Решение № 892 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2010 г.

Решение № 892 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В. Г. М., Д. И. М. и М. И. М. са подали молба за отмяна на решение № 164 от 31.05.2007 г., постановено по гр. д. № 314 от 2006 г. на Окръжен съд, [населено място], влязло в сила на 28.07.2009 г. когато с решение № 192 от същата дата, постановено по гр. д. № 6365 по описа на Върховния касационен съд, Второ отделение за 2007 г. С атакуваното решение е отменено решение № 180 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 204 от 1998 г. на Районен съд, [населено място] за отхвърляне на предявеният от М. П. В., И. П. М., М. П. Г., М. П. М., Д. П. Я. и П. И. Н. ревандикационният иск в неговата установителна част . Подържат наличието на нови доказателства, които се обуславят от следното: след постановяване на решението е установено, че удостоверение изх. № 322/89 от 23.09.1999 г. не е с невярно съдържание, за което свидетелства постановление от 15.10.2009 г. по рег. пр. № 1628 от 2009 г. на Апелативна прокуратура, [населено място]. Счита, че изводите, изразени в цитираното постановление са в противоречие с тези направени от Окръжен съд, [населено място] и ВКС. Представена е и ревизионна записка по повод заповед № 14 от 13.01.1995 г. на началника на ГУДФК, [населено място] за извършена ревизия на ТКЗС "Л.", при която е установено, че са налице два договора за складовете, предмет на делото. Посочва, че при ревизията не са установени нарушения при ликвидирането на имуществото на ТКЗС "Л.". Тези доказателства според молителите правят несъстоятелен извода, че сключените договори за възлагане в дял на имущество на кооперативната организация са нищожни поради липса на проведен търг. Допълнително се посочва, че молителите са били лишено от право на защита защото съдилищата не са ги насочвали при установяване на правото си на собственост. Молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от Окръжен съд, [населено място]. Ответниците М. П. В., И. П. М., М. П. Г., М. П. М., Д. П. Я. и П. И. Н. са оспорили молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за тях, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Молбата е подадена в законният едногодишен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С атакуваното решение е било признато за установено по отношение на В. Г. М., Д. И. М. и М. И. М., че собственици на склад с канцелария с обща застроена площ от 410 кв. м., находящ се в дворно място от 2 745 кв. м., съставляващо парцел III от кв. 11 по плана на [населено място] и склад от 450 кв. м., находящ се в дворно място с площ от 2 788 кв. м., съставляващо парцел IV от кв. 11 по плана на [населено място] са правоимащите лица с право на дял по реда на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ защото се касае за бивша собственост на ТКЗС "Л.", [населено място]. Отхвърлен е иска по чл. 108 ЗС поради липса на разпределителен протокол за дяловете на бившите членове на ТКЗС, но иска е уважен в неговата установителна част. Било е признато, че сключените договори през 1994 г. за възлагане в дял на тези складове от Ликвидационният съвет на праводателя на молителите И. М. не са произвели своето действие. Този извод е формиран след направено заключение, че лицата, подписали договорите от името на ЛС не са имали надлежна представителна власт. Представените в настоящето производство доказателства - Постановление на Апелативна прокуратура, [населено място] и Ревизионна записка не опровергават тези изводи. Заключенията на други органи по други производства, имащи различна насоченост не обуславят изводи, различни от възприетите. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт ако той е постановен въз основа на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, което не съответства на настоящия случай. Оплакването, че при разглеждането на делото съдът не е съдействал на страната в защитата на правата й касае евентуално процесуално нарушение, но не представлява основание за отмяна на решението. Молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение