Решение № 419 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2020 г.

Решение № 419 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николов, чрез процесуален представител, против решение № 507 от 04.08.2020 г. по адм. дело № 367/2020 г. на Административен съд Плевен/АС-Плевен/, с което е отхвърлена жалбата на Николов, против Заповед №РД-430 от 07.04.2020 г. на командира на военно формирование 52090-Долна Митрополия. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - командира на военно формирование 52090- Долна Митрополия, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед №РД-430 от 07.04.2020 г., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на редник 3-ти клас Е. Николов, заемащ длъжност "младши шофьор" н отделение "Автобуси специални автомобили" на автотранспортен взвод, автотранспортна рота на ескадрила "летищно-техническо и битово осигуряване" във военно формирование 52090-долна Митрополия, за това, че на 11.03.2020 г. в района на Западна индустриална зона в гр. Плевен, в качеството му на длъжностно лице- шофьор на военен автомобил "Интернационал-Невистар" с рег. №ВА117 624, е присвоил чужди движими вещи, поверени му да ги пази-75 литра дизелово гориво ДЗС-30(F-54), собственост на военно формирование 52090, с което е злоупотребил със служебното си положение и е нанесъл вреди на имущество-държавна собственост, представляващо тежко нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т. 4 и т. 5 от ЗОВСРБ и умишлено не е изпълнил своето задължение по военна служба, предвидено в чл. 114, т. 9 от УВСВСРБ-да пази повереното му военно и държавно имущество, възложено му с длъжностна характеристика рег. № 3-616/16.01.2019 г., представляващо тежко нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Правилно АС-Плевен е счел, че в случая липсват основания за отмяна на оспорения акт. Заповед №РД-430 от 07.04.2020 г. е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Същата съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за нейното постановяване, както и разпоредителна част с подпис на издателя. Въз основа на приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, първостепенния съд правилно е определил предмета на спора, установил е установил фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вмененото му нарушение и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително. Съгласно разпоредбите на вр чл. 178, ал. 1 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, военнослужещия е длъжен да познава до съвършенство и да пази повереното му въоръжение, техниката, боеприпасите, военното и държавното имущество, и на същия е забранено да нарушава законите и обществения ред в страната. В нормата на чл. 245 от ЗОВСРБ са уредени хипотезите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като в ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в случай на злоупотреба със служебното положение, а съгласно т. 7 в случай на увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата. При безспорно установения по делото факт на извършеното от р-к 3-ти клас Е. Николов деяние -присвояване на 75 литра от повереното му дизелово гориво, законосъобразно са изводите на съда за правилно прилагане на материалния закон от административния орган- чл. 245, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ вр. чл. 242, т. 4 и т. 5 ЗОВСРБ и чл. 114, т. 9 и т. 115, ал. 1, т. 7 УВСВРБ. Споделя се заключението на АС-Плевен, че в случая визираната от органа разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 7 ЗОВСРБ е неприложима, доколкото по делото не е установено причинените вреди да са със значителен характер. Неоснователни са доводите на касатора. АО в случая е спазил разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ-видно от протокол за проведена беседа от 06.04.2020 г. Останалите възраженията в жалбата повтарят изложените до АС-Плевен, при което на осн. чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение