Решение № 3167 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5346/2018 г.

Решение № 3167 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5346/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. П. чрез адв. Д. М. против решение № 405/01.03.18 г., по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлен иска на В. П. против Областна дирекция на МВР – В. с пр. осн. чл. 204 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП), като е осъдил Павлов да заплати в полза на ответника направените от последния разноски по делото в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноските по делото и за двете инстанции. Ответникът – Областната дирекция на МВР – В. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение Административният съд В. е отхвърлил иска на В. П. против Областна дирекция на МВР – В. с пр. осн. чл. 204 АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита във връзка със съдебно обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е Павлов да заплати в полза на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че издаденото срещу ищеца Наказателно постановление № 1602/09.08.2012 г. на Началник ІІ РУП Од МВР - В. е незаконосъобразен акт поради факта, че е признат за такъв с отмяната му от съда. Приел е и, че издаването му е свързано с изпълнение на административна дейност, както и че в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районния съд - В., ищецът е бил представляван от адвокат по силата на адвокатско пълномощно (л. 9 по АНД № 4852/2012 г.), като е приел обаче, че по делото липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство. Съдът се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, според която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, ако е по банков път - задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Първоинстанционният съд е счел, че след като в адвокатското пълномощно, в което е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, но не е посочено по какъв начин е извършено плащането – дали в брой или по банков път, то не са налице доказателства, удостоверяващи плащането на адвокатското възнаграждение. Решението на Административния съд - гр. В. е частично неправилно. При постановяването му съдът е допуснал неточности във фактическите си констатации, които са резултат от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на изводите, формирани въз основа на тях. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 3426 от 26.11.2012 г. по АНД № 4852/2012 г. по описа на Районен съд В. е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1602/09.08.2012 г., издадено от Началник ІІ РУП Од МВР - В.. По делото са представени доказателства за осъществена адвокатска защита по АНД № 4852/2012 година. Необоснован и неправилен е изводът на съда, че липсвали данни за заплатеното адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита. По този въпрос, съдът е пропуснал да обсъди представения с исковата молба, договор за правна защита и съдействие от 15.11.2012 година (кочан № 5983), намиращ се на лист 8 от гр. д. № 18895/2017 г. по описа на РС-В.. Видно от този документ е, че адвокатската защита е ангажирана за процесуалното представителство по нахд № 4852/2012 г. по описа на ВРС. В документа е посочено, че договореното възнаграждение е 300 лева и сумата е платена в брой. Истинността на този частен документ не е оспорена от ответника, а част от информацията в него съвпада със съдържанието на представеното адвокатско пълномощно по НАХД № 4852/12 година. Налице е обаче разлика в размера на сумата, посочена в договора за правна защита и съдействие и адвокатското пълномощно. В договора е посочена сума от 300 лева, а в адвокатското пълномощно тя е 200 лева. Във връзка с тази констатирана разлика в двата частни свидетелстващи документа, настоящият съдебен състав на ВАС кредитира този, представен по НАХД № 4852/12 г. по описа на РС-В., а именно пълномощното. При тези данни следва, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска до размера на 200 лева. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по посочения член включва отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая, както се установи са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление В. П. е ангажирал адвокат, на който е заплатил съответно договореното възнаграждение в размер на 200 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 300 лева, искът правилно е отхвърлен като недоказан и неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да се отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 200 лева, а вместо това искът се уважи до този размер, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото, а в останалата част решението на административния съд се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските, направени за двете съдебни инстанции, които своевременно са поискани и които са в общ размер на 615 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд