Решение № 11057 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2018 г.

Решение № 11057 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Илчев Костов от гр. Бургас против решение № 7016 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6062/2015 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил, на осн. чл. 237, ал. 1 ЗМВР, да заплати на Д. Костов сумата от 5 910. 15 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието за периода от 16.08.2012 г. до 21.11.2012 г. и е отхвърлил иска за периода от 21.11.2012 г. до 16.02.2013 г., като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е съобразил приложените по делото доказателства и задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени в решение № 9524/18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8939/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. От съдържанието на удостоверение № 328/8.07.2015 г., издадено от Съвета на Адвокатска колегия Бургас е установил, че Д. Костов е вписан в Регистъра на адвокатите при АК – Бургас и е положил клетва на 22.11.2012 г., от който факт е извел правния извод, че ищецът е останал без работа само в периода от 16.08.2012 г. до 21.11.2012 г. За периода от 21.11.2012 г. до 16.02.2013 г. не е представил доказателства, че месечното му възнаграждение е било по-ниско от онова, което е следвало да получава като държавен служител, а именно 1 884. 40 лв., съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, като обективно, неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, и е определил обезщетението за исковия период от 16.08.2012 г. до 21.11.2012 г. на 5 910. 15 лв. В останалата част исковата претенция е приета за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. За реализиране на правото на обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗМВР за служителя е необходимо да са изпълнени предпоставките: незаконно прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и оставане без работа през периода от прекратяване да правоотношението до признаването му за незаконно, но за не повече от 6 месеца. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че в конкретния случай са налице фактическите основания на посочената норма. Възраженията на касационният жалбоподател, че обезщетение следва да му бъде присъдено за целия период от 6 месеца, а не само до датата, на която е положил клетва в АК – Бургас, са неоснователни. На основание чл. 239, ал. 1 от ЗМВР обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен. Обезщетението се изчислява за не повече от 6 месеца като, ако в този период служителят е получавал друго възнаграждение за своя труд (независимо по какво правоотношение) то се приспада. Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че като адвокат не е получавал никакви доходи в периода от полагането на клетва до 16.03.2013 г. Преустановяването на адвокатската му дейност е станало след възстановяването му на длъжността "началник на затвор" в Затвора гр. Бургас със заповед № ЧР-05-3/09.01.2015 г. (л. 81). Тълкуването, че обезщетението е дължимо за целия период от време, през което държавният служител не заема държавна служба или не работи по трудово правоотношение, а упражнява свободна професия, е в логическо противоречие с волята на законодателя. Упражняващите свободна професия имат възможността да докажат, с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства, че не са реализирали доходи, с което да обосноват своята претенция, от която възможност ищецът не се е възползвал. По отношение претенцията за вещево доволствие и за ДМС е налице влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 8939/2016 г. на ВАС, ползващо се със сила на пресъдено нещо, т. е. въпросът е разрешен и не подлежи на по-нататъшно разглеждане. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е установена правилно въз основа на събраните по делото доказателства и възприетите за безспорни между страните обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,