Решение № 7689 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 197/2017 г.

Решение № 7689 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 197/2017 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и министерство на здравеопазването против решение № 6507 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 6295/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. К. - министърът на труда и социалната политика не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Касаторите - министърът на здравеопазването и министерство на здравеопазването твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - А. К. Й. и И. И. Й., действащи лично и като законни представители на малолетното си дете И. И. Й., М. П. К. и М. К. К., действащи лично и като законни представители на малолетното си дете К. М. К. и сдружение с нестопанска цел "Център за защита правата в здравеопазването" оспорват касационните жалби и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, а процесуалният представител на сдружение с нестопанска цел "Център за защита правата в здравеопазването" претендира и присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбите на министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и министерство на здравеопазването против решение № 157/20.04.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че в периода 03.08.2008 г. - 03.08.2011 г. министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването осъществяват пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха в сравнение с лицата с частична загуба на слуха, като на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика е дадено предписание в двумесечен срок от влизане в сила на решението да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в списъците по чл. 35г от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Останалата част от решението на КЗД не е обжалвано и е влязло в сила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган съобразно правомощията на комисията по чл. 65, т. 1 ЗЗД и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 66 ЗЗД. При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗД, като са спазени изискванията на чл. 54 - 64 ЗЗД. Председателят на КЗД разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в хода на която събира писмени доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателствата. Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Проведени са отрити заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда за материална законосъобразност на административния акт. По несъмнен начин по делото е установено, че на лицата страдащи от частична глухота държавата предоставя целеви помощи за подмяна на слуховите апарати през определен период от време, предоставя средства за необходимия набор батерии, кабели и други, като необходимите на лицата с частична глухота медицински изделия и помощни средства са включени в утвърдените от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването списъци по чл. 35г ЗИХУ. На лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха държавата заплаща кохлеарния имплант и неговото поставяне по реда на клинична пътека № 117. След изтичане на гаранционните срокове същите се поддържат и подновяват за сметка на увредените лица. Поддръжката и подновяването на кохлеарните импланти не са включени нито в списъците по чл. 35г ЗИХУ, нито в Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИХУ, като в това приложение освен медицински условия, експлоатационни срокове и необходими медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ изрично са посочени и видовете помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. По делото е установено, че за процесния период кохлеарните импланти не са включени в списъците по чл. 44, ал. 2 вр. чл. 35г ЗИХУ, като НЗОК заплаща само настройката на външните компоненти на кохлеарното протезно устройство по Клинична пътека № 115. Поддръжката и подновяването на кохлеарните импланти не са включени и в списъка по чл. 45, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (в редакцията му за релевантния период), който списък се определя с наредба на министъра на здравеопазването, а това е Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, като в приложение № 1 към наредбата не са включени заболявания, свързани със загуба на слуха. При тези данни изводът на съда за наличие на пряка дискриминация по отношение на лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха, които ползват кохлеарни импланти, е законосъобразен и обоснован. След изтичане на гаранционните срокове на имплантите не са предприети мерки по отношение на лицата, които ги ползват да бъдат подпомагани с целеви помощи, или разходите да бъдат поети напълно или частично от НЗОК, за разлика от лицата, страдащи от частична загуба на слуха. Налице е неблагоприятно третиране, свързано със защитен признак "увреждане" и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Правилно съдът приема, че и двете групи лица са с увреден слух, като разликата е единствено в степента на увреждането, като тези с по-тежкото увреждане са поставени в неравностойно положение спрямо първите, тъй като с бездействието си министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването третират по-неблагоприятно лицата, страдащи от двустранна невросензорна загуба на слуха, на които са поставени кохлеарни импланти и същите не са включени в списъците по чл. 35 г. ЗИХУ, което не им дава възможност да получават целеви помощи, нито пък са включени в списъка на заболяванията в Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Законосъобразен е и изводът на съда, че даденото от КЗД предписание е правилно и със същото се цели преустановяване на нарушението и установяване на равно третиране на лица, поставени в сходно положение. От изложено следва, че като прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционния съд постановява правилно съдебно решение. Твърдението в касационната жалба на министъра на труда и социалната политика, че отговорните органи в случая са само министърът на здравеопазването и министерство на здравеопазването, тъй като подмяната и на двата компонента на импланта са медицински дейности, е неоснователно. В случая не става въпрос единствено за подмяна, а за средства за поддръжка на имплата като батерии, ремонт на аудиопроцесори, кабели за предавателна намотка, ремонт на процесори и др. Дали тези дейности ще бъдат включени в списъка по чл. 35 г. ЗИХУ или в списъка в Наредба 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично е въпрос на взаимодействие и вземане на управленски решения от отговорните институции и лица, на които законът възлага това. Останалите доводи в касационната жалба на министъра на труда и социалната политика не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. Позоваването в касационната жалба на министъра на здравеопазването и на министерството на здравеопазването на Амбулаторна процедура № 31 - "амбулаторно наблюдение на лица с кохлеарно-имплатна система" от Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е неоснователно. Тези доводи са обсъдени подробно от първоинстанционния съд и правилно са счетени за неоснователни, като следва да се добави, че от една страна посоченият нормативен акт не е действал в периода, за който е установена дискриминацията, а от друга страна в амбулаторната процедура е отбелязано, че включва индивидуална настройка на кохлеарното протезно устройство, включително подмяна на неработещи външни компоненти на кохлеарно-имплантната система, но не обхваща такава поддръжка, каквато е осигурена на лицата с частична загуба на слуха. При постановяване на решението първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъдят министерство на здравеопазването и министерство на труда и социалната политика да заплатят на сдружение с нестопанска цел "Център за защита на правата в здравеопазването" сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,