Решение № 1455 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2011 г.

ВАСII отделение30.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1620/30.06.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1114/2010 г., в частта за отхвърляне на жалбата на Министерство на отбраната срещу заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър относно ПИ 10135.1507.858 и ПИ 10135.1507.856 и сградите с идентификатор 1507.838.1 и № 1507.856.1 и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър относно ПИ 10135.1507.858 и ПИ 10135.1507.856 и сградите с идентификатор 1507.838.1 и № 1507.856.1 и ИЗПРАЩА преписката на изп. директор на АГКК за процедиране съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1455 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против решение № 1620/30.06.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1114/2010 г., в частта за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР относно ПИ 10135.1507.858 и ПИ 10135.1507.856 и сградите с идентификатор 1507.838.1 и № 1507.856.1. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон относно приоритетността на данните за установяване на границите на ПИ. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за отразяване имотите държавна собственост, в управление на МО свързани с отбраната и сигурността н страната, като един имот с един идентификатор. Ответната страна ОЕБ "ШАЛОМ" Варна оспорва жалбата. Ответните страни изп. директор на АГКК и Община Варна не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваната част от решението, първоинстанционният съд приема, че границите на процесните имоти не следва да бъдат нанесени в КК съобразно съществуващата на място материализирана ограда, тъй като не съответстват с актовете удостоверяващи правата върху имота и с улично регулационните граници. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Фактическите установявания в обжалваното решение не са спорни между страните по делото. Спорен е начинът, по който следва да бъдат означени в КК границите на поземлените имоти. Границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от специално означеното с регламентирани трайни знаци местоположение върху терена, съществуващите на място материализирани граници, кадастралните планове, регулационни планове, карти, планове и друга документация - чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по акта за вещно право приоритет имат първите, освен ако границите по акта са означени на място със специално регламентираните трайни знаци. При несъвпадение между съществуващите на място материализирани граници и тези по предходни планове пък предимство имат винаги първите. Граници от съществуващи планове се нанасят в съответната поредност /чл. 14, ал. 1, т. 3 - 5 от наредбата/, когато липсват както означени, така и материализирани на място граници. Изхожда се от предназначението на кадастралната карта да отрази действителното фактическо положение на имотите за местоположение, граници и размери /чл. 2, ал. 1 ЗКИР/. Кадастралната карта само констатира действителното фактическо положение и не създава, респ. отнема права. В случая в кадастъра са отразени незаконосъобразно части от границите на поземлените имоти не според съществуващото фактическо положение и материализирана ограда, което е приоритетно както спрямо границите по актовете за държавна собственост, така и спрямо тези по предходните планове. Основателно е касационното оплакване за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон. Последната следва да бъде отменена и вместо нея да бъде постановено друго решение по същество за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за заснемане и нанасяне в кадастралната карта на имотите, предоставени за управление на касатора, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,