия имот "кухненски бокс с маза под него", както и инцидентния установителен иск за признаване на АДС № 367 от 28.12.1950 г. за неистински документ. С решение № 161 от 2.08.2007 г. по същото дело съдът допуснал на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 23.03.2007 г., като постановил вместо "кухненски бокс с маза под него", да се чете "кухненски блок с маза под него". За да уважи иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съдът приел, че "пералното помещение" от 78 кв. м., представляващо първи етаж от сега съществуващата двуетажна сграда, представлява отчуждената "едноетажна пристройка", вписана в АДС от 1950 г. с площ 40 кв. м., т. е. същите са идентични, поради което са налице условията на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и ищецът (касатор) е собственик на 1/3 ид.част от "пералня" от 78 кв. м., като първи етаж от двуетажната пристройка към триетажната сграда. По отношение на "кухненския блок с маза под него" съдът приел, че тази сграда не е отчуждавана от наследодателя на ищеца, както и че е построена през 1974 - 1975 г. и 84 кв. м. от нея попадат в частта от имота, която част била завзета от държавата и придобита от нея по давност (чл. 5 ЗВСОНИ според съда, не намира приложение, доколкото 1/3 ид.ч. от имота не е била отчуждена по ЗОЕГПНС). Установено било, че "снек-бар" е построен въз основа на строително разрешение и другите необходими документи за строителството. Според районния съд, допуснатите грешки при съставянето на АДС № 367/28.12.1950 г. не го правят неистински документ, като с оглед констативния му характер, вписванията в него относно правото на собственост, при оспорване подлежат на доказване. Въззивният съд отменил решението в частта, с която е уважен иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и отхвърлил претенцията. Прието било, че отчуждената пристройка не съществува реално до размерите, в които е отчуждена по ЗОЕГПНС - не е идентична по вид, външни размери и квадратура и не е настъпил реституционния ефект. В останалата част решението на първата инстанция било оставено в сила. Съдът приел, че сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от наследодателката на ищеца (касатор), а е построена през 1975 г. и е с площ 136 кв. м., от които приблизително 84 кв. м. от нея попадат върху имот № 674 в кв.73 по плана на гр. Р., но не представляват самостоятелна постройка. Прието е, че през 1975 г. въз основа на строително разрешение № 03/3.02.1975 г. бил пристроен снек-бар с площ от 136 кв. м., наричан "кухненски блок", представляващ едно цяло със сградата на хотела. Според въззивния съд, грешките в АДС № 367/1950 г. не го правят неистински документ, още повече, че тези грешки са установени и отстранени в хода на производството без възражения на страните и делото е разгледано в условията на отстранените грешки. По иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу О. Р. В. съд необосновано е приел, че сега съществуващата пристройка към отчуждената по ЗОЕПГНС триетажна хотелска сграда не е идентична по вид, външни размери и квадратура с отчуждената масивна едноетажна постройка. На първо място, съдът е елиминирал, както първоначалното (л. 201 - 206 от делото в РРС), така и допълнителното (л. 367 - 371 от същото дело) заключения на вещото лице инж. Р, позовавайки се на показанията на свидетеля А (с. з. на 21.09.2006 г.), на заключението на вещото лице инж. Н. (л. 390 - 393 от делото), на О. записка към проекто-сметна документация на обект "А" и "З", х-л "С" от м. декември 1981 г. (л. 176 - 177) и на протокол от 23.06.1994 г. на комисия към общината (л. 98). Внимателната преценка на споменатите доказателства обаче води до извод, че процесното "перално помещение" от 78 кв. м., представляващо първия етаж от сега съществуващата двуетажна сграда, е идентично с "едноетажна масивна пристройка, застроена на 40 кв. м.", вписана в АДС № 367 от 28.12.1950 г. (л. 131 от делото). Съгласно т. 1 от първоначалното заключение на инж. Р., отчуждената по ЗОЕГПНС, като част от хотела, едноетажна пристройка съществува към 25.02.1992 г. до размера, в който е отчуждена - като първи етаж (пералня) от двуетажната пристройка. Експертът е основал извода си за идентичност на извършеното от него сравнение по външни очертания и външни хоризонтални размери. От допълнителното заключение на същото вещо лице (т. 2), е видно, че съобразно кадастралния план от 1959 г., изготвен върху геодезично измерване от 1948 - 1949 г., към момента на отчуждаването по ЗОЕГПНС на хотелската част от имота на ул. "А" № 49 и към момента на изготвяне на АДС № 367/28.12.1950 г., не е имало едноетажна сграда на застроена площ 40 кв. м. Съобразно т. 2 от заключението на вещото лице инж. Н., и във вертикала процесната сграда (пералното помещение) съществува в обема, в който е била одържавена. В предходната точка на експертизата е прието, че с оглед съответствието в хоризонталните размери на процесната сграда по кадастралния план и сегашните размери на съществуващите изба и перално помещение, може да се направи извод, че те съществуват в размерите, в които са били одържавени. Въззивният съд се е позовал единствено на отделни констатации на експерта в обстоятелствената част на заключението, а именно, че "по-голямата част от южната стена на пералнята е нова. Изпълнена е преди няколко години", както и че "таванът над пералното помещение е нова конструкция-стоманобетонна плоча с греди и колони", без да съобрази, че като "ново строителство" вещото лице определя само втория етаж, докато по отношение на пералната несъмнено е, че се касае за извършено преустройство, което е осъществено посредством изливане на бетонна плоча и втора бетонна плоча върху съществуващите външни стени (срвн. показанията на свидетеля А. на л. 272 от гр. дело № 229/2006 г. на РРС). Противоположен извод не може да бъде обоснован само с уводната част на обяснителната записка към проекто-сметната документация на обект "А" и "З"-хотел "С", където двуетажната пристройка към хотела е посочена като новопостроена. Тази квалификация във въпросния документ, създаден с оглед изпълнение на електроосветителна, електродвигателна и заземителни инсталации в сградата, не би могла да съставлява основание да се приеме, че през 1980 - 1982 г. е била изградена нова пристройка, представляваща по своя характер ново строителство. Същото се отнася и до протокола на общинската комисия от 23.06.1994 г., в който, както и в останалите документи по делото липсват данни, че отчуждената постройка е била съборена. Неправилната преценка на доказателствата от въззивния съд е довела до необоснован извод, че отчуждената по ЗОЕГПНС като част от хотела едноетажна пристройка не съществува реално до размерите, в които е била отчуждена и спрямо нея не е настъпил реституционния ефект по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Като е отхвърлил иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а претенцията да бъде уважена, като ищецът (касатор) бъде признат за собственик на 1/3 идеална част от "пералня" от 78 кв. м. (бивша едноетажна пристройка), представляваща първи етаж от сега съществуваща двуетажна сграда в ПИ № 674 в кв. 73 по плана на гр. Р., ул. "А." № ... По иска по чл. 108 ЗС срещу О. Р. и "С." АД - гр. Р. Ж. е неоснователна. Въззивният съд законосъобразно е приел, че ищецът (сега касатор), не се легитимира като собственик по реституция на 84 кв. м. от кухненския блок към снек-бара на хотел "С.". Безспорно е, че снек-барът с площ от 136 кв. м., наричан по делото кухненски блок е изграден като пристройка към новата хотелска сграда през 1975 г. въз основа на строително разрешение № 3 от 3.02.1975 г. и съставлява едно цяло със сградата на хотела. Следователно, сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от наследодателката на ищеца (касатор) и независимо, че приблизително 84 кв. м. от пристройката попадат върху имот № 674 в кв. 73 по плана на гр. Р., който е бил собственост на Н. П. Л., тази част от сградата не представлява самостоятелна пристройка и не е придобита по приращение. Не е налице претендираното от ищеца (касатор) придобивно основание - чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и чл. 92 ЗС. Нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не урежда ново основание за реституция на новопостроени след одържавяването на имота сгради. Тези сгради не подлежат на реституция, защото не са били отчуждени, т. е. за тях липсват предпоставките на ЗВСОНИ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ урежда хипотезата, при която върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя е извършено строителство. Текстът предвижда реална реституция само на земята, а сградите или другите промени са приращение към нея, но само при наличие на две хипотези - ако са били извършени строежи или други промени без законово основание или когато строителството, макар и законно е реализирано след 25.02.1992 г. В случая, част от пристройката "снек-бар" или "кухненски блок" попада върху имот № 674 в кв. 73, т. е. върху терен, представляващ обща част на етажната собственост, възникнала след отчуждаването по ЗОЕГПНС, с което на отчуждените етажи от хотела са определени и 2/3 идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Позоваването на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ обаче е неоснователно, тъй като строителството на "снек-бара" и кухненския блок към него не е било незаконно, а е извършено съгласно одобрени проекти и издадено строително разрешение № 3/3.02.1975 г., след като е било извършено надлежно отреждане на парцела. В заключение, след като "снек-барът" или "кухненският блок" не е незаконен строеж, то и процесните 84 кв. м. от него не са приращение към съответната част от терена на имот № 674 в кв. 73, поради което предявения по отношение на тази част от пристройката ревандикационен иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен. Като е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По инцидентния установителен иск. В тази част въззивното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд правилно е приел, че инцидентният установителен иск, че А. за държавна собственост №/28.12.1950 г. е неистински документ, е неоснователен. Инцидентният установителен иск (л.л. 209 - 213 от гр. дело № 229/2006 г. на РРС), приет за разглеждане в заседанието на първата инстанция на 21.09.2006 г., съдържа твърдения за невярно вписани обстоятелства и факти, а именно: а) вписаната в него К. Б. Л. не е бивша собственица; б) "2/3 идеални части от тавански помещения" вместо "всички тавански помещения" и дворно място "425.7 кв. м." вместо "412 кв. м."; в) за триетажна масивна сграда, застроена на "170 кв. м." вместо на 211 - 215 кв. м.; г) за едноетажна масивна пристройка, застроена на "40 кв. м." вместо на "80 кв. м."; д) в т. 5 - "1/3 идеална част от тавански помещения", която част, според ищеца е била отчуждена с хотела. Въззивният съд е съобразил, че се касае за грешки при съставяне на АДС № 367/28.12.1950 г., които са установени в хода на производството по предявените претенции за собственост, и то без възражения на страните, като делото е разгледано в съответствие с документите, ч. които тези грешки са отстранени. Въпросните грешки не правят акта за държавна собственост неистински документ и инцидентният установителен иск правилно е бил отхвърлен. В заключение, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е бил отхвърлен установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и вместо него бъде постановено друго, с което претенцията бъде уважена. В останалата обжалвана част - по исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 118 ГПК (отм.), решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, О. Р. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца (касатор) разноски по делото за всички инстанции, изчислени по компенсация в размер на 852,16 (осемстотин петдесет и два + 0,16) лева. Ищецът (касатор) следва да бъде осъден да заплати на "С" А., гр. Р. сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.