Решение № 1776 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2018 г.

Решение № 1776 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Стефани АРТ" ЕООД представлявано от Л. Стефанов, [населено място], ж. к. [адрес], бл. [номер], вх[номер], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез адв. Фарфарова срещу решение № 1710 от 15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 912 от 2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, поради липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК, неспазване на установената форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Твърди се още, че при постановяванена решението не са обсъдени всички събрани доказателства. Административния орган се е ограничил едниствено до изброяване на представените доказателства, но не ги е обсъдил, което води до нарушаване на правилта за издаване на акта. Моли съдебното решението да бъде отменено, като се присъдят и разноски. Ответникът - оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице Р. Галитионова, не се явява, представлява се от юриск. Китова, която депозира и писмени бележки по същество. Поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и съответно – правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба, които обуславят направените от съда изводи. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалба на "Стефани АРТ" ЕООД срещу решение № 258/27.12.2016 г., издадено от оправомощено от министъра на околната среда и водите длъжностно лице, с което е постановен отказ за издаване на разрешително за износ по чл. 5 параграф 4 от Регламент (ЕО) 338/97 за износ от Република България за Виетнам на 2 (два )екзепляра от вида хипопротами -джуджета, с код на произход "С" по реда на чл. 80 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ по заявления № 317 от 24.08.2016 г. на МОСВ въз основа на представени неистинни документи и неизяснен произход на екзеплярите. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че Решение № 258/27.12.2016 г., е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия. Със заповед № 756/16.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите приложена на л. 16 от делото е оправомощен издателя на разрешението да постановява разрешения и откази по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) съгласно чл. 85 от Закона за биологичното разнообразие. Прието е още, че обжалваното решение е постановено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Базирайки се на събраните по делото доказателства, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Л. Стефанов е получил като дарение от датска фирма двата хипопотама със сертификат за произход от италиански зоопарк ( единия хипопотам с държава на произход Германия, а другия - Италия ) отглеждани или пребивавали в италиански циркове откъдето са взети и транспортирани до Зоологическата градина - София. Установено е безпорно по делото от анализа на събраните доказателства, че посоченото лице за издател на сертификатите за произход отрича да ги е издало и че неговите задължения са били свързани единствено с транспорта на животните. За животните е установено, че липсват данни в регистрите на Белгия и Италия и съгласно полученото писмо, установено е разминаване в номерата на микрочиповете, подадени за издаване на ветиринарните документи за транспорт. С оглед на това административния орган е приел, че животните са с неизяснен произход и е издал оспореното решение за отказ за издаване на разрешително за износ за Виетнам на два екзепляра от вида хипопотам - джудже. Според съда оспорванията на жалбоподателя на представените от ответника електронни съобщения, предоставени на електронен документ и в на хартиен носител в оргинал и в изискуемия се превод и заверка са неоснователни, те представляват годни доказателствени средства и правилно административният орган е формирал решаващия си извод, основавайки се на преценката на всички събрани доказателства. Съдът е приел, че административния акт е постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 5, § 4 от Регламент(ЕО)№ 338/1997 г. визирана, като основание за постановения отказ. Износът от общността на екзепляри от видовете, включени в приложение В подлежи на извършване на необходимите проверки и предварително представяне в митницата на разрешително за износ, издаден от управителния орлган в дръжавата членка, на чиято територия се нимарт екзеплярите, като разрешителното за износ се издава след изпълнение на условията, посочени в § 2 б. б, в и г на чл. 5, и тъй като животните са от вида по Приложение В към регламент (ЕО) № 338/97 - родени и отгледани в плен и становище на научния орган не се изисква. Като е изискал всички необходишми документи необходими за издаване на исканото разрешение административниш я орган е изпълнил задълженията си по закон. При установените противоречия в данните относно произхода и правото на собственост върху тях на дружеството дарител, издателя на представените документи за произход, възрастта и идентификационните номера на животните и без да бъдат остранени от жалбоподателя в хода на процеса по издаване на разрешението правлино е постановен и обжалвания отказ. По горните съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице, като неоснователна. Съдебното решение е правилно. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци, съществуването на които би обословило наличието на касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с материално правни за казуса разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено при липсата на твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество доводите в касационната жалба са същите които са направени и в първоинстанционното производство и са свързани с компететността на издателя, формата на акта, допуснати съществени нарушения на административните правила и материалния закон и на които съдът е отговорил в мотивите на решението си. Обосновано съдът е заключил, че решаващият извод на административния орган, за да откаже издаване на разрешително по чл. 80 от ЗБР за двата броя хипопотами - джуджета, относими към Приложение В на Регламент 338/97-родени и отгледани в плен, а не в естествена среда е липсата на безпорно установен произход на животните. Не се спори по делото, че в конкретния случай хипопотамите -джуджета за които е поискано издаването на разрешителното за износ за Виетнам не са вид с висока защита и затова животните могат да се движат свободно на териториятята на ЕС, без да са необходими разрешителни по CITES, като следва да се спазва ветиринарното законодателство и те да бъдат регистрирани в животновъден обект което е стрено. Не са представени обаче безпорни доказателства за произход. Установено е по делото, както се посочи, че двата хипопотама са дарени на касатора от датска фирма, със сертификат на произход подписан от Л. Боканегра, транспортирани са от италиански зоопарк(единия с произход Германия а другия с произход - Италия ), като са отглеждани и пребивавали в италиански циркове до зоологическата градина в [населено място]. При извършената проверка е установено, че издателят на сертификата е отрекъл издаването им, както и че няма данни за животните в регистрите в Белгия и Италия и че има разминаване в микрочиповете, подадени за издаване на ветиринарни документи за транспорт. В тази връзка правилно съдът е приел, че административния орган законосъобразно е издал отказа на разрешителното за износ при липсата на безпорни данни за произход на животните. Не основателен е и доводът за липсата на компететност на издателя на административния акт. Обжалваното Решение № 258/27.12.2016 г е издадено от Р. Галитионова, старши експерт в отдел "Биологично разнообразие" при дирекция "Национална служба за защита на природата " на Министрество на околната среда и водите, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 и 2 от АПК. Съгласно приложената по делото Заповед № 756/16.11.2015 г. на министъра на околната среда и водите, тя е оправомощеното лица за издаване на разрешителни или откази по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), съгласно чл. 85 от Закона за биологичното разнообразие. В касационното производство не се представиха други доказателства в подкрепа на касационните твърдения, и които биха довели до изводи различни от приетите по делото. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1710 от 15.03.2018 г., постановено по адм. дело № 912 от 2017 г. по описа на Административния съд – София град. Решението е окончателно.