Решение № 975 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14765/2014 г.

Решение № 975 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14765/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 12 124 от 14.10.2014 г., постановено по адм. д. № 601 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд-IV отделение. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на ДКЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-12-08-982 от 20.09.2013 г. на "Мотто-инженеринг" ЕООД и е върнал преписката на административния орган за процедиране, съобразно изложените мотиви в решението. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на съдебното решение и алтернативно - за неговата неправилност. Твърди се, че жалбата до съда е подадена преди да изтече предвидения в чл. 22, ал. 4 ЗЕ и чл. 146 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката двумесечен срок, поради което съдът се е произнесъл по една недопустима жалба. На следващо място се твърди, че жалбата, с която е сезиран касаторът е по спор, който е свързан с изпълнение на Общите условия от страна на енергийните предприятия, поради което спорът бил в сферата на гражданските правоотношения. По изложените съображения в касационната жалба, касаторът моли, решението на съда да се отмени, като производството по делото се прекрати. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна по касация. Ответната страна - "Мотто-инженеринг" ЕООД, гр. София е изпратила писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него излага твърдения, които противопоставя на тези, съдържащи се в касационната жалба. По изложените съображения в него, поддържани и в съдебно заседание моли, касационната жалба да не се уважава и претендира присъждане на направените разноски в размер 960 лв., за направата на които представя писмени доказателства. Заинтересованите страни "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не вземат становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е квалифицирал бездействието на административния орган да отговори на подадената жалба като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като не е изпълнил императивното му задължение по чл. 147 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Прокурорът сочи, че ДКЕВР е била сезирана с жалба по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ и е била длъжна да се произнесе по нея. След като не се е произнесла правилно съдът е отменил мълчаливия й отказ и й е върнал преписката за процедиране. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд-I колегия намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Мотто-инженеринг" ЕООД е подало жалба с вх. № Е-12-08-982 от 20.09.2013 г. до ДКЕВР срещу "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД заради това, че на 26.08.2013 г. е бил прекратен достъпа на фотоволтаичната му централа с мощност 61,20 kWp, находяща се в УПИ I-86, кв. 6, с. Млекарово, община Нова Загора, Сливенска област, до електроразпределителната мрежа. Тъй като жалбата е била подадена направо до ДКЕВР, последната е изискала отговори от двете дружества, които са били получени съответно на 28 и на 29 октомври 2013 г. в ДКЕВР. Поради това, че ДКЕВР не се е произнесла по жалбата "Мотто-инженеринг" ЕООД на 20.12.2013 г. е подало жалба чрез ДКЕВР до Върховния административен съд, като е обжалвало мълчаливия отказ на независимия специализиран държавен орган да се произнесе по жалбата му от 20.09.2013 г. На 9.01.2014 г. ДКЕВР е изпратила жалбата в съда. Съдът на първо място е приел, че тя е допустима, защото е подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК, след изтичането на двумесечния срок по чл. 146, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. На второ място съдът е приел жалбата за основателна, като се е позовал на чл. 22 и 76 ЗЕ и чл. 142, чл. 146 и чл. 147 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, в които се съдържа правната регламентация за произнасянето от страна на независимия специализиран държавен орган. От анализа им съдът е приел, че ДКЕВР дължи произнасяне по жалбата, с която е сезирана, а като не е сторила това по силата на фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ, който съдът е отменил и е върнал преписката на административния орган за процедирането й. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Решение не е недопустимо, както неправилно се твърди в касационната жалба. Вярно е, че "Мотто-инженеринг" ЕООД е подало жалбата си направо до ДКЕВР, което е наложило ДКЕВР да изпълни задължението си по чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Но от данните по делото безспорно е установено, че по-късният от двата отговора е получен на 29.10.2013 г., от когато е започнал да тече двумесечният срок по чл. 146, ал. 2 за произнасяне от страна на ДКЕВР. Този срок е изтекъл на 29.12.2013 г., като към този момент не е имало произнасяне по жалбата. Към момента на подаване на жалбата до ВАС, чрез административния орган - 20.12.2013 г. - двумесечният срок за произнасяне не е бил изтекъл, но към момента на изпращането й и постъпването й в съда - 9.01.2014 г. - този срок е бил изтекъл. Следователно към 9.01.2014 г. жалбата е била процесуално допустима, защото е подадена след изтичането на двумесечния срок, в който ДКЕВР е следвало да се произнесе и в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Отделно от това следва да се посочи, че ДКЕВР въпреки, че е била получила жалбата преди да изтече двумесечния срок, до 9.01.2014 г., когато е изпратила жалбата на съда, е имала възможност да се произнесе по нея, което тя не е сторила. Това не е сторила и към момента на приключване на устните състезания в касационното производство към 15.01.2015 г., според дадения отговор на процесуалния представител на касатора. Правилни са изводите на съда и по съществото на жалбата, че независимия специализиран държавен орган е бил длъжен да се произнесе по нея, защото "Мотто-инженеринг" ЕООД има качеството на "ползвател на мрежата" по смисъла на т. 41а, б. "а", на "потребител на енергийна услуга" по т. 41б, б. "б" и на "производител на енергия от ВЕИ" според т. 46 от § 1 от ДРЗЕ. Следователно жалбата попада в хипотезата н чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, което е в правомощията на ДКЕВР да я разгледа и се произнесе по нея. Правомощието на административния орган, разписано в закон не означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това право. Като не се е произнесла в срок, налице е формиран мълчалив отказ според фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по жалба е недопустим, поради което правилно съдът го е отменил. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че ДКЕВР не се произнасяла относно спазването на общите условия от лицензианта. Според чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените общи условия на договори са част от лицензията, а според чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ ДКЕВР извършва текущ контрол на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, който включва и проверка на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнения на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсването на снабдяването с енергия. Позоваването на посоченото в касационната жалба решение на Върховния административен съд е некоректно, защото то касае хипотеза на предсрочно подадена жалба от една страна, а от друга и сезиране с искане за отнемане на лицензия от лице, на което това право не е признато. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода от спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие от страна на процесуалния представител на ДКЕВР с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според чл. 144 АПК е основателно. Съдът като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора намери, че то следва да се намали до размер на 700 лв. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер 700 лв. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия