Решение № 11704 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Хафизул, гражданка на Бангладеш, подадена от адв. И.Василева в качеството и на особен представител, срещу решение 4386 от 03.07.2023г., постановено по адм. дело 5327/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение 8717/05.05.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният административен акт. Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез пълномощника си юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност, поради което прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. Хафизул, гражданка на Бангладеш, против решение 8171/05.05.2023тг. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, изхождайки от фактите от изнесената бежанска история, анализирайки относимите норми, съдът е приел, че в настоящия случай не били налице предпоставките предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че по отношение на чуждата гражданка не са налице данни и доказателства, водещи до извода за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, тъй като самата тя в бежанската си история не е изложила съображения в тази посока. Администартивиня съд е приел, че в настоящия случай от бежанската история на чужденката и нейното поведение сочат, че мотива да напусне страната й на произход е личен и има икономически характер, което не е предпоставка за предоставяне на бежански статут него няма образувани дела. При така установеното, съдът е обосновал извода, че не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9 от ЗУБ, тъй като в представената бежанска история не се сочи, причина за напускане на страната и на произход поради опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Същата е заявила, че не е е арестувана, осъждана в държавата си на произход или да е имала проблеми. Поради което съдът е приел за недоказано твърдението на чужденката, че при завръщането й в Бангладеш ще се опитат да убият съпруга й. Административиня съд, позовавайки се на представената по делото справка за ситуацията в страната на произход е приел за неоснователен довода свързан с човешките права на Бангладеш. На следващо място административния съд е обосновал извода, че по отоншение на третото обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, разгледан в синхрон с чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. се установява, че по отношение на чужденката в страната и на произход не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, видно от представената справка. На последно място е прието, чене се установяват и осонванията по чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Административния съд е постановил обжалвания съдебен акт след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Събрал е и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно е прието, че не е налице основанието по чл. 8 от ЗУБ. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата инстанция счита, че в случай от представената бежанска история на жалбоподателя не се установява срещу нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на чужденеца и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. От представената бежанската история е видно, че причините чужденката да напусне държавата на произход Бангладеш, са икономически. Заявените опасения от заплаха за живота и сигурността й не се отнасят за нея, а касаят съпруга й. Чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденката да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината й, било поради нейната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл.63а, ал. 5 от ЗУБ. Съгласно чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Това означава, че за органа не съществува задължение за провеждане на ново интервю. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би било налице задължение да бъде проведено допълнително интервю, като такива не се установяват от данните по делото, а и не се сочат от лицето, а още повече, че Н.Хафизул сама препраща към историята представена от съпруга й. На следващо място следва да се приеме за правилен извода на административния съд, отнасящ се до неоснователност на доводите, свързани с човешките права в Бангладеш, същият се споделя от настоящата инстанция, поради което не се налага обсъждането му с цел промяната му и в тази връзка съдът на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд на стр. 5 от решението му. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Бангладеш поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,