Решение № 8313 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2009 г.

Решение № 8313 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 11.12.2008 г. по адм. д. № 2908/2006 г. СГС, АК, III Б състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) гр. София срещу ППСПДВ № 95/17.03.2006 г. на началника на Митница-Кулата относно ТИР карнет № XZ 34339480, потвърдено с Решение № А-132/14.06.2006 г. на директора на РМД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Иван Крумов в качеството му на процесуален представител на АЕБТРИ. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да се постанови друго, с което да се отмени ППСПДВ и потвърждаващото го решение на РМД. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - директорът на РМД - София не изразява становище. Ответникът - началникът на Митница Кулата не изразява становище. Заинтересованата страна - директорът на НАП гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на АЕБТРИ срещу ППСПДВ № 95/17.03.2006 г. на началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № А-132/14.06.2006 г. от директора на РМД. За да постанови това решение съдът е приел, че на 11.07.2002 г. на Митница Кулата е задействан Тир карнет № ХZ ........ под покритието, на който е допуснат превоз на необмитена стока "дрехи"- с превозвач ЕТ "Ванел - Васил Димитров", като е дадено направление за Митница Пловдив. В международната товарителница от 10.07.2002 г. и фактура № НS 0538Y от 18.05.2002 г. като получател е посочен "Нил 2001" ООД гр. Пловдив - местно лице. Първоинстанционният съд не е установил обаче стоката да е била представена в Митница Пловдив, манифестирана и декларирана по предвидения ред (чл. 232, ал. 1 ППЗМ отм. и чл. 50 от ЗМ), респ. вписана в митническите регистри, като в този смисъл са представените писма от Митническо бюро Кулата и Митница Пловдив, а жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на противното - липсват митническа декларация или манифест. По отношение на служебна бележка № 5842 от 11.07.2002 г. на Митница Пловдив, според която карнетът ТИР е редовно приключен и на която се позовава жалбоподателят, съдът е счел, че превозвачът не е представил вносните стоки и придружаващите документи в получаващата митница, с оглед на което е налице нередовност в операцията на процесния карнет ТИР, изразяваща се в неприключването й. Съдът е посочил, че когато митническият орган е подписал и подпечатал карнета, но стоката не е представена, манифестирана и декларирана, или за нея не е дадено митническо направление - операция ТИР е приключена чрез злоупотреба и измама и не е налице основание за освобождаване на Асоциацията от отговорност (чл. 10, т. 2 от КТИР). Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че е спазена въведената в чл. 8, т. 7 от КТИР поредност при търсене на изискуеми държавни вземания, като отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай (в този смисъл ТР № 3 от 2003 г. на ВАС). Административният съд е установил, че в случая митническите органи са предприели необходимите мерки, за да съберат вземанията от пряко задължените лица, като и срещу превозвача и срещу получателя на стоката, които са местни лица, са били издадени ППСПДВ, но действията по изпълнителните производства, образувани пред АДВ навеждат на невъзможност за удовлетворяване на публичните вземания чрез изпълнение от получателя и превозвача. С оглед изложеното, съдът е обосновал извода, че митническите органи в изпълнение на чл. 8, т. 7 от КТИР, правилно са ангажирали отговорността на асоциацията и е отхвърлил жалбата. Решението на СГС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Поначало правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е въведена поредност на търсене на вземанията, но необосновано е направен извод, че тази поредност е била спазена от митническия орган. Тълкуването на разпоредбите, които регламентират отговорността на касатора, е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него се посочва, че при осъществяване на митнически режим "транзит" под покритието на карнет ТИР титулярът на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т. е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ), която издава карнети ТИР по определени в договор с ГУ "Митници" условия и поръчителства за тях (чл. 314, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярът на карнета не е изпълнил задължението си по чл. 21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, съчлененото превозно средство или контейнера, заедно с товара и със съответния карнет ТИР на определеното място митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми, независимо от това дали е местно или чуждестранно лице. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно. Този извод е в съответствие с регламентирания в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР специален ред за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, а тя е международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното ни право, с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. Съпоставяйки това тълкуване с конкретните факти по делото, не може да бъде направен изводът, че митническата администрация е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица. Безспорно по делото е установено, че по отношение на превозвача и получателя са издадени ППСДВ и са образувани изпълнителни дела пред АДВ, но данни за приключването им не са налице. При това положение следва бъде прието, че отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР, тъй като митническият орган не е спазил законово установената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица. Поради това издаденото ППСПДВ № 95/17.03.2006 г. на Началника на Митница Кулата се явява незаконосъобразно в частта му, в която е ангажирана солидарно отговорността на АЕБТРИ за посочените в постановлението дължимите митнически сборове и лихви. Поради недължимост на главницата от касатора се явява безпредметно обсъждането на направените в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на закона при определяне на началния момент на лихвите за забава. След като е стигнал до други правни изводи и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна, Софийски градски съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено процесното ППСПДВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение,