Решение № 1677 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2015 г.

Решение № 1677 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Румен Петков Петков, съдия в Районен съд - Монтана, подадена чрез адв. Вандова, срещу решение по т. 4 от Протокол № 41 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 16.07.2015 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че забавянето по произнасяне със съдебен акт от страна на съдия Петков следва да се компенсира с оглед качеството на постановените актове, отличаващи се с прецизност и задълбоченост, както и че съдебните актове, по които жалбоподателят се е произнесъл са над средното ниво спрямо стандартите на района, в който работи. В жалбата се излагат доводи, че при издаване на решението на ВСС фактите са некоректно интерпретирани; направена е некоректна съпоставка и оценка на обемите и качеството на свършената от съдия Петков работа; нарушен е материалния и процесуалния закон. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез юрк. Георгиева и директора на Дирекция "Дисциплинарна дейност" в АВСС - Васил Михов изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК и при издаването на решението е спазена предвидената в закона процедура. Поддържат, че в административното производство са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Заинтересованата страна - административен ръководител на Районен съд - Монтана - Красимир Семов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приложените към преписката доказателства е видно, че при извършена планова проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) в гражданско отделение на Районен съд - Монтана през 2010 г., е констатирано, че единствено съдия Румен Петков забавя движението на разпределението му дела и не изготвя срочно актовете по чл. 129, чл. 131 и чл. 140 от ГПК, като се има предвид, че съставът му не е по-натоварен от останалите. Предвид така установеното в акт изх. № 1885/10.12.2010 г. за извършена планова проверка е дадена препоръка по т. III Председателят на Районен съд - Монтана да изиска от съдия Петков изготвяне на план за личната му работа относно срочното администриране на възложените му за разглеждане дела и срочното постановяване на съдебните актове, като контрола върху спазването на плана е възложен на административния ръководител на съда, който при констатирани нарушения следва да предприеме дисциплинарни мерки. Предвид посочените препоръки със заповед № 8 от 07.01.2011 г. Председателят на Районен съд - Монтана е утвърдил план за личната работа на съдия Румен Петков - III граждански състав при Районен съд (РС) - Монтана относно срочното администриране на възложените му дела за разглеждане и срочното постановяване на съдебните актове, като е възложил на зам. председателя и ръководител на ГО в съда да упражнява ежемесечен контрол по спазването на плана, както и на деловодителя към III гр. състав да подпомага в дейността зам. административния ръководител при упражняването на контрола за спазването на плана от съдия Петков. С писмо изх. № Ж-13-604 от 30.07.2013 г. от ИВСС е изпратен сигнал по чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, за забавено решаване по гр. дело № 90003/2012 г. по описа на РС - Монтана, като делото е обявено за решаване в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2012 г. и докладчик по делото е съдия Петков. Предвид горното ИВСС е дал препоръки до административния ръководител на РС - Монтана да упражни правомощието си по чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и на основание чл. 327 от ЗСВ да обърне внимание на съдия Петков за прекомерното забавяне по произнасянето по соченото в сигнала дело от 11 месеца и 19 дни. В допълнение е препоръчано да се извърши проверка на дейността на съдия Петков по разглеждането и решаването на делата, които са му разпределени, считано от 01.07.2012 г. до 30.06.2013 г., като в случай на установяване на нарушения по чл. 307, ал. 3 или ал. 4, т. 1 и/или т. 2, административния ръководител да упражни правомощията си по чл. 311, т. 1 или чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Със заповед № 220 от 05.08.2013 г., административният ръководител е обърнал внимание на съдия Румен Петков за извършено нарушение по движението на гр. адм. дело № 90003/2012 г. по описа на РС - Монтана, състоящо се в прекомерно забавено произнасяне с решение, с продължителност от 11 месеца и 19 дни след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Със заповед № 221 от 05.08.2013 г., Председателят на РС - Монтана е назначил комисия, на която е възложил да извърши проверка на дейността на съдия Петков, по разглеждането и решаването на разпределението му дела, считано от 01.07.2012 г. до 16.09.2013 г. включително. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 2 от заседанието, проведено на 17.10.2013 г., от който се е установило забавяне в произнасянето на съдебни актове, както следва: за 2009 г. - 1 бр., за 2010 г. - 10 бр., за 2011 г. - 13 бр., за 2012 г. - 20 бр., за 2013 г. - 5 бр., като е приложена справка от деловодната система на съда. С решение на Общото събрание на Гражданската колегия на РС - Монтана, от проведеното на 11.06.2013 г. заседание, е взето решение на съдия Петков да не се разпределят граждански и частни граждански дела и да дава седмични дежурства. Със заявление от 17.07.2013 г. съдия Петкова, съдия Младенова и съдия Цекова, всички от Гражданско отделение от РС - Монтана са предложили, считано от 22.07.2013 г. да се преустанови изключването от разпределението на постъпващите дела за съдия Петков и да участва наравно в разпределението, тъй като не е постигнат ефекта от неразпределеното на дела, за да постанови съдебните си актове. Изложено е, че неизпълнението на възложените му задачи, не трябва да води до допълнителни натоварвания, ангажименти и отговорности за останалите съдии в Гражданско отделение. Приложена е справка, видно от която за периода от 11.06.2013 г. до 18.07.2013 г. са постановени само 15 съдебни акта и са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание само 5 граждански дела. Със заповед № 190 от 18.07.2013 г., Председателят на РС - Монтана е изменил предишната си заповед за изключване на Петков от разпределението на постъпващи дела, като от 22.07.2013 г. отново е включил жалбоподателя в разпределението на делата. Изготвена е справка на делата, по които към 30.09.2013 г. няма постановени съдебни актове от съдия Петков, от която се установява, че това са 51 бр. съдебни акта, от които три са на доклад за насрочване, а едно е прекратено на 07.06.2013 г. С оглед горните констатации и системното неизпълнение на предвидения план за работа на съдия Петков, Председателят на РС - Монтана е направил Предложение рег. Индекс № 11-07-1176/23.10.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Румен Петков за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. С решение по т. 17.1 от Протокол № 42 от заседанието на ВСС, проведено на 31.10.2013 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е взето решение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Петков, а с решение по т. 17.2 от същия протокол на заседанието на ВСС, на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избран дисциплинарен състав - Каролина Неделчева, Милка Итова и Ясен Тодоров. С определение от 05.11.2013 г. Каролина Неделчева е избрана за председател на дисциплинарния състав, а с разпореждане от същата дата Милка Итова е избрана за докладчик и заседанието на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 31/2013 г. е насрочено за 02.12.2013 г., за което е уведомен съдия Петков и вносителя на предложението. Жалбоподателят в настоящото производство е подал възражение срещу образуваното му дисциплинарно производство, като е изложил доводи, че не оспорва фактите за допуснатите от него просрочия по произнасянията със съдебни актове, но е посочил, че тези забавяния са в резултат на влошеното му здравословно състояние, за което е представил 20 бр. амбулаторни листове. Във възражението съдия Петков е изказал съжалението си, за допуснатото от него забавяне и е изложил, че ще преодолее въпросните недостатъци в хода на дисциплинарното производство, като е помолил здравословните му проблеми да се вземат, като смекчаващи вината обстоятелства. На заседанието на дисциплинарния съвет съдия Петков не се е явил, а с оглед изясняване на обстоятелствата по делото са изискани от вносителя на предложението: данни за това към момента на изготвяне на справката колко и по кои дела има неизготвени в срок съдебни актове по обявени за решаване дела на съдия Петков; информация за натовареността на дисциплинарно привлеченото лице, съпоставими с останалите съдии, разглеждащи аналогични дела на тези, които съдия Румен Петков разглежда, за периода от 2009 г. до 2013 г.; справка за брой постановени актове, като се направи разграничение на частните гр. дела и дела, образувани по общия исков ред за всяка една от годините в периода 2009 г. - 2013 г., с информация за сроковете, с които са забавени неизготвените съдебни актове, както и правното основание на просрочените съдебни актове; справка за неизвършени процесуални действия в срок по разпределените му гр. дела към момента (неразпоредено връчване на съдебни книжа, ненасрочване). От изготвената справка се установило 55 дела, за периода от 2009 г. до 05.11.2013 г., по които няма постановени съдебни актове, като продължителността от датата, на която са обявени за решаване до момента на изготвяне на справката са в границите от 1 м. и 11 дни до 4 г. 2 м. и 14 дни, като най-голямото просрочие е за дело с правно основание чл. 345 от КТ. На проведеното на 31.10.2013 г. по дисц. дело № 31/2013 г. дисциплинарно привлеченото лице, отново не се е явило за изслушване, поради което дисциплинарният състав е счел делото за изяснено и е обявил, че ще се произнесе с решение. С определение от 05.06.2014 г. с цел попълване на делото с доказателства, дисциплинарният състав е задължил административния ръководител на РС-Монтана да индивидуализира изброените в предложението дела, които не са предадени с постановен съдебен акт в деловодната програма на САС в РС - Монтана от съдия Петков, като се посочат номерата на делата, правното основание на разгледаните дела, дата на която е обявено за решаване и срока на забавяне на производството по делото и присъединяването му в деловодната програма на РС - Монтана, и е насрочил открито заседание по дисц. дело за 24.06.2014 г. Поисканата от дисц. състав справка е получена, а на 24.06.2014 г. Петков отново не се е явил за изслушване. С решение № 10-00-022 от 11.05.2015 г. дисциплинарният състав е приел, че Румен Петков, съдия в РС - Монтана, е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразено, че за периода 2009 г. - 2013 г. са налице 52 бр. дела, по които към 30.09.2013 г. няма постановени съдебни актове, като са посочени конкретно номерата на делата, датата на образуване, датата, на която са обявени да решаване, правното основание, на което са разгледани и срока на забавяне на произнасянето. Отбелязано е, че сред посочените дела 3 броя са на доклад за насрочване (гр. д. № 70083/2012 г., гр. д. № 70335/2012 г. и гр. д. № 70413/2012 г.), а гр. д. № 70333/2012 г. е прекратено на 07.06.2013 г. В изброените в решението дела, е отразено, че тези по които не са посочени дати на постановяване на съдебен акт, респективно присъединяването му в деловодната програма на съда към дата на постановяване на решението не е постановен съдебен акт. В решението е обсъдена и натовареността на съдиите в РС - Монтана и средната натовареност на страната към брой разгледани и брой свършени дела за периода 2009 г. - 2013 г., като е отчетено, че натовареността на съдия Петков е с около средната натовареност съпоставено с натовареността на съдиите от РС - Монтана и като цяло натовареността на районните съдилища в страната. Това е мотивирало дисциплинарния състав да стигне до извода, че предвид нормалната натовареност на дисциплинарно привлеченото лице, няма предпоставки за неизпълнение на служебните му задължения в разумен срок. Дисциплинарният състав е приел, че с неспазване на сроковете за изготвяне на съдебни актове по 49 бр. гр. дела и своевременното администриране на 3 бр. гр. дела съответно за годините 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е осъществен от обективна страна съставът на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. На заседание на ВСС, проведено на 28.05.2015 г., кадровият орган е обсъдил решението на дисциплинарния състав по дисц. дело № 31/2013 г., като съдия Петков също се е явил и е направил възражение за изтекла давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ по отношение на някои от делата, посочени в предложението за налагане на дисциплинарно наказание на председателя на РС - Монтана. След обстойно обсъждане на решението на дисциплинарния състав и на фактическите основания, мотивирали налагането на най-тежкото наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", с решение по т. 35.1 от Протокол № 29 от заседанието на ВСС, проведено на 28.05.2015 г. е отложено произнасянето по дисциплинарно дело № 31/2013 г., а с решение по т. 35.2 ВСС е върнал на дисциплинарния състав за обсъждане на направеното в заседанието възражение за давност от дисциплинарно отговорното лице. В резултат на така взетото решение е изготвена нова справка на несвършените брачни и гр. дела към 09.06.2015 г. на съдия Петков, като са посочени 110 бр. номера на дела, дата на образуването им и процесуален етап, на който се намира делото. Такава справка е изготвена и по отношение на 50 бр. частните гр. дела. Изготвена е и справка, от която се установява, че в периода от 28.05.2015 г. до 16.06.2015 г. са решение 19 бр. граждански и брачни дела. На 15.06.2015 г. се е провело Общо събрание на съдиите в РС - Монтана, на което са се разисквали въпроси относно въпроса за разпределение на дела на съдия Петков до произнасяне на ВСС с решение по отношение на дисциплинарното му наказание. След проведено гласуване е взето решение 43 бр. общи искови производства да се разпределят между трима наказателни съдии, а останалите 60 бр. граждански искови производства да се разпределят между 5 граждански съдии. С решение № 10-00-029 от 30.06.2015 г. след обсъждане на новите доказателства, приобщени към дисциплинарното производство и след обсъждане на основателността на възражението за изтекла давност по отношение на някои от делата, посочени в предложението на председателя на РС - Монтана за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарният състав е решил, че следва да предложи на ВСС да наложи на Румен Петков, съдия в РС - Монтана, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразил отново номерата на 52 бр. съдебни акта, които са посочени в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, по които няма постановени съдебни актове. В решението е отбелязано и че със заповед № 142 от 08.05.2015 г. на Председателя на РС - Монтана, изпратена до ВСС се е установило, че по част от делата има произнасяне от съдия Петков и към 08.05.2015 г. са останали 32 бр. конкретно посочени гр. дела. По отношение на трите дела от справката, които са били в доклад за насрочване е отразено, че гр. д. № 70083/2012 г. е спряно, гр. д. № 70335/2012 г. е обявено за решаване на 14.10.2014 г., а гр. д. № 70413/2012 г. е обявено за решаване на 14.10.2014 г. По отношение на направеното възражение за давност дисциплинарният състав е отчел, че заповедта за узнаване за извършените нарушение на Председателя на РС - Монтана е връчена на съдия Петков на 01.04.2013 г. по отношение на 37 бр. гр. дела конкретно посочени в решението, поради което съобразно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарното производство по отношение на тях е следвало да се образува до 01.10.2013 г. Прието е обаче, че по отношение на бездействието на съдия Петков изразяващо се в неизготвяне на съдебни актове по дела, които са обявени за решаване в периода след 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г. следва да се носи дисциплинарна отговорност. Изложено е, че по отношение на останалите дела, по които няма произнасяне на съдията към момента на образуване на дисциплинарното производство, забавата за всяко от тях е следната: Гр. д. № 70332/2008 г., обр. 23.06.2008 г., обявено за решаване на 02.10.2009 г., чл. 345КТ, забава в размер на 3 г. и 11 м.; Гр. д. № 70030/2010 г., обр. 22.01.2010 г., обявено за решаване на 26.11.2010 г., чл. 327 от ТЗ, забава в размер на 2 г. и 10 м.; Гр. д. № 70083/2012 г., обр. 23.02.2012 г., на доклад за насрочване от 30.04.2012 г., забава при насрочване в размер на 01 г. и 8 м.; Гр. д. № 70268/2011 г., обр. 19.05.2011 г., обявено за решаване на 31.01.2012 г., чл. 422 ГПК, забава в размер на 1 г. и 8 м.; Гр. д. № 70333/2012 г., обр. 25.06.2012 г., обявено за решаване на 18.09.2012 г., чл. 124, ал. 1 от ГПК, прекратено на 07.06.2013 г., забава в размер на 8 месеца; Гр. д. № 70335/2012 г., обр. 27.06.2012 г., на доклад за насрочване 30.08.2012 г., чл. 422 ГПК, забава в размер на 1 г. и 2 м.; Гр. д. № 70413/2012 г., обр. На 06.08.2012 г. на доклад за насрочване 02.10.2012 г., забава в размер на 1 г. и 28 дни; Гр. д. № 70426/2012 г., обр. 09.08.2012 г., обявено за решаване на 27.09.2012 г., чл. 135 от ЗЗД, забава в размер на 1 г.; Гр. д. № 70033/2013 г., обр. 16.01.2013 г., обявено за решаване на 20.09.2013 г., ЗУТОССР, забава в размер на 10 дни; Гр. д. № 70065/2013 г., обр. 04.02.2013 г., обявено за решаване на 13.09.2013 г., ЗУТОССР, забава в размер на 17 дни; Бр. д. № 70388/2013 г., обр. 31.07.2013 г., обявено за решаване 13.09.2013 г., чл. 49 СК, забава в размер на 17 дни; Гр. д. № 70520/2011 г., обр. 21.09.2011 г., обявено за решаване 26.02.2013 г., чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД, забава в размер на 7 м. Гр. д. № 90013/2013 г., обр. 31.07.2013 г., обявено за решаване 13.09.2013 г., чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, забава в размер на 17 дни. От гореизложеното и от представените данни за средната натовареност на съдиите в Районен съд - Монтана и средната натовареност на районните съдии в страната, дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 13/2013 г. по описа на ВСС е приел, че системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и бездействието на магистрата, което неоправдано забавя производствата, освен че представляват нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, водят и до уронване престижа на съдебната власт, с оглед значителните забави по администриране на делата и постановяване на съдебните актове извън всякакви разумни срокове, което на практика представлява абсолютно бездействие от съдия Петков по отношение на работата му. Взето е в предвид и поведението на дисциплинарно