Решение № 12156 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2017 г.
ВАСIV отделение10.10.2018 г.докладчик т Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 01.08.2017 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 128/2017 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12156 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2017 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 130 от 01.08.2017 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 128/2017 г. Решението е обжалвано само в частта, с която съдът е изменил решение № 20/311/00921/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която за база на определената финансовата корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., като определя за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР"и в частта, с която е определен процент на финансовата корекция "14, ЗЗ%", като определя процент на финансовата корекция "14, 06 %". С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява искане за отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден изцяло оспорения административен акт. Във връзка с касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ е подаден писмен отговор от ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки", в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и се заявява искане за отхвърляне. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки". С тази касационна жалба решението е оспорено само в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването на решение № 20/311/00921/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено решение № 20/311/00921/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Във връзка с касационната жалба, подадена от "В. - Н-86 – В. Камарашки" е подаден писмен отговор от изпълнителния директор на ДФЗ, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се заявява искане за отхвърлянето й. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба на ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки" е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и лице, за което решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 20/311/00921/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017г на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на ЕТ " В. - Н-86 – В. Камарашки " е определена финансова корекция в размер на ЗЗ 760, 70 лева, представляваща 14, ЗЗ % от размера на отпуснатата финансова помощ, определена съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., поради неизпълнение на сключен договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и установено неизпълнение на бизнес план в размер на 10, 67% от заложените приходи за 2016 г. От фактическа страна съдът е приел, че [фирма] е ползвател по Договор № 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект № 20311/00921 от 16.05.2013 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /л.32/, сключен с Държавен фонд "Земеделие", с размер на безвъзмездната финансова помощ съгласно т.2.1 на договора – 237 649, 39 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи, като в т.1.1 от договора е посочено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. На 14.09.2015 г. е сключен анекс към цитирания по-горе договор, съгласно който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ вместо 237 649, 39 лева става 235 594, 59 лева. В писмо за оторизация на окончателното плащане плащането № 20/311/00921/01N01 от 23.11.2015 г. е отразено, че източник на финансиране на 80% от сумата от 235 594, 59 лева или 188 475, 67 лева е ЕЗФРСР, а 20% от сумата или 47 118, 92 лева представлява национално съфинансиране. На 23.12.206 г. е извършена проверка на място в [населено място], общ. [община] на Къща за гости [наименование], в присъствието на упълномощено лице на едноличния търговец, при която са констатирани несъответствия и неспазване на разпоредби на т.4.12 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., описани подробно в контролен лист /л.429 от делото/. Отразено е, че за периода 01.01.2016 г. до датата на проверката са реализирани приходи от нощувки в двойна стая в размер на 4 782 лева и приходи от наем на АТВ в размер на 4 608 лева. С писмо изх. № 01-6500/389 от 23.01.2017 г. /л.467/ оспорващият е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФ "Земеделие" открива производство по налагане на финансова корекция в размер на ЗЗ 760, 70 лева, тъй като при проверка на място е установено едва 10, 67% изпълнение на заложените приходи на бизнес плана по което са депозирани възражения. Последвало е издаване на оспореното решение, в което е прието, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. от представените документи е установено 10, 67% неизпълнение на заложените приходи по бизнес плана и на основание т.8.1 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от правната му квалификация - т.4.12 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. / Наредба № 30/2008 г. /, и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ на ЕТ " В. - Н-86 – В. Камарашки " е наложена финансова корекция в размер на ЗЗ 760, 70 лева, представляваща 14, ЗЗ% санкция от размера на отпусната финансова помощ, определена съгласно Методиката за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г., като е прието, че е допуснато нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., тъй като за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. търговецът е реализирал общ приход от дейността в размер на 9 390 лева, от които приходи от нощувки в двойна стая в размер на 4 782 лева, вместо заложените в бизнес плана за първата година 56 000 лева, и приходи от наем на АТВ в размер на 4 608 лева, вместо заложените в бизнес плана 32 000 лева. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза от която е установила, че финансовата корекция е наложена за финансова 2016 г., като през този период от подпомаганата по ПРСР дейност, оспорващият е реализирал приходи от нощувки в общ размер на 5 019, 30 лева, а от наем на АТВ приходи в общ размер на 4 608 лева или общо 9 627, 30 лева. Процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана на ЕТ приходи за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е 10, 94%, а не 10, 67%, както е приел административния орган. Според експерта процентът, респ. размерът на финансовата корекция не са определени правилно от управляващия орган само въз основа на реализираните до датата на проверката - 23.12.2016 г. приходи. Вещото лице дава заключение, че процентът на наложената финансова корекция, съгласно т.30 от Методиката, следва да бъде 14, 06%, вместо 14, ЗЗ%, а отчитайки целия размер на предоставената помощ от 235 594, 59 лева, корекцията възлиза на ЗЗ 124, 59 лева. Вещото лице дава заключение, че ако размерът на цялата отпусната сума е база за определяне на корекцията, то определеният от ДФЗ размер на финансовата корекция от ЗЗ 760, 70 лева следва да бъде намален със сумата от 636, 11 лева. От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че е налице бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие" РА. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР, какъвто е конкретния - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът, като компетентно и безпристрастно изцяло е кредитирал се установява по безспорен начин, че оспорващият търговец, като ползвател по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредбата, е реализирал приходи от нощувки за финансовата 2016 г. в общ размер на 5 019, 30 лева, а от наем на АТВ приходи в общ размер на 4 608 лева или общо 9 627, 30 лева. Процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана на ЕТ приходи за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е 10, 94%. Установената нередност от административния орган се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план. Съдът е констатирал, че финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатената сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Според съда, при определяне на финансова корекция правилно е приложена методиката за налагане на санкции след плащане по проекти по ПРСР, но размерът от ЗЗ 760, 70 лева, представляващ 14, ЗЗ % от предоставената финансова помощ е неправилно определен. Същият следва да бъде определен като се използва процент на финансова корекция от 14, 06 %, колкото е установения процент от заключението на вещото лице, съобразило и допълнителни приходи за финансовата година, приложен по отношение на размера на отпусната от ЕЗФРСР финансова помощ, която следва да бъде база за изчисляване на корекцията /188 475, 67 лева - средствата, финансирани от ЕЗФРСР - 80%, предвид националното съфинансиране от 20%, възлизащо на 47 118, 92 лева/. С оглед на тези доводи съдът е изменил обжалвания акт, като е коригирал както процента на финансовата корекция, така и основата, върху която следва да се определи финансовата корекция. Оспорването е отхвърлено в останалата част. По жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С тази касационна жалба решението е оспорено само в частта, с която съдът е изменил решение № 20/311/00921/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която за база на определената финансовата корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., като определя за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР и в частта, с която е определен процент на финансовата корекция "14, ЗЗ%", като определя процент на финансовата корекция "14, 06 %". Изводът на съда относно базата, на която се налага финансовата корекция е законосъобразен и съобразен с установената съдебна практика. В случая основата, от която органът е определил финансовата корекция, е цялата стойност на сключения договор. Така определената основа не съответства на установеното в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от ЗУСЕСИФ. С разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изрично е регламентирано, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ също изрично е разписано, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В случая, от доказателствата по делото безспорно е установено, че проектът не е финансиран 100% от средства на ЕЗФРСР. Процентът на финансиране е 80 % от очакваните общи допустими разходи. Останалите средства до 100% от очакваните допустими разходи са финансирани с национални средства. С оглед на горното, основата върху която следва да бъде наложена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а 80 % от стойността на допустимите разходи по договора, финансирани със средства от ЕЗФРСР. Обоснован е и правният извод относно неправилно определения процент на наложената финансова корекция. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че изпълнението на заложените приходи от бизнес плана е определено за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. т. е. обхваща цялата финансова година. В същото време констатациите за установените приходи са след извършена проверка на място на 23.12.2016 г. и не обхващат целия период. Правилно съдът е счел, че към приходите за финансовата година при налагане на финансовата корекция следва да се включат реализираните приходи от нощувки след извършване на проверката на място 23.12.2016 г., а именно до края на годината - 31.12.2016 г. Този период е посочен като релевантен за определяне на изпълнението на заложените приходи по бизнес плана в оспореното решение и няма основание за изключване на част реализираните приходи от нощувки за периода. С оглед на изложеното, настоящият състав прецени като неоснователна жалбата, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Решението, в частта с която е изменен оспорения акт е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право. Изводите на съда са обосновани и в съответствие с установените по делото факти. По касационната жалба на ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки". Съдът е потвърдил оспореното решение, в частта с която е наложена финансовата корекция по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., определена на базата на отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР и при определен процент на финансовата корекция 14, 06 %. Безспорно по делото е, че на 30.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за изграждане на къща за гости в [населено място], като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 20/311/00921 от 16.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. В този смисъл обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че непостигането на заявените приходи от нощувки и от наем на АТВ, нарушава поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 /в сега действаща редакция т. 10/ от ЗУСЕСИФ, в които е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, т. 7. за неизпълнение на одобрени индикатори и т.9/сега т.10/ за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно т.4.12 договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. С оглед на изложените доводи, настоящият състав счете, че решението, в частта с която е отхвърлено оспорването е правилно. Не са налице основанията за отмяна, релевирани с касационната жалба на ЕТ "В. - Н-86 – В. Камарашки", поради което решение и в тази оспорена част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по двете касационни жалби, заявените искания за заплащане на сторени за производството разноски са неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение