Решение № 10724 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 152/2017 г.

Решение № 10724 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 152/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Х., чрез нейния пълномощник, срещу Решение № 2114/28.10.2016 г. по адм. д. № 1392/2016 г. на Административен съд - В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Н. Н. П., чрез пълномощниците си, в писмено становище, в съдебно заседание и представени писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на А. С. Х. срещу Заповед № 2744/28.07.2011 г. на кмета на О. В., с която на основание чл. 190, ал. 2, във връзка с ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено на Н. Н. П. - собственик на ПИ 10135.2723.472 по кадастралната карта на административен район "Приморски" гр. В., СО "Ваялар", прокарване на временен път през следните поземлени имоти: ПИ с идентификатор 10135.2723.802 и ПИ с идентификатор 10135.2723.384. Посочено е, че временния път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улици по влязъл в сила ПУП - ПУР на СО "Траката". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правно релевантните факти за законосъобразността на заповед със съдържание като оспорената се свеждат до установяване необходимостта от прокарване на временен път, законовите предпоставки за това, забраната за засягане на заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в случая всички посочени предпоставки са налице. Трите поземлени имота, предмет на заповедта, са включени в общ план за улична регулация одобрен от общинския съвет и влязъл в сила. Тези факти съответстват на чл. 190, ал. 2 от ЗУТ. Транспортен достъп до ПИ 10135.2723.472 не е налице, липсва и съгласие от касатора, в качеството й на собственик на имот с идентификатор 10135.2723.802, през който минава част от предвидения временен път, който съвпада изцяло с предвидената улична регулация. Установено е, че предвидения в заповедта на кмета на общината път е най-икономичния и целесъобразен такъв, тъй като с него не се засягат заварени сгради и постройки, а по отношение на засегнатите дървета липсват данни и твърдения, че са дълготрайни декоративни. Тези обстоятелства са мотивирали обоснования извод на административния съд, че визираните в закона предпоставки за издаването на заповед за прокарване на временен път. Изложените в касационната жалба доводи са били поддържани и пред административния съд, който ги е разгледал и подробно обсъдил. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид направеното от ответника по касация искане, касаторът следва да бъде осъден да му заплати направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,