привлеченото лице след образуването на дисциплинарното производство, които предвид множеството заповеди на председателя на РС - Монтана с указания да предприеме незабавни мерки за изписване на съдебните актове, по дела, които са обявени за решаване, не е положил особени усилия в тази насока и на практика неговият състав не функционира, т. е. бездействието му е продължило и към момента на постановяване на дисциплинарното решение, което показва субективното отношение на магистрата към вмененото му от закона задължение да решава делата в разумни срокове. Обсъдено е и здравословното състояние на Пеков, като е констатирано, че дисциплинарно привлеченото лице, не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, поради което не следва да се приема, като смекчаващо вината обстоятелство. Дисциплинарният състав по дисц. дело № 31/2013 г е приел, че продължителността на неизготвянето на мотиви към съдебните актове, както и липсата на обстоятелства обективно възпрепятстващи изпълнението на служебните задължения от страна на съдия Петков, са предпоставки за налагане на наказание за допуснати нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. С оглед броя на делата, по които не са постановени съдебни актове и значителното закъснение по голяма част от тях, натовареността на съдия Петков, която е била около средната, формата и вида на вината му и поведението на нарушителя, дисциплинарният състав е приел, че тези нарушения са изключително тежки, с много негативни реакции от страна на гражданите и адвокатите им, по чийто дела няма произнасяне, и че следва да му бъде наложено най-тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В проведено на 16.07.2015 г. свое заседание Висшият съдебен съвет е обсъдил решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ВСС и докладчик по дисциплинарно дело № 31/2013 г. - Милка Итова, изслушал е дисциплинарно привлечения, на който са задавани конкретни въпроси от членовете на ВСС. Последвало е тайно гласуване, при което предложението на дисциплинарния състав е било прието и със 15 гласа "за", 3 "против" и 4 "въздържали се" ВСС е наложил на Румен Петков, съдия в РС - Монтана, дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като е приел, че е извършил нарушения, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, бездействие, което неоправдано забавя производството, поради което с тези действия/бездействия е уронил престижа на съдебната власт - нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. Настоящият състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя и пълномощничката му пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Издаденото решение по т. 4 от Протокол № 41 от заседанието на Висшия съдебен съвет на 16.07.2015 г. е в предвидената форма, взето е от компетентен по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, за изясняването на спора от фактическа и правна страна. Изведени са обосновани изводи, които са аргументирани и отговарят на установените факти, както и на съответствието с материалния закон. Неоснователно е в тази връзка възражението на жалбоподателя, че фактите са тълкувани некоректно. В заседанието на ВСС, проведено на 16.07.2015 г. е обсъдено решението на дисциплинарния състав, взети са предвид и възраженията на изслушания съдия, като са изложени и допълнителни мотиви, че в случая за една част от делата, които са със забавени съдебни актове, сочат и за насрочване на делото след повече от една година от образуването му. Посочено е, че са издадени заповеди за изпълнение още 2010 г., но още не са администрирани делата, а изключването му от разпределение на доклад, практически нарушава принципа на случайното разпределение на делата. Изложеното налага извода, че решението е постановено и при наличие на фактически и правни основания, посочени не само в дисциплинарното решение, но и изложени по време на заседанието на ВСС, проведено на 16.07.2015 г., когато е взето процесното решение. Не са налице е твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, защото дисциплинарната отговорност е реализирана при стриктно спазване на предвидената в глава XVI от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на административния ръководител (чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Румен Петков. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, като е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура, и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено ВСС да приеме, че съдия Румен Петков е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, поради което следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗСВ, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установени факти в хода на дисциплинарното производство. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението по смисъла на чл. 307, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя, като неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Констатираното в хода на административното производство системно и упорито неспазване на сроковете, предвидени в ГПК за изготвяне на съдебните актове и неадминистрирането на дела, при забава над 1 г. са достатъчни основания да се приемат за осъществени дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. На база на събраните доказателства дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че Петков е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина. ВСС е възприел фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на дисциплинарния състав. Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в гражданското право за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Бързината е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Именно възможността да носи дисциплинарна отговорност за неоправдано неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то е винаги дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита. Този подход на законодателя поставя на първо място въпроса за това всяко неспазване ли на процесуалните срокове представлява дисциплинарно нарушение. В настоящото производство твърдението е за неспазване на срокове по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Съгласно тази процесуална норма съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Така визираният срок безспорно е инструктивен. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност, но може да е лишен от смисъл или значително да е увредил правнозначимите права или законни интереси на страните по делото. Самият законодател, отчитайки значението на своевременността на правната защита и в същото време и огромното значение, което има качеството на постановения акт, е посочил в чл. 13 от ГПК, че съдът разглежда и решава делата в разумен срок. Разумен според настоящия съдебен състав е срокът, който позволява извършването на действието, за което е предназначен, в определените му рамки, с нормални усилия и мобилизация. В случая Висшият съдебен съвет е отчел конкуренцията между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването му в разумен срок, поради което възраженията направени от жалбоподателят и неговата пълномощника в смисъл, че забавянията се дължат поради усилията на съдия Петков да постановява правно издържани и мотивирани съдебни актове, се явява неоснователно. Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове, трябва да е налице системност. Осъществен е в конкретния случай и този задължителен елемент от фактическия състав, тъй като е доказано по делото повтаряемост и непрекъснатост на неизпълнението на служебните задължения, осъществени от оспорващия Румен Петков под формата на бездействие. Конкретната продължителност на съответните просрочия за изготвянето на съдебните актове, не може да бъде определена като несъществена, имайки предвид забавата, с която се надхвърлят максимално допустимите срокове по чл. 235, ал. 5 от ГПК, още повече за частните граждански производства, и достига до периоди, надхвърлящи повече от 3 години. От наличните доказателства се установява, че има дела, по които от образуването им са минали седем години, което е едно от най-фрапиращите закъснения за изготвянето на съдебен акт, които реално не могат да влязат в сила. Най-кратките закъснения, допуснати от съдия Петков са по 4 от случаите - гр. д. № 70033/2013 г., гр. д. № 70065/2013 г., бр. д. № 70338/2013 г. и гр. д. № 90013/2013 г. Основното правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събрани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни нарушения от съдия Петков, като е установено неговото пасивно поведение по повод на системното ненаписване на обявените за решаване от него съдебни актове. Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от Румен Петков покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, защото системно неспазва сроковете, предвидени в процесуалните закони, като в същото време е налице и бездействие, което неоправдано забавя производството, и с това негово бездействие накърнява престижа на съдебната власт. Изведени са фактическите действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняването на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното бездействие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка дължимото поведение на един магистрат да изпълнява задълженията си в разумни срокове, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на съдия Петков дисциплинарни нарушения са доказани. Румен Петков е осъществил виновно нарушенията, за които е наказан, и дисциплинарната отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва виновно поведение от страна на съдия Петков, а неизписването на съдебните актове се дължи на това, че той изписва мотивите изключително прецизно и мотивирано. В настоящото производство не са налице обстоятелства изключващи следващата се дисциплинарна отговорност, и са приети доказани факти, които несъмнено доказват виновно осъществяване на всички елементи от фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. Качеството на съдебните актове е предмет на инстанционния контрол и е ирелевантно към дисциплинарното производство за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. Нещо повече, видно от приложените по делото справки за неизготвени съдебни актове, се вижда, че дори и в хода на дисциплинарното производство съдия Петков не е изпълнявал заповедите на административния си ръководител да предприеме незабавни действия за написване на делата си, като има и актове, които не са написани и до приключване на дисциплинарното производство. Макар че съдия Петков е изключван от разпределението на дела, това облекчаване на натовареността му, не е спомогнало за неговата мотивация за работа. Отново следва да се подчертае в тази връзка, че е изготвен и одобрен план от председателя на РС - Монтана, за изготвяне на съдебните актове и своевременното администриране на делата, въпреки това от приложените по делото справки Румен Петков пак не е изписал съдебните актове, което явно и обективно показва какво е субективното му отношение към това вменено му по закон задължение. Констатираните нарушения поради неизготвяне на съдебни актове по обявените за решаване дела, водят до неприемливо продължителни срокове на висящност на съответните дела и неминуемо са създали на участниците в производството съществени ограничения. Причините за допуснатите забави се дължат изцяло на неефективна дейност на привлечения към дисциплинарна отговорност, независимо от привилегиите, с които се е ползвал, имайки в предвид изключването му за определен период от време от постъпления на дела, и изключването му от дежурства. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, допълнени от процесуалния представител на жалбоподателя, че обжалваното решение на ВСС е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неизписването на съдебни актове в регламентираните от закона срокове не се оспорва от съдия Петков. Доводите, изложени в съдебно заседание са свързани с причините довели до това закъснение, а именно - качеството на произнесените актове (акцентирано е върху прецизността и задълбочеността при постановяването им), както и здравословното състояние на жалбоподателя. От приложените по делото справки за натовареността на РС - Монтана и за натовареността на районните съдилища в страната сочи, че за периода 2009 г. - 2013 г. съдия Петков е работил около средната натовареност, както спрямо съдиите в РС - Монтана, така и спрямо останалите районни съдии в страната. Не се установява и дисбаланс на при разпределението на делата между отделните съдии в ГО в РС - Монтана, нито конкретната натовареност на съдия Петков може да бъде отчетена като изключителна. Освен това по-голямата натовареност на дисциплинарно наказаното лице за 2009 г. е в резултат на останалите несвършени дела от 2008 г., които са 173 броя. Броят на просрочените дела и периодите на забавата, обуславят извод за непренебрежима тежест на неизпълнението на служебните задължения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Няма данни и за ползван отпуск, поради временна неработоспособност предвид здравословното състояние на Петков, поради което не би следвало здравословните проблеми, да се приемат за причина за неизпълнение на служебните задължения. Въз основа на данните по преписката ВСС обосновано е приел, че Петков виновно не е изпълнил служебните си задължения, като системно е допускал нарушаване на сроковете за изготвянето на съдебни актове, както и за администриране на делата, които са по доклад, с което е осъществил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираните разпоредби е бездействието на магистрата - тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие. На жалбоподателят му е обърнато внимание по конкретно гражданско дело със заповед на административния ръководител на РС - Монтана, изготвен е план за лична работа, изключван е от разпределение на дела, както и от дежурства, но това не го е мотивирало да осъществи посочените в процесуалните закони действия по изписването на съдебните актове в разумни срокове. Очевидно всички опити от страна на ръководството на РС - Монтана да се даде възможност на съдия