Решение № 7585 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16218/2009 г.

Решение № 7585 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16218/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Йордан Великов Джамбазов от гр. Пловдив, против Решение № 78/15.10.2009 г. постановено по а. д. № 2136/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жаба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Джамбазов против Заповед № ЧР-09-253/4.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) "Социални дейности на Министерство на отбраната" ("СДМО"). Прието е от съда, че длъжността, заемана от касатора - "главен експерт" в Сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване" (СЦИСО) на Териториална дирекция, Пловдив (ТДП) в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" (ГДУСД) в ИА "СДМО" е съкратена с Длъжностно щатно разписание № А-7/27.02.2009 г. Недоволен от решението, Джамбазов го обжалва. Счита същото за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Преповтаряйки доводите, развити пред първата съдебна инстанция, моли отмяната му, както и отмяната на обжалваната заповед на изпълнителния директор на ИА "СДМО". Претендира за направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Елементите от същата, за които ВАС счита, че изводите на АССГ са непълни, ще бъдат разгледани допълнително. При правилно установената (макар и непълна) фактическа обстановка, правните изводи на АССГ се явяват обосновани и законосъобразни, а касационната жалба - неоснователна. Безспорно по делото е, че съгласно Длъжностно разписание (ДР) № А-6/3.11.2008 г. (4991/31.10.2008 г.) - (л. 72 - 76 от делото), в сила от 3.11.2008 г., в ТДП има общо 72 щатни бройки. От тях в Отдел "Социално обслужване" (ОСО) те са 46, а в СЦИСО - 30. Съгласно ДР № А-7/27.02.2009 г. (л. 43 - 48), в сила от 27.02.2009 г., отменящо ДР № А-6/3.11.2008 г., тези щатни бройки са съответно: в ТДП - 104, в ОСО - 76 и в СЦИСО - 65. Към СЦИСО, Пловдив, по ДР № А-6/2008 г. е имало общо 5 щатни бройки - 1 за началник сектор, 1 - за главен специалист и общо 3 за Военен клуб Пловдив (ВК). От последните 2 са за главни експерти, едната от които заемана от Йорданов, другата - незаета и 1 - за главен специалист. По ДР № А-7/2009 г., за същия сектор има предвидени също 5 щатни бройки: 1 - за началник сектор и 4 - за главни специалисти. Т. е. щатните бройки в това най-ниско организационно звено не са променени. В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, с разпореждането си от 30.03.2009 г. съдията - докладчик е указал на ответника да установи фактическите основания, посочени в обжалваната негова заповед, а на жалбоподателя - че носи доказателствената тежест за съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си последици. Жалбоподателят е твърдял, че при действието и на ДР № А-7/2009 г., длъжността му не е съкратена. Съгласно първоначалната жалба, ".. .не е налице реално съкращаване на ...дейностите, които извършвах... ВК работи и осъществява всички дейности, които аз осъществявах...". За доказване на това твърдение, процесуалният му представител е направил искане в с.з. от 16.06.2009 г. (вж. л. 90 от делото), за представяне на длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт", заемана от касатора и тези за длъжността "главен специалист", които съществуват според ДР № А-7/2009 г. Длъжностната характеристика за заеманата от касатора длъжност е била вече представена по делото (л. 6) с изпращането в съда на първоначалната жалба, поради което с определение от същата дата АССГ е указал на ответника да представи другите искани длъжностни характеристики. С писмена молба, постъпила в АССГ на 20.07.2009 г. (л. 101 от а.д. № 2136/2009 г.), процесуалният представител на изп. директор на ИА "СДМО" е представил писмени доказателства, сред които и 3 бр. длъжностни характеристики за длъжността "главен специалист" при общо 4 такива щатни бройки в СЦИСО по ДР № А-7/2009 г. В следващото заседание по делото, на 6.10.2009 г., процесуалният представител на Джамбазов е заявил (л. 138), че е получил копие от представените с молбата от 20.07.2009 г. доказателства, запознат е с тях и няма да сочи нови доказателства. Съдът в решението си е изследвал задълбочено представените на 20.07.2009 г. и с жалбата длъжностни характеристики. На стр. 2, абз. 3 той е приел, че това са три варианта на характеристиката за длъжността "главен специалист", които включват други, различни от изпълняваните от Джамбазов функции. На тази база е изградил извода си за действително съкращаване на длъжността, заемана от последния. Приел е, че тя не съществува като наименование и като система от функции, задачи и задължения. При така установеното ВАС счита, че делото е решено при непълнота на доказателствата и недоизяснена фактическа обстановка. Прочитът на задълженията на лицата, изпълняващи длъжността "главен специалист" сочи, че изпълняваните от всеки от тях задачи са съвсем различни. Така видно е, че единият от тях приема и консултира военнослужещите, гражданските лица и техните семейства в ТД Пловдив за възможностите за оказване на социална подкрепа; вторият обслужва читателите на библиотеката, а третият организира поддръжката и експлоатационната дейност на общежитието. Т. е. това не са "варианти" на длъжностни задължения на една и съща длъжност, а характеристики на задълженията на лица, изпълняващи съвсем различни задачи, при еднакво наименование на длъжността, на която са назначени. Това обстоятелство е налагало да бъде представена и изследвана длъжностната характеристика и за четвъртата длъжност "главен специалист". Вероятно именно тя е тази, която изпълнява функции и задачи свързани с дейността на Военния клуб в Пловдив и при наличието на която Джамбазов твърди, че "длъжността му е запазена". Освен това, обществено неоправдано и житейски малко вероятно е във втория по големина военен гарнизон в България, да не е осигурено функционирането на клуб за военнослужещите и техните семейства. Непълнотата на доказателствата обаче не е касационно основание за отмяна на решението. Съдът, както се каза, е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Касаторът, чрез процесуалния си представител, на 6.10.2009 г. е изразил становище, цитирано по-горе, че няма да представя други доказателства и не е направил нови доказателствени искания, поради което следва да се приеме, че именно той не е изпълнил процесуалното си задължение да установи обстоятелствата, върху съществуването на които се основава жалбата му. От своя страна ответникът не е длъжен да доказва факти и обстоятелства, които са неблагоприятни за него и биха довели евентуално до отмяна на административния му акт. В касационната жалба се излага довод единствено за нарушение на материалния закон. Той се основава на твърдението, че видно от представените длъжностни характеристики, новите длъжности покриват и изпълняват точно функциите на касатора. Както се посочи, това твърдение се явява необосновано. Нови доказателства пред касационната инстанция във връзка с така направения довод не се представиха. Съобразно задължението на ВАС по чл. 220, ал. 1 от АПК и предвид установеното от фактическа страна от АССГ, доводът се явява неоснователен. С оглед на изложеното, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение