Решение № 6960 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2016 г.

Решение № 6960 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. - 2000" ООД, ЕИК: *********, представлявано от Р. Т. П., подадена чрез адвокат К. И. против Решение № 96/14.01.2016 г., постановено по административно дело № 2975/2014 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Р. - 2000" ООД против Ревизионен акт № 211400874/1.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 965/26.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., с който допълнително е начислен ДДС в размер на 56 461,89 лева за данъчни периоди 15.01.2008 г. - 31.12.2012 г., ведно с прилежащите лихви за просрочие и са определени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 7 821,76 лева, ведно с прилежащите лихви. Дружеството е осъдено да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че в оспореното решение липсват мотиви, тъй като съдът изцяло е възприел констатациите в ревизионния акт, без да обсъди и анализира събраните доказателства. На следващо място се оспорва изводът за наличие на реално осъществени доставки по неосчетоводените от ревизираното дружество фактури. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез главен юрисконсулт Калева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, с който са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност и за корпоративен данък. Органите по приходите са приели, че са налице неотразени от ревизираното лице фактури, издадени от 19 различни доставчици, по които са осъществени доставки на стоки, продадени в последствие от него без издаване на документ, респективно получените приходи не са отчетени като такива и се явяват укрити. Съдът е отхвърлил жалбата, след като изцяло е възприел доводите на приходната администрация, съдържащи се в оспорения акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. В съдебното решение липсват фактически констатации и изводи за всеки един от отделните доставчици, издали спорните фактури, въпреки, че същите имат различен предмет и се отличават със специфика на доставките. Не са обсъдени конкретните възражения, съдържащи се в жалбата против ревизионния акт, като фактическите и правни изводи на съда са твърде общи и теоретични. Административният съд е приел, че липсата на подпис в някои от фактурите, само по себе си не е обстоятелство, изключващо възможността сделките да са осъществени. Това действително е така, но предвид характера на стоките, които са родово-определени е следвало да се съобрази обстоятелството кои от фактурите са подписани за "получател" и кои не са, както и дали са налице други подписани от представител на ревизираното лице документи, които да установяват постигнато съгласие между страните по доставката или отделяне на стоките от рода им чрез тяхното предаване. Съдът е следвало да установи тези факти по отношение на всеки един доставчик, още повече, че относно една част от доставчиците не са представени фактури или други документи, които да са подписани от ревизираното лице, за друга част от доставчиците са налице подписани фактури, а за трета част са представени и подписани и неподписани фактури. Тези обстоятелства е следвало да бъдат описани и разграничени. Освен това, в решението не е отразено кои от доставчиците са представили пътни листове и какво се установява с тях, респективно може ли същите да се отнесат към спорните фактури. Съдът е приел, че голяма част от доставчиците /без да уточнява кои/, са дали обяснения, че доставките са извършени с техен превоз, "за което притежават пътни листове и складови разписки, приложени към административната преписка". Всъщност в кориците на делото се налични пътни листове, издадени от четирима от доставчиците, а складови разписки няма. Следвало е да се извършат фактически констатации относно това за кои от доставчиците са налице пътни листове и какво може да се установи от съдържанието им. Към фактурите, издадени от ВПК "Н.", са представени експедиционни бележки, част от които са подписани за "получател", който факт отново не е обсъден, както и не е направен извод има ли връзка между фактурите и експедиционните бележки по тези доставки. Относно фактурите, издадени от "М. к. е. к. Б." ЕООД в съдебното решение не е обсъдена спецификата, с която се характеризират тези доставки, с оглед издадената клиентска карта на търговското дружество и Общите условия за покупка в магазините на Метро, които клиентът е приел. По делото е представено писмо от ръководител отдел "Данъци" при "М. к. е. к. Б." ЕООД, съгласно което на търговците се издава клиентска карта, с която приносителят й закупува стоки на самообслужване, като отношенията между Метро и клиентите са регламентирани от Общи условия. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите е станало на датата на извършване на съответната продажба, на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Тоест независимо, че фактурите, издадени от Метро не са подписани от представител на ревизираното лице, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на конкретни фактически установявания в съдебния акт по отношение на отделните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен в решението си да изложи мотиви, в които да се посочат фактите по делото, което в случая не е сторено. Тази норма е пряко свързана с въведената в чл. 220 от АПК забрана за Върховния административен съд да извършва фактически установявания, който има право да преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, което налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, както и с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК. Съобразно установените факти по отделните доставки, съдебният състав следва да достигне до съответните правни изводи за това по кои фактури е налице реална доставка, респективно укрити доходи и по кои не е налице това обстоятелство. Въз основа на тези изводи, следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи действителния размер на задълженията по ЗДДС и по ЗКПО, както и дали и кога лицето е достигнало оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и налице ли са основанията за регистрация по ЗДДС през целия ревизиран период. Това се налага, тъй като общият оборот на ревизираното лице е изготвен по месеци, а не по конкретни фактури /стр. 78 - 80 от ревизионния доклад/. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение