Решение № 918 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2008 г.

Решение № 918 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на А. В. И. за отмяна на влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № 5965/2006 г. на Русенския районен съд, Х състав - № 93/14.05.2007 г. и по допускане на делбата и № 196/13.11.2007 г. по извършване на делбата. Молителят е наследник по закон на Ц. Й. Ж. - страна по горното дело. В молбата се твърди, че след влизане в сила и на двете решения по делбеното дело е отменена заповед на кмета на община Р. от 2006 г. за одобряване план за регулация и застрояване, включително и за обособяване на УПИ * и IХ-4461 в кв. 409. В резултат на това имотът, допуснат до делба няма самостоятелен характер, а е част от общ недвижим имот в съсобственост с трети лица, които не са участвали в съдебното производство. Молителят поддържа, че отмяната на заповедта от 2006 г. на кмета на общината в резултат на влязло в сила решение № 147/02.05.2007 г. по адм. дело № 59/2006 г. на Русенския окръжен съд е ново обстоятелство, което е от съществено значение, а не е могло да бъде взето предвид от делбения съд. Евентуално, се обосновава с хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - отмяна на постановление на общината, на което решенията, чиято отмяна се иска са се основали. Ответниците по молбата А. И. Б. и С. И. Б. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания - чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Молбата е процесуално допустима като подадена в сроковете, съответно по чл. 305, т. 1 и т. 3 ГПК от легитимно лице за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице хипотезите, на които се основава молителя за отмяна на влязлото в сила решение. Неучастието на всички съсобственици в делбата, както и евентуално допускането до делба на вещ, която няма самостоятелно съществуване, я правят нищожна. Следователно, на нея всеки може да се позове и да предяви отново иска за делба. С оглед на изложеното, понеже съществува и друг предвиден в закона ред за защита срещу влязлото в сила решение на съда, то не може да се използува предвиденият в чл. 303 и сл. ГПК ред. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение