Решение № 3746 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2009 г.

Решение № 3746 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Гълъбина Виденова Николова срещу решение от 27.03.2009 г. по адм. д. № 824/2007 г., постановено от Софийски градски съд. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответник по жалбата е кмета на Столична община - район "Панчарево", но не е взел становище. Заинтересованите страни оспорват жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност, тъй като като решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Оценката не била извършена съгласно изискванията на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а определената била по-висока от действителната, след като не е приложена цитираната правна норма и била по благоприятна за обжалващата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуално. По същество по наведените касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Софийски градски съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-46-170/21.12.2006 г. на кмета на Столична община - район Панчарево, издадена на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Със същата е одобрен протокол № 8/18.12.2006 г. на техническата служба за извършена на основание § 31, ал. 2 от ПМС № 234/1999 г. оценка по молба на Пенка Ванчева и Иванка Митева за земя 600 кв. м., съставляваща имот № 39 по ПНИ. Оплакването се свеждало до размера, който следвало според нея да се определи по методиката на ППЗДС вместо по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земеделските имоти, по реда на § 62, ал. 3 и 4 от П-ка. Съдът е приел, с оглед характера на имота, че оценката се определя по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Направил е разграничение от случаите, когато се касае за придобита земя по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в размерите над 600 кв. м., когато се прилага методиката за оценка по реда на глава VII, раздел 1 от ППЗДС. Установил е, че в случая неправилно е приложен именно този ред, като оценяването е извършено на пазарен принцип, в резултат на което оценката е завишена. Изхождайки от принципа, че е недопустимо влошаване интереса на жалбоподателя е приел, че заповедта не може да се коригира, като се намали оценката. Касаторката оспорва решението с твърдението, че е нарушена процедурата при изготвяне на оценката, тъй като това следвало да се извърши от техническата служба при общината, а не от едно лице оценител, поради което решението е необосновано. Върховният административен съд намира жалбата неоснователна. По делото е безспорно установено, че въз основа на влязло в сила съдебно решение правото на ползуване на заинтересованите страни върху 600 кв. м. земя е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в размерите по § 4з, ал. 2 на закона или за 600 кв. м. Последващият етап е бил изготвяне оценката на тази площ, която е следвало да се определи по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Такава е извършена по искане на заинтересованите страни. Административният орган обаче неправилно е приложил реда по глава VII, раздел I от ППЗДС, който се прилага в случаите, когато се касае за земя над 600 кв. Това е довело да завишаване на оценката с обжалваната заповед, което обаче е в интерес на жалбоподателката. Заинтересованите страни не са обжалвали изготвената оценка. Въпреки констатираното завишение съдът правилно е приел, че не може да се коригира заповедта, тъй като това ще доведе до влошаване интереса на жалбоподателката, поради което е отхвърлил жалбата й срещу заповедта като неоснователна. Касационните възражения за необоснованост на решението не се подкрепят от данните по делото. Независимо, че не е приложена съответната правна уредба за изготвяне на оценката по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ съдът е изложил мотиви, обуславящи неоснователност на жалбата. По тези съображения за процесното решение не са налице отменителни основания, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение