Решение № 14776 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2014 г.

Решение № 14776 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Хари Х" ЕООД чрез адв. Ивайло Иванов срещу Решение № 6535 от 29.10.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 5387 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2191103974/15.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 931/24.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)/, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "СЕЛАР" ЕООД, "Дивелъп Дизайн" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД и "Рив 2010" ЕООД; допълнително е начислен ДДС в размер на 12 385 лв. за м. 09.2007 г. на осн. чл. 130 и чл. 86 вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, както и допълнително начислен ДДС в размер на 5 971.27 лв. на осн. чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Кожухарова оспорва жалбата в съдебно заседание и иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Хари Х" ЕООД срещу ревизионен акт № 2191103974/15.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 931/24.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)/, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "СЕЛАР" ЕООД, "Дивелъп Дизайн" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД и "Рив 2010" ЕООД; допълнително е начислен ДДС в размер на 12 385 лв. за м. 09.2007 г. на осн. чл. 130 и чл. 86 вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, както и допълнително начислен ДДС в размер на 5 971.27 лв. на осн. чл. 27, ал. 1, т. от ЗДДС за данъчен период м. 02.2011 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставка между регистрирани лица с фактура и отразяването й в отчетната им документация не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Приел е, че в хода на производството ревизираното лице не е представило безпротиворечиви доказателства за реалност на доставките. Не е доказало отделянето или предаването на родовоопределените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. По отношение на услугите, извършени от доставчиците, не са представени доказателства, от които да е видно, че конкретното лице, посочено в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, е извършило доставката на услуга, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Според съда, правилно с решението си директора на Д "ОДОП" - София е изменил РА в частта на определеното задължение за ДДС, за д.п. м. 02.2011 г. относно извършени от РЛ продажби на апартаменти № 1 и № 2, документирани с фактура № 266/3.02.2011г. и ф-ра № 267/3.02.2011г., приемайки за незаконосъобразно направеното от издателя на РА увеличение на данъчните основи със себестойността на имотите. Решаващият състав е приел за правилно и извършеното допълнително начисляване на ДДС във връзка с учредено в полза на РЛ право на строеж с нот. акт № 60/20.09.2007 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описани в процесните фактури. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, документиращи доставка на арматурно желязо, алуминиеви профили и еталбонд, издадени от "Селар" ЕООД и "Титан Сити" ЕООД, са законосъобразни изводите на съда, че реалността е останала недоказана. В хода на производството не са представени съпътстващите стоката сертификати, отговарящи на утвърдените счетоводни стандарти. Не са представени кантарни бележки, документи за транспортиране на стоките, за шофьорите на транспортните средства. Тук отново следва да бъде изложено, че съгласно чл. 24 от ЗЗД правото на собственост върху родовоопределени вещи се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. Не са събрани доказателства от жалбоподателя за заприходяване на стоката и последващото й влагане в облагаемата дейност на дружеството, съответно за съхраняването й на склад в периода от придобиването й до използването й. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за липса на реалност на доставката е правилен и законосъобразен. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, документиращи доставка на рекламни услуги и материали, както и маркетингово проучване, издадени от "Дивелъп Дизайн" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД и "Рив 2010" ЕООД, са законосъобразни изводите на съда, че реалността е останала недоказана. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската дейност на жалбоподателя. В тази връзка от страна на "Хари Х" ЕООД са представени фактурите, които документират сделки с предмет извършване на "продажба" и рекламни услуги и материали, както и маркетингово проучване. Тези доказателства не идентифицират услугите в степен, обосноваващ извода за реално изпълнение на услугите. Правилно е направено заключение, че представените договори не съдържат клаузи, които да уреждат съществени елементи от договореностите между страните, в частност да очертаят конкретното изпълнение от страна на изпълнителя и да определят дължимото от страна на възложителя възнаграждение. Липсват изявления от страните, които обезпечават изпълнението на договора и указват, че всяка една от обвързаните с договора страни полага усилия за изпълнението му. Недостатъчното индивидуализиране на предмета на доставката във фактурата е пречка да бъдат направени изводи за връзката на фактурата с другите доказателства, поради което административният орган правилно е направил заключение, че тези представени доказателства не документират действителни изявления от страните, респ. реално извършени доставки. По делото, както е приел административният съд, не е установено категорично какви точно услуги са извършени, от кого са извършени и какъв е крайният резултат на тези услуги. По делото не се установява с какъв персонален и материален капацитет са изпълнени процесните услуги. Всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на услугите с преките доставчици на РЛ и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че правилно е извършено допълнително начисляване на ДДС във връзка с учредено в полза на РЛ право на строеж с нот. акт № 60/20.09.2007 г. Законосъобразно съдът е приел, че правилно с решението си директорът на Д "ОДОП" - София е изменил РА в частта на определеното задължение за ДДС, за д.п. м. 02.2011 г. относно извършени от РЛ продажби на апартаменти № 1 и № 2, документирани с фактура № 266/3.02.2011 г. и ф-ра № 267/3.02.2011 г., приемайки за незаконосъобразно направеното от издателя на РА увеличение на данъчните основи със себестойността на имотите. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т.е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,