Решение № 12451 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2018 г.

Решение № 12451 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Начева, подадена чрез пълномощник адв. Кирова, против решение № 1532/13.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3337/2017 г. от Административния съд – гр. Варна. С обжалваното решение е отхвърлен предявения на осн. чл. 203 от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, иск от В. Начева, от [населено място], срещу Община Варна, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 5 001 лева, изразяващи се в причинени вреди на здравето и емоционалното й състояние, против противоправното й бездействие през периода м. 01.2013 г. до подаване на исковата молба, да извърши текущ контрол по спазване на обществения ред, предвид шум над допустимите нива, от монтиран от съсед климатик, както й поради това, че през същия период не е задействала процедура за промяна на действащата нормативна уредба по повод установяване нарушение на шумови нива, излъчвани от вещи, собственост на лица, намиращи се в междусъседски отношения и санкциониране на нарушителите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение В. Начева е осъдена да заплати на Община Варна, сумата от 580, 05 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Оплакванията са за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът – Община Варна чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, ищцата не е доказала бездействието на длъжностните лица от Община Варна, високи нива на шум, излъчвани от въпросния климатик, както и претърпени вреди. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени вреди на здравето и емоционалното състояние на ищцата, в резултат от противоправното бездействие на Община Варна за периода от м. 01.2013 година до датата на подаване на исковата молба, за извършване на текущ контрол по спазване на обществения ред предвид шум над допустимите нива от монтиран от съсед климатик, както и от бездействие за предприемане на процедура за промяна на действащата нормативна уредба по повод установяване нарушение на шумови нива, излъчвани от вещи, собственост на лица, намиращи се в междусъседски отношения и санкциониране на нарушителите. За да отхвърли иска, съдът е приел за установено, че по повод подадени от ищцата жалби за шум, над допустимите нива, от монтиран климатик, РЗИ-Варна й е отговорил, че това е извън неговата компетентност, както и че вече са извършвани замервания, при които е установено, че шумовото ниво не превишава граничните стойности на показателите по приложимата наредба. Установено е, че е получен отговор и от Община Варна, в който е посочено, че решението на проблема е от компетентността на Общото събрание на Етажната собственост, както и че общината може да предприеме мерки след като се установи високо звуково налягане и вибрации с протокол на РИОКОЗ. Съдът е установил, че във връзка с подадени от ищцата жалба до различни институции, тя е получила отговори от Омбудсмана на Република България, от МРРБ, от МЗ, чиито отговори съдът е обобщил до следното: шумовите нива следва да се установят от органите на РЗИ, контролът за спазване на шумовите нива е на кметовете на общините, а последните имат възможност да искат съдействие от органите на РЗИ като отсъствието на такова може да се преодолее и чрез изменение на приложимите общински разпоредби. Установено е, че по повод изпратени на 13.08.2017 г. препоръки от Омбудсмана на Република България до кмета на Община Варна, на 17.03.18 г. инспектор от отдел "Опазване на обществения ред" при Община Варна е извършил проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 5034, в който е констатирано наличието на два климатика на фасадата на терасата на съседа Г. Добрев, които са монтирани на стойки с гумени тампони и не са установени наднормени нива на шум и вибрации. Съдът е посочил, че собственикът бил представил на проверяващите, решение на ВРС, с което исковете на ищцата с пр. осн. чл. 45 вр. чл. 50 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в следствие системен тормоз от работата на климатика, били отхвърлени. Установено е, че на 21.03.2018 г. от Община Варна е изпратено писмо до директора на РЗИ-Варна, за вземане на мерки по компетентност, за замерване нивата на шум от климатика, посочени в жалбата на Начева, на което е отговорено с писмо от 28.03.2017 г., че не е от компетентността на РЗИ да даде становище по случая. Установено е, че с писмо от 30.05.2017 г. от Община Варна до районния кмет, последният е уведомен, че в негова компетентност е да упражнява контрол по ЗУЕС и следва да предприеме необходимите мерки по този закон. В решението си съдът е възпроизвел подробно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели относно емоционалното състояние на ищцата през процесния период, и ефекта от работата на съседните въпросни климатици в жилището, обитавано от ищцата. Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка, той е формирал следните изводи: искът е предявен от легитимиран субект, при наличие на правен интерес. Съдът е преценил като основателно твърдението на ищцата, че от компетентостта на Общината е да осигури спазването на обществения ред на територията й, в т. ч. да съдейства за осигуряване спокойствието на живущите на нейната територия, в случая обаче не било установено противоправно бездействие от страна на ответника за изпълнение на задълженията му. За да формира този извод, съдът е посочил като недоказано твърдението на ищцата, че е подавала многобройни жалби до Община Варна, тъй като по делото били налице само косвени данни за подадена от нея жалба през м. 01.2013 година до районния кмет и едва през 2017 г. за отправени препоръки от Омбудсмана до кмета на общината. Съдът е приел, че била налице незабавна реакция от кмета на Община Варна, тъй като писмото на Омбудсмана е получена на 14.03.2017 г., а на 17.03.17 г. е извършена проверката на място от отдел "Опазване на обществения ред". Съдът е преценил проверката като ефикасна, тъй като били взети сведения, както от ищцата, така и от собственика на климатиците като на последните бил направени оглед, който установил правилния им монтаж. Съдът е посочил, че няма нормативна уредба, служителите, извършили проверката да извършват такава през нощта, а и те не разполагали с уред за измерване, а това следвало да се установи от РЗИ, заради което от Общината било поискано съдействие от инспекцията. Съдът е посочил също така, че по делото не е установен наднормен шум от монтираните от съседа на ищцата климатици, а били налице данни, че произвежданите такива са в рамките на нормативните изисквания. За този свой извод, съдът се е позовал на информацията от писмото на РЗИ-Варна от 9.01.13 г., че през 2012 г. е извършено съответно замерване, като измереното шумово ниво не е надвишавало граничните стойности на показателите за шум в жилищните сгради, както и на информацията от заключението на вещото лице Караджов, коментирано в представеното по делото съдебно решение на Варненския районен съд (ВРС). Съдът е приел за недоказано и твърдяното друго бездействие на ответника, тъй като не било от неговата компетентност да изменя действащите на територията на общината нормативни разпоредби, а можело само да внася предложения за това, но доколкото не се касаело до нормативно задължение, същото не можело да се квалифицира като бездействие. Съдът е приел за недоказана първата от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което е преценил като достатъчно за отхвърляне на иска, без да се изследват останалите предпоставки. За пълнота е посочил, че ищцата не била доказала и настъпилите за нея вреди от шума на климатиците. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Една част от формираните от административния съд изводи се споделят от касационната инстанция, но решаващият извод на съда за липсата на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника е необоснован и неправилен. В резултат на този извод, съдът е приложил неправилно и материалния закон. Основателно, административният съд е преценявал поведението на длъжностните лица на ответника единствено по повод на две сезирания от страна на ищцата - това през м. 01.2013 г. и това през 2017 година (което е станало чрез Омбудсмана на Република България), за които правилно е посочил, че са налице само косвени доказателства (от съдържанието на отговорите във връзка с тях). Обосновано е прието от съда, че твърдението на ищцата в исковата молба за подавани от нея многобройни жалби до Община Варна е останало недоказано. По делото не са представени от ищцата доказателства във връзка с това й твърдение. Съдът е формирал извода си за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица на ответника по повод сезирането му през 2013 и 2017 г. с оплакванията на ищцата, приемайки, че била налице незабавна реакция от страна на ответника. Съдът обаче, е изложил съображения единствено и само по повод оплакванията на ищцата през 2017 г., но липсват съображения по въпроса, какво е било поведението на ответника спрямо жалбата на ищцата през 2013 година. От отговора на кмета на район "Приморски" до В. Начева с изх. № СДЗР13000 155 пр от 29.1.2013 г. (лист 8 от делото на административния съд), с който се отговаря на вх. № СДЗР13000155 ПР/11.01.2013 г., става ясно, че В. Начева се е оплаквала и от непоносим шум и вибрации от климатична уредба. На това нейно оплакване в цитирания отговор е посочено, че високото ниво на звуково налягане и вибрации се установявали от РИОКОЗ. Ищцата не е представила по делото жалбата си във връзка с която е изпратеният отговор, нито е поискала представянето й от ответника, поради което не стават ясни всички искания, формулирани в нея, но от самия отговор на кмета на район "Приморски" се установява, че ищцата е направила оплакване за непоносим шум и вибрации от климатична уредба. Отговорът на кмета на район "Приморски" е своевременен, но той не е резултат на ефективна проверка, каквато се изисква да бъде извършена от административния орган съгласно чл. 9, ал. 2 АПК. Макар посоченият член да регламентира принципа на служебното начало, разпоредбата на алинея втора изисква от административния орган освен инициативност за изясняване на случая и ефективност на действията му, което следва от употребената в разпоредбата дума "необходими". Оплакването на ищцата е с характер на предложение за предприемане на действия по изясняване на въпроса относно звуковото налягане и вибрациите, предизвиквани от климатичната инсталация на съседен апартамент. Правилен е изводът на административния съд, че Общината чрез нейните компетентни длъжностни лица е тази, която следва да осигури спазването на обществения ред на нейната територия, в това число да съдейства и за осигуряване на спокойствието на живущите на нея. С Наредбата за обществения ред са въведени правилата за осигуряването му на територията на община Варна. Едно от правилата в нея - чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата, е собствениците или ползувателите на апартаменти или обекти в жилищни сгради, да не допускат разполагането на климатични инсталации, които са източник на шум с високо ниво на звуково налягане и вибрации в помещения с нормирано ниво на шума или в съседство до тях. Изискването на разпоредбата е това високо ниво на шум и вибрации да се установи с протокол от РИОКОЗ. Контролът по спазване разпоредбите на наредбата, установяване на нарушенията, даване на предписания за отстраняването им и налагане на наказания, е възложен на длъжностни лица, определени със заповед на кмета на община Варна и на служителите на Областната дирекция "Полиция"-Варна - чл. 67 и сл. от Наредбата. След получаване на жалбата от В. Начева от м. 01.2013 г., кметът на район "Приморски" - Община Варна е следвало преди да отговори на жалбоподателката да изясни случая, каквото задължение има съобразно чл. 114 АПК, вкл. чрез предприемане на действия по събиране на сведения и документи от граждани и организации. За изясняване на конкретния случай, съответните компетентни длъжностни лица от район "Приморски"- Община Варна, е следвало да поискат съдействие от лицето, експлоатиращо въпросната климатична инсталация и от РИОКОЗ - Варна, за установяване на нивото на шум и вибрациите, отделяни от нея. Вместо да се предприемат тези фактически действия от компетентните длъжностни лица на район "Приморски"-Община Варна, кметът на район "Приморски" с горепосочения отговор от 29.01.2013 г., е уведомил жалбоподателката за съдържанието на приложимата разпоредба от Наредбата за обществения ред на Община Варна. Изводът, който се налага от установеното е, че във връзка с жалбата на Начева от м. 01.2013 г., е налице незаконосъобразно бездействие на компетентните длъжностни лица на район "Приморски" - Община Варна за предприемане на предписаните от закона - чл. 114 АПК фактически действия за изясняване на случая с правилния монтаж и експлоатация на климатичната инсталация, сочена от Начева и решаване на въпроса с наличието или не на нарушение на приложимата Наредба за обществения ред. Следователно, макар и своевременен, отговорът на кмета на район "Приморски" от 29.1.2013 г. е формален и с него не е решен въпроса, повдигнат от Начева. По съображения, аналогични на гореизложените настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като формален и отговора на заместник кмета на Община Варна, обективиран в писмо до г-жа М. Манолова, Омбудсман на Република България, с копие до г-жа В. Начева с рег. № РД 1700510 бВН_002 Н от 22.03.2017 година. Не може да се сподели съображението на административния съд, че проверката от отдел "Опазване на обществения ред", извършена на 17.03.2017 г., не е била формална. Проведеният разговор с Начева и със собственика на вече два (първоначално климатикът е бил само един) климатика, и външния оглед на климатичните инсталации, не могат да установят нивото на шум, излъчван от тях и наличието на вибрации. В констативния протокол № А 005034/17.03.2017 г., съставен за тази проверка, са отбелязани като представени решение по гр. д. № 5152/2013 г. по описа на ВРС и решение № 1814/4.11.2015 година. Тези решения се намират по делото (от лист 41 до лист 48). От съдържанието им и по-конкретно от описанието на съдържанието на заключенията по експертизите, приети по делото, може да се установи нивото на шум и наличието на вибрации само от единия климатик и то към м. 02.2012 г., и към м. 11.2014 г., но не и нивото на шум, и наличието на вибрации при едновременната работа, и на двата монтирани климатика към момента на проверката - м. 03.2017 година. Компетентните органи на Община Варна в изпълнение на задължението, произтичащо от чл. 114, ал. 5 АПК, е следвало на осн. чл. 35, ал. 2, б. "в" вр. с чл. 30, ал. 3 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, да изискат, настояват и определят срок за извършване на измерване от РЗИ-Варна, на нивото на шум и вибрации от въпросните климатици, което не е направено, тъй като по делото липсват доказателства, заместник кметът на Община Варна да е реагирал съобразно посочените разпоредби, на отговора на зам. директора на РЗИ-Варна с изх. № ДОЗ-5781-1/28.03.2017 година. Тоест, макар и да е налице посещение на адреса, на който се намира климатичната инсталация, от длъжностни лица на общината и разменена кореспонденция между община Варна и РЗИ-Варна, въпросът относно нивото на шум и наличието на вибрации, излъчвани от нея, е останал неизяснен и нерешен. Следователно, Община Варна чрез своите компетентни длъжностни лица не е изпълнила задължението си за предприемане на ефективни действия по изясняване на поставения пред нея проблем и решаване на случая. Следва да се посочи също така, че макар и от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна, да не следва, че в задължение на засегнатите лица е да представят протокол от РИОКОЗ, то в нито един от отговорите до ищцата, длъжностните лица на ответника не са посочили ясно и категорично, че това е нейно задължение и следва да го представи, за да се предприемат последващи действия във връзка с жалбите й. По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че през целия исков период от 11.01.2013 г. (когато жалбата на Начева е постъпила в район "Приморски"-Община Варна) до 5.12.2017 г. (датата на постъпване на исковата молба в АС-Варна), компетентните длъжностни лица при Община Варна незаконосъобразно са бездействали да предприемат ефективни фактически действия, предписани в чл. 114 АПК и чл. 15, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, за изясняване и решаване на въпроса с нивото на шума и вибрациите, излъчвани от външните тела на климатичните инсталации, за които са били сезирани с жалба (директно до Община Варна) през 2013 г. и с жалба (чрез Омбудсмана на Република България) през 2017 година, подадени от ищцата. Следователно, обратно на приетото от административния съд, налице е първата от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно фактическо бездействие на длъжностни лица на ответника. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя напълно извода на административния съд относно второто твърдяно от ищцата бездействие на ответника - за внасяне на предложение за изменение на действащата подзаконова нормативна уредба на територията на община Варна по повод установяване на нарушение на шумовите нива, излъчвани от вещи, собственост на лица, намиращи се в междусъседски отношения. С разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за нормативните актове не е предвидено задължение, а възможност за правене на предложения за усъвършенстване на законодателството, поради което правилен е изводът на съда, че при липсата на нормативно задължение, не е налице незаконосъобразно бездействие на община Варна. По въпроса за претърпените от ищцата вреди: Ирелевантен за спора, поради което и неправилен, е изводът на съда, че по делото не се били установили по категоричен начин настъпили в следствие шума от климатиците, вреди за ищцата. В исковата молба се твърди, че вредите, настъпили за ищцата са от противоправното бездействие на длъжностни лица на ответника за извършване на текущ контрол за установяване на шумови нива, излъчени от вещи, собственост на лица, намиращи се в междусъседски отношения и санкциониране на нарушителите, а не от шума на въпросните климатици. Твърдяните в исковата молба вреди са в преживяни негативни емоции, смущение на съня, главоболие, напрегнатост, стрес, нервност, липса на доверие в институциите. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява напрегнатостта, стреса и липсата на доверие в институциите като логични последици от установеното противоправно бездействие на длъжностните лица на ответника, за всеки засегнат от него гражданин, вкл. и за ищцата. Към тях се добавя и напрегнатостта, свързан с усилията на ищцата да преодолее бездействието на длъжностните лица на ответника, чрез сезиране на различни компетентни органи като Омбудсмана на Република България и министъра на регионалното развитие и благоустройството, и очакването на отговорите им. Отказът на РЗИ-Варна, обективиран в изх. № ПБПЗ-00225/09.01.2013 г. (лист 9 от делото) за съдействие и препращането на ищцата за съдействие към Община Варна, същевременно, отговорът на кмета на район "Приморски", че звуковото налягане и вибрации се установяват с протокол от РИОКОЗ, са поставили ищцата в "омагьосан кръг", което положение неизбежно е засилило напрежението й, от безсилието да предизвика ефективни действия от компетентните длъжностни лица на ответника по изясняване и решаване на въпроса. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че през процесния период ищцата е изпитвала напрегнатост, стрес и недоверие в институциите, които негативни емоции са в пряка причинна връзка с бездействието на длъжностните лица на ответника за предприемане на ефективни действия за изясняване на обективната обстановка по случая. По въпроса за размера на обезщетението: Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. От данните по делото се установява, че през част от процесния период, ищцата е завела и съдебно производство във връзка с проблема с шума от въпросните климатици, което е приключило с неблагоприятен за нея резултат. По тази причина, трудно е да се отграничи, каква част от негативните емоции, които ищцата е изпитвала през периода са свързани единствено и само с установеното незаконосъобразно бездействие на ответника. От друга страна, със съдебното решение са отхвърлени исковете й с пр. осн. чл. 45 вр. с чл. 50 и чл. 51 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от собствена на ответниците вещ - климатик. Въз основа на заключения на вещи лица по назначени от съда технически експертизи, съдът по това гражданско дело, е приел за установено, че въпросният климатик не излъчва шум над нормативноустановените гранични стойности за това. От мотивите на съдебното решение на ВРС става ясно, че това е фактическото положение и към м. 11.2014 г. когато вещото лице, дало едно от заключенията е посетило на три пъти дома на ищцата и е установил липса на вибрации и шум. При тези данни, които са станали известни и на ищцата, тя не би следвало да има обосновани очаквания за установяване на нещо различно за периода 2013-2014 годни, дори ако компетентните длъжностни лица длъжностните лица на Община Варна не бяха бездействали. Следва да се вземе предвид също така, че обезщетението в претендирания размер, е общо за твърдяните бездействия, част от които не се доказаха по делото. По тези съображения и при съобразяване на правилото, установено в чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав преценява, че справедливият размер на обезщетението за процесния период е 1500 лева, до който размер искът следва да се уважи ведно с поисканата законна лихва върху него. Във връзка с гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 1500 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а вместо това искът се уважи до посочения размер, а в останалата част решението по иска се остави в сила като правилно като краен резултат. По въпроса за разноските: Решението на административния съд в частта за разноските е неправилно като противоречащо на материалния закон чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Разпоредбата на посочения член не предвижда присъждане на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. Посочената разпоредба е специална по отношение на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, поради което именно тя е приложимата в конкретния случай. Решението на административния съд в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение следва да се отмени. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата следва да се присъдят разноските по производството за държавна такса за двете инстанции, в размер на 15 лева и разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 170 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав,