Решение № 7804 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2014 г.

Решение № 7804 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2918/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна срещу решение № 45/10.01.2014 г. по адм. д . № 2701/2013 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Димитър Стаматов Димитров, лично и в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Димитър Стаматов Димитров срещу мълчаливия отказ на касатора да измени кадастралния регистър за имот с идентификатор 10135.5545.3529 и да издаде скица за същия имот. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган е следвало да разгледа преписката не по реда на чл. 53 ЗКИР, а по реда на § 4к ПЗРЗСПЗЗ. Според съда административният орган е следвало да изясни налице ли е спор за матерално право между Димитър Стаматов Димитров и друго лице досежно имот 3529, както и да разгледа законосъобразно ли е била образувана съсобственост между две лица по отношение на имота с ПНИ. Решението като краен резултат е законосъобразно, но не по изложените в него съображения: По принцип мълчалив отказ е налице само тогава, когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. В този аспект мотивите за преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ са евентуалните предполагаеми съображения на органа да не уважи искането, от чието същество следва да се изхожда. В настоящия казус съдът не може да направи преценка за евентуалните предполагаеми съображения на органа. Наличието на възражение от лицето Евгени Перинов не обуславя евентуални съображения на административния орган за отказ, както се твърди в касационната жалба. Ако е налице спор за материално право, което обуславя отказ на заинтересовано лице да подпише акта за непълноти и грешки, то за административния орган в условията на обвързана компетентност е задължение да постанови административен акт в хипотезата на изричен отказ. В случая обаче не са налице изобщо данни кои са заинтересованите лица, какъв е актуалният статут на имота по кадастрална карта и регистър, има ли предприети изменения след влизането в сила на кадастралната карта и регистър досежно имота. Поради това за мълчанието на административния орган не е налице яснота и отмяната му е законосъобразна. Незаконосъобразни обаче са мотивите на съда за връщането на преписката досежно дадените указания. Съдът се е занимал с въпроси, които изобщо не са относими към преценката законосъобразността на мълчаливия отказ. Направен е анализ за наличието или не на материални субективни права, които не могат да бъдат изследвани в процесния казус. На второ място, съдът при липсата на каквато и да е яснота за мълчанието на административния орган, не може да дава указания в каква процедура и по коя норма следва да се произнесе административният орган. Указанията на съда са несъизмерни с обхвата на проверката досежно обжалвания мълчалив отказ и надхвърлят дължимото от органа произнасяне с изричен акт. Какви ще са съображенията на органа при произнасянето му с изричен акт и какъв ще е той, в конкретния казус ще направи административният орган след събиране и преценка на относимите за това доказателства. С оглед изложеното обжалваното решение като краен резултат следва да се остави в сила при съобразяване и мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и претендирани в касационната инстанция разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение