Решение № 1276 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13008/2012 г.

Решение № 1276 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13008/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Ямбол, чрез пълномощника юрисконсулт Валентин Атанасов, против решение № 140/27.09.2012 г., постановено по адм. дело № 171/2012 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отменена заповед № РД 01/0395/03.05.2012 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Светослава Яворова Атанасова от гр. Ямбол, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отменена заповед № РД 01/0395/03.05.2012 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0032/20.06.2012 г. на ИД директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, и преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол за решаването й по същество с оглед дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С отменената заповед е наредено на Светослава Яворова Атанасова от гр. Ямбол да бъде изплатена месечна помощ по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 0,45 лв. месечно /общо за периода 2,70 лв./. За да постанови решение в този смисъл административният съд е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй катo e постановен в противоречие с материалноправни норми, което е основание за отмяната му съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Според съда административният орган неправилно е определил размера на месечния доход на жалбоподателката за предходния месец като е включил в него размера на присъдената издръжка, която не е изплащана по независещи от нея причини. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил от фактическа страна, че Светослава Яворова Атанасова, касатор в настоящото производство, е майка на три деца - Иван Пенев, Емилиян Пенев и Преслава Атанасова, като баща на първите две деца е Пенко Пенев, а бащата на третото е неизвестен; с решение № 861/12.07.2005 г. по гр. дело № 1498/2004 г. на Районен съд гр. Ямбол бракът между Светослава Атанасова и Пенко Пенев е прекратен, като последният е осъден да заплаща на Светослава Атанасова като майка и законен представител на децата месечна издръжка, съответно в размер на 60 лв. за детето Иван Пенев и в размер на 40 лв. за детето Емилиян Пенев; размерът на издръжката е увеличен с решение № 427/15.05.2008 г. по гр. дело № 383/2008 г., съответно в размер на 80 лв. за първото дете и 70 лв. - за второто. От удостоверение № ИД-44/2006/21.06.2011 г. на държавен съдебен изпълнител С. Монев - гр. Ямбол, е видно, че по искане на Светослава Атанасова е образувано изпълнително дело № 44/2006 г. с длъжник Пенко Иванов Пенев за плащане на присъдената месечна издръжка, както и че от м. февруари 2011 г. по делото не са постъпвали суми. С молба-декларация вх. № СП1-8-834/19.07.2011 г. до "Социално подпомагане" - гр. Ямбол Светослава Атанасова е направила искане за отпускане на месечна социална помощ. По преписката е представено писмо изх. № 24/0827/04.08.2011 г., издадено от кмета на община Ямбол, от което се установява, че Светослава Атанасова е получавала издръжка от общината за времето от м. октомври 2009 г. до м. януари 2011 г., след което изплащането на издръжката е било преустановено поради непредставяне на изискуемите документи по чл. 9, ал. 1 НРИДПИ /вероятно се има предвид Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка/. Със заповед № СП-Я-834/05.08.2011 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол исканата помощ е отказана на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСП. При съдебното обжалване тази заповед е отменена с решение № 293/24.10.2011 г. по адм. дело № 391/2011 г. на Административен съд гр. Ямбол, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне; съдебното решение е оставено в сила при касационното обжалване. При новото произнасяне от директора на дирекция "СП" гр. Ямбол е издадена заповед № РД 01/0395/03.05.2012 г., която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. При тази фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В чл. 9, ал. 5 ППЗСП е предвидено, че размерът на месечната помощ се определя от разликата между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Съгласно § 1, ал. 1, т. 9, б. "н" ДР ППЗСП "доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, в т. ч. и произхождащите от присъдени издръжки. В конкретния случай социалната помощ е поискана с молба от 19.07.2011 г. и съответно е отпусната за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2011 г., поради което следва да се вземе предвид дохода на лицето за м. юни 2011 г. От административния орган е прието, че месечният доход на Светослава Атанасова е в размер на 255,00 лв., от които 150 лв. присъдени издръжки и 105 лв. месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, въз основа на което и съобразно диференцирания минимален доход е изчислен размера на месечната социална помощ в размер на 0,45 лв. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая неправилно при изчисляване на дохода на Светослава Атанасова е включен размера на присъдената издръжка на двете й деца, тъй като тази издръжка не е реално получавана по причина, за която същата не носи отговорност. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че издръжката не е изплащана от бащата на децата, който е осъден за заплащането й. Установено е също, че изплащането на издръжката от държавата е преустановено, което се дължи на неизпълненото от съдебния изпълнител по изпълнителното дело задължение по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167 от 17.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011. В ал. 1 на чл. 9 от тази наредба е предвидено, че на всеки 6 месеца съдебният изпълнител извършва служебно проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс /дали неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение/, като изисква необходимата за проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника информация от органите на НАП, от поделенията на НОИ, Агенцията по вписванията, контролните органи по Закона за движение по пътищата, търговските банки и от общината по постоянния адрес на длъжника. Според ал. 2 на чл. 9 от наредбата, в 3-дневен срок от постъпване на исканата информация съдебният изпълнител уведомява общината за резултатите от извършената проверка, като прилага копия от документите за извършената проверка по ал. 1. Неправилно в касационната жалба се поддържа, че задължението за представяне на информация относно обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс било на взискателя по изпълнителното дело, както и че това задължение произтичало от разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка. Разпоредбата, на която се позовава касаторът не е действаща към настоящия момент, нито е била действаща както към момента на подаване на молбата за отпускане на социалната помощ, така и към момента на издаване на оспорения административен акт. Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка, приета с ПМС № 226 от 16.09.2009 г. е отменена с ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., поради което на намира приложение в случая. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че административният орган е допуснал нарушения при преценката на материалноправните предпоставки за отпускане на исканата помощ, и по-конкретно - при преценката на дохода на молителката. В този смисъл административният орган е направил неправилен извод за това че не е изпълнено условието по чл. 11, ал. 2 ЗСП, според което социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,