Решение № 8056 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. Р. С. от [населено място], обл. Перник, чрез процесуален представител адв. П. Петров, срещу Решение 1004 от 10.06.2024 г., постановено по адм. дело 472/2023 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение [номер] от 12.09.2022г., издадено от директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалба на С.С. вх. 1012-13-122/16.08.2022 г. против разпореждане [номер]****/пр. 2113-13-415#2/ от 01.08.2022г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели досежно условията при които е полаган трудът, а именно какво превозно средство същият е управлявал като шофьор за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. към Строителни войски , под. 64450 .

След извършен анализ на последните, касаторът счита, че по безспорен начин може да се установи каква машина е управлявал, респ. да се определи при условията на коя категория е упражнявал трудовата си дейност.

Иска да се отмени обжалваното решение и да се задължи административният орган да отпусне пенсията на посоченото основание. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът директорът на ТП на НОИ - Перник, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд се е развило в изпълнение на Решение 10509/01.11.2023г., постановено по адм. д. 2062/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е отменено Решение 229/12.12.2022г на Административен съд Перник, постановено по адм. д. 379/2022г. по описа на АС - Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, да бъде назначена съдебно техническа експертиза за разрешаване на спора от фактическа страна.

Съдът е установил, че С.С. е подал заявление до директора на ТП на НОИ Перник с вх. 2113-13-415/23.05.2022 г., с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено разпореждане [номер]**** от 01.08.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Перник, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението С. да е на [възраст], т.е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст, същият няма необходимия осигурителен стаж от 15 години положен при условията на втора категория труд, съгласно същата разпоредба. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж, както следва:

• осигурителен стаж от втора категория труд - 14 години 7 мес. и 16 дни,

• осигурителен стаж от трета категория труд 18 години 4 мес. и 23 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, на основание чл. 104 от КСО, е 36 години 8 месеца и 23дни.

Отразено е и че периодът от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. на длъжност шофьор към Строителни войски, поделение 64450 гр. София е зачетен като стаж от трета категория труд по Удостоверение от Дирекция Държавен военноисторически архив гр. Велико Търново, обр. УПСГ 30 с 02-736/28.05.2021 г., като допълнително представените от заявителя документи не са променили изводите на длъжностното лице, тъй като не съдържат данни за вида и тонажа на управлявания от него автомобил.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Перник, който е постановил оспореното Решение [номер] от 12.09.2022 г., с което, след допълнителна проверка от дирекция Държавен военноисторически архив , гр. Велико Търново относно обстоятелството дали в съхраняваната документация за Строителни войски има данни С. да е работил на длъжност като волнонаемен шофьор и какъв е вида и тонажа на управлявания от него автомобил, е отхвърлил жалбата.

В мотивите на решението е посочено, че правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване не е зачел от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.), а е зачел от трета категория труд осигурителния му стаж за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. на длъжност "шофьор" към Строителни войски , под. 64450, както и че правилно е прието, че лицето няма изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд.

При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, са разпитани свидетелите Й. Н. и П.Г.. Първият свидетел заявява, че през периода 1987-1988 г. със С.С. са работели заедно в Националните строителни обекти, в Пернишки промишлен комплекс, Главно управление Строителство и възстановяване , като са изпълнявали една и съща длъжност шофьор и са управлявали автомобили Камаз 13 тона и след това Мерцедес влекач 1632 25 тона. Свидетелят Г. заявява, че през процесния период е заемала длъжността Организатор по труда в поделение на Строителни войски 62262, като в същият период [С.С. е престирал труд като шофьор на Камаз самосвал 13 тона. Предвид естеството на длъжностната й характеристика, независимо, че липсват писмени документи, както и каквато и да било документация удостоверяваща използваната техника, свидетелката потвърждава посоченото обстоятелство.

В изпълнение указанията на ВАС, съдът е назначил съдебно техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че в масивите на ОДМВР, сектор ПП няма информация за транспортна техника, зачислена на Строителни войски , че в архивната документация за поделение 64450 София, за процесния период, се откриват данни за трудов договор на С. С. и акт за встъпване в длъжност, но не се откриват данни за транспортната техника, зачислена на лицето, като при преглед на трудовите договори и заповеди на командира на поделението не се открива такова зачисляване на нито един работник в поделението. Липсват такива данни и в разплащателните ведомости, липсват каквито и да било книжа, архивирани конкретно за транспортната техника на поделението за периода 1987 г. - 1988 г.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението 23.05.2022 г. С.С. е отговарял на изискването за възраст, като е имал навършени [възраст]. Посочил е, че спорът между страните е по изпълнението на условията по чл. 69б, ал. 2 КСО, а именно изпълнение на изискването за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и в частност дали осигурителния стаж за периода от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г., следва да бъде зачетен като такъв от втора категория по чл. 53а от ПКТП/отм/.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът е обосновал извода, че не се установява за процесния период С. да е бил назначен и да е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Приел е, че административният орган правилно, при преценка правото на претендираната от лицето пенсия, не е зачел от втора категория труд, а е зачел от трета категория труд, осигурителния му стаж в периода 13.04.1987 г. - 25.05.1988 г.. на длъжност шофьор в Строителни войски .

Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и е постановил оспореното решение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

По делото не се оспорва, че касаторът към датата на заявлението за пенсия е имал навършена [възраст], т.е. отговарял е на едно от кумулативно изискуемите условия за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО.

Спорният по делото въпрос е отговарял ли е на другото кумулативно изискване, да е работил 15 години при условията на втора категория труд. Административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд 14 г. 07 м. и 16 дни, като осигурителния стаж за периода от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. към Строителни войски , под. 64450, където касаторът е изпълнявал длъжността шофьор , не е зачетен като втора категория труд, поради липсата на данни да е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.

В тази връзка настоящият състав не споделя оплакванията на касатора, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели досежно условията при които е полаган трудът за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г., когато същият е изпълнявал длъжността шофьор към Строителни войски , под. 64450.

Свидетелските показания са преценени при спазване изискванията на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като установените със същите обстоятелства не се потвърждават и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, с оглед указанията на ВАС.

При липса на доказателства трудът да е положен при специфични условия, правилно същият не е бил зачетен от втора категория труд.

По изложените съображения, като е приел, че по отношение на С.С. не са изпълнени предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО и е отхвърлил жалбата му срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Перник, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,