Петков да изпълнени служебните си задължения не са дали резултат, поради което правилно ВСС е наложил на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание, което отговаря на тежестта на извършените от него дисциплинарни нарушения. С неизписването на съдебните актове, които са обявени за решаване, което се явява системно неспазване на сроковете в процесуалните закони и с бездействието да се администрират делата в продължителни периоди от време, съдия Петков е осъществил и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му, както в професионалния, така и в личния живот. В случая от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическа професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалния функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, които накърняват авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция, като цяло. Укоримостта на поведението произтича от неприемливото бездействие на съдия Петков с години да не изписва съдебните актове и да ограничава правото на защита на гражданите, което рефлектира цялостно върху престижа на съдебната власт, която и без друго се определя от обществото, като тромава и бавна. С нежеланието си да спазва процесуалните срокове, съдия Петков накърнява и престижа на своето име, като професионалист, така и на съдебната власт, като институция, призвана стриктно и неотклонно да спазва законността. Няма съмнение, че в обществото се укорява тромавото правосъдие и тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж, а неоспоримо и законните права и интереси на страните в съдебните производства. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Румен Петков безспорно е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Постановеното решение постига и целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващото му дисциплинарно наказание, което дисциплинира магистратите. Следва да се има в предвид още, че на магистратът му е обръщано внимание със заповед на Председателя на РС - Монтана по отношение на гр. д. № 90003/2012 г., а освен това в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, направено от административния ръководител са посочени 52 просрочени съдебни акта, които са намалени от дисциплинарния състав, предвид направеното възражение от Петков за изтекла давност по чл. 310 от ЗСВ. Очевидно, нито обръщането на внимание, нито индивидуалния план за лична работа, нито изключването от разпределение на дела, не са имали целения с тях превантивен и възпиращ ефект, при което оспореното понастоящем наказание е съответно на характера и тежестта на констатираните нови дисциплинарни провинения и липсата на активност от страна на съдия Петков да изпише съдебните актове, по обявените от него за решаване дела, които са били предмет на дисциплинарно дело № 31/2013 г., и на цялостното поведение на магистрата. ВСС е обсъдил тежестта на нарушенията, обективните и субективните причини за извършването им, личността на жалбоподателя и в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт е наложил процесното дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В решението на ВСС са изложени мотиви и е видно от приложените към преписката справки, че натовареността на съдия Петков е около средната спрямо натовареността на останалите съдии в Граждански отделение в РС - Монтана в периода от 2009 г. до 2013 г. и при добро желание от негова страна е могъл да спазва регламентираните в закона или поне разумните срокове за постановяването на съдебните актове. Правилно административният орган е приел, че е налице системност и упорито неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, поради което наложеното наказание е законосъобразно. На практика съдия Петков почти е спрял да правораздава, поради което ВСС не е имал други законови възможности за санкциониране на Петков, освен да предприеме най-тежката възможна мярка - освобождаване от длъжност. Оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано със всички съпътствуващи актове по приемането му. Дисциплинарните нарушения с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно са квалифицирани, като такива по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ и са извършени виновно. Въпросът за съответствието на тежестта на извършените нарушения и наложеното наказание е обсъден в детайли с оглед налагането на най-тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Изложените от ВСС мотиви следва да бъдат преценявани като съответстващи на изискванията на чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения оспореното решение по т. 4 от Протокол № 41 от заседанието на Висш съдебен съвет проведено на 16.07.2015 г. е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,