Решение № 12156 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Добрев срещу Решение 7220/29.11.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8015/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Добрев срещу отказ, обективиран в писмо рег. РД-12-05-203/29.06.2021 г. на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Костинброд и Г. Добрев е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материални закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и е дал вяра на неверните им твърдения. Налице е и противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, тъй като съдът неправилно бил приел, че е отишъл при административния орган на 29.06.2021 г., като твърди, че това не отговаряло на истината. Сочи, че се е опитал да подаде документи на 17.02.2021 г. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стоянов. Ответникът по касация Началникът на Общинска служба по земеделие гр. Костинброд оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил отказ, обективиран в писмо рег. РД-12-05-203/29.06.2021 г. на началника на ОСЗ-Костинброд, да регистрира Г. Добрев като земеделски стопанин, собственик на земя по Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба 3/1999 г.) за стопанката 2020/2021 г., поради изтекъл срок за пререгистрация. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, поради което същите не следва да се преповтарят. При правилно установено факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно е приел, че оспореният отказ, обектириван в писмо рег. РД-12-05-203/29.06.2021 г. издадено от началник ОСЗ-Костинброд, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с материалния закон. Правилно е приел, че след като жалбоподателят се е явил в ОСЗ-Костинброд, на 29.06.2021 г. за извършване на пререгистрация като земеделски производител, след изтичане на законово регламентирания срок по чл. 5, ал. 3 от Наредба 3/1999 г. във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.), който за стопанката 2020/2021 г. е бил до 11.06.2021 г., законосъобразно му е отказана пререгистрация като земеделски производител за стопанската 2020/2021 г. Противно на изложеното в касационната жалба решението не е необосновано. Изводите на съда почиват на правилен анализ на доказателствата по делото, същите са логични, последователни и взаимосвързани. Не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, както се твърди в касационната жалба. В същата не се и сочи в какво конкретно се изразява това противоречие. Твърдението, че съдът неправилно бил приел, че е отишъл при административния орган на 29.06.2021 г. не обосновава такова противоречие, а изразява несъгласие с фактическите констатации на съда, който обаче се подкрепят от събраните по делото доказателства, които не са оборени от касатора. Изложените от съда мотиви кореспондират на диспозитива на решението. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила кредитирайки показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията на свидетелите В. Иванова-Петрова и А. Иванова са ясни и безпротиворечиви, отразяват собствените им възприятия относно явяването на г-н Добрев в ОСЗ-Костинброд. Съдът правилно е дал вяра на показанията, като останалите събрани по делото доказателства не дават основания същите да не се вземат предвид и не ги разколебават. На практика с касационната си жалба касаторът изразява неудовлетвореността си от свидетелските показания, но не е представил доказателства, с които да обори установените от тях факти. По делото липсват каквито и да е доказателства, че г-н Добрев се е явил в ОСЗ-Костинброд на 17.02.2021 г. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение