Решение № 12981 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 164/2016 г.

Решение № 12981 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 164/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1577 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1854/14 г. Административен съд - Б. е отменил ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени следните задължения: годишни изравнителни вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 513,40 лв. и лихва за просрочие 2 904,12 лв.; годишни изравнителни вноски за НЗОК за 2007 г. в размер на 849,60 лв. и лихва за просрочие 580,47 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв. и лихва за просрочие 818,06 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 553,92 лв. и лихва за просрочие 3 213,34 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2008 г. в размер на 1239,93 лв. и лихва за просрочие 660,93 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер на 1 045,27 лв. и лихва за просрочие 945,10 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 2 714,40 лв. и лихва за просрочие 1 874,13 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2009 г. в размер на 1 670,40 лв. и лихва за просрочие 702,28 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. в размер на 1 044,00 лв. и лихва за просрочие 720,82 лв. С решението съдът е изменил ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., като е определил задължения, както следва: за 2007 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 187,13 лв. и лихва за просрочие 1 374,91 лв.; за 2008 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3 215,85 лв. и лихва за просрочие 1 717,05 лв.; за 2009 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 130,63 лв. и лихва за просрочие 4 75,78 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на Д. Д. М. в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски /поотделно/ съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение, в частта, в която са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., е подадена касационна жалба от Д. Д. М. чрез пълномощника му адв. С. Е. В жалбата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд в посочената част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -гр. Б. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от И. С. А., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. В същата се прави оплакване, че в тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Б. в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - Д. Д. М. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Б. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. По същество са, както следва: тази на Д. Д. М. е неоснователна, а тази на Д "ОДОП" - гр. Б. е частично основателна. С решението си Бургаският административен съд е отменил ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени следните задължения: годишни изравнителни вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 513,40 лв. и лихва за просрочие 2 904,12 лв.; годишни изравнителни вноски за НЗОК за 2007 г. в размер на 849,60 лв. и лихва за просрочие 580,47 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв. и лихва за просрочие 818,06 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 553,92 лв. и лихва за просрочие 3 213,34 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2008 г. в размер на 1239,93 лв. и лихва за просрочие 660,93 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер на 1 045,27 лв. и лихва за просрочие 945,10 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 2 714,40 лв. и лихва за просрочие 1 874,13 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2009 г. в размер на 1 670,40 лв. и лихва за просрочие 702,28 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. в размер на 1 044,00 лв. и лихва за просрочие 720,82 лв.; Със същото решението съдът е изменил ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007,2008 и 2009 г., като е определил задължения както следва: за 2007 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 187,13 лв. и лихва за просрочие 1 374,91 лв.; за 2008 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 3 215,85 лв. и лихва за просрочие 1 717,05 лв.; за 2009 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 130,63 лв. и лихва за просрочие 4 75,78 лв. и е отхвърлил жалбата на Д. Д. М. в останалата й част. Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на решението установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, начина за определяне на данъчната основа при условията на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, съответно на задълженията на физическото лице за дължим данък общ доход и задължителни осигурителни вноски. По направеното възражение за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила относно сроковете за провеждане на ревизията решаващият съд е приел, че неспазването на срока за съставяне на ревизионния доклад не опорочава същия, а може само да стане причина за изключване на тази част от доказателствения материал, който е събрана след срока на ревизията или да бъде основание за налагане на административно наказание по чл. 274 АПК. Отбелязано е, че в процесния случай доказателствения материал е приобщен към преписката в срока на ревизията, определен със заповедите за възлагане, поради което е допустим и следва да бъде обсъждан. След това административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Прието е, че в частта за определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2007, 2008 и 2009 г. ревизионният акт е издаден в противоречие със закона, тъй като нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна и законодателят не е предвидил обратно действие на същата преди датата на влизането й в сила - 15.02.2011 г. По отношение на определените задължения за данък общ доход по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните периоди на първо място е посочено, че в хода на ревизията е установено, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, и че тези констатации не са опровергани от задълженото лице. С оглед становищата между страните като спорни са формулирани следните два въпроса: - дали през ревизирания период жалбоподателят е бил издържан от своите родители и дали е получил от тях и своя дядо суми както следва: през 2007 г. 4 200 лв. и 2 000 лв.; през 2008 г. 4 800 лв. от майка си и 53 000 лв. от баща си, през 2009 г. 5 400 лв. от майка си, 3 000 лв. от баща си и 10 000 лв. дарение от дядо си. На първия спорен въпрос съдът е отговорил положително /мотиви на стр. 6 - 8 от решението, съответно л. 635 - 637 от делото/. След възпроизвеждане на показанията на двамата родители на задълженото лице, е обобщено, че предоставянето на средства за издръжка от родител на дете в условията на брачен съюз е факт, за доказването на който законът не изисква писмен документ, поради което показанията на двамата родители са годно доказателствено средство за установяването му. Прието е, че тези показания са идентични с обясненията на двамата родители, дадени в хода на ревизионното производство и те кореспондират с доказателствата за доходите им. На база на това е изграден извод, че задълженото лице е доказало твърдението си, че през ревизираните данъчни периоди е било издържано изцяло от своите родители, поради което разходите му за издръжка неправилно са били включени само в разходната част на съставения паричен поток и че същите следва да бъдат включени и в приходната такава, като по този начин ще се неутрализира стойността им в крайното годишно салдо. Съдът не е кредитирал показанията на майката Е. Е. в частта им за предоставена издръжка на сина в размер на 400 лв. месечно, тъй като този факт не е потвърден в съдебно заседание и не кореспондира с доказателствата за доходите й. По тази причина съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в тази му част. Като цяло е прието, че паричните потоци следва да бъдат намалени със средствата за издръжка както следва: за 2007 г. с 2 228,04 лв.; за 2008 г. с 2 588,04 лв. и 2 615,04 лв. за 2009 г. Мотивите на решаващия съд относно получаване на парични суми от родителите и дарение от дядото, са изложени на стр. 8 - 10 от решението, л. 637 - 639 от делото. Прието е за доказано получаването през 2007 г. от задълженото лице на общо 6 200 лв. от родителите /4 200 + 2 000/, с която сума е коригирана данъчната основа и е определен по-малък размер на данъка. Като аргумент за възможността да бъде предадена такава сума е посочена положителната разлика размерът на декларираните доходи от двамата родители и необходимите средства за тяхната издръжка. С тази сума е извършена корекция на данъчната основа и е определен размер на данъка в размер на 1 187,13 лв. и лихва за просрочие 1 374,91 лв., в която част ревизионният акт е потвърден, а за разликата отменен като незаконосъобразен. За твърдяните като получените през 2008 г. 4 800 лв. от майката и 53 000 лв. от бащата е прието, че размерът на разполагаемите средства на семейство М. за нея година възлиза на 22 761,50 лв., като последният отново е определен като разлика между декларирани доходи и необходими средства за издръжка плюс 8 158 лв. останали от 2007 г./. По отношение на суми, изтеглени от бащата Д. М. от банка през 2008 г. е посочено, че не е установено те са с произход различен от дохода на лицето през годината и че същите влизат в рамките на предоставената сума. Предвид на изложеното е определен размер на предоставените средства 22 761,50 лв., с която сума е коригирана данъчната основа за 2008 г. и е определен размер на данъка 3 215,84 лв. и лихви за забава в размер на 1 717,05 лв., до която част РА е потвърден, а за разликата отменен като незаконосъобразен. За 2 009 г. по аналогични мотиви /разлика приходи - издръжка/ е прието, че двамата родители са могли и са предоставили на сина си общо сумата 7 178,03 лв., с която сума следва да се преобразува данъчната основа. За сумата от 10 000 лв. като дарение от дядото по майчина линия са изложени мотиви, за допустимост на доказване на факта на дарение със свидетелски показания, за дадените обяснения от дарителя В. М. в хода на ревизията и показанията на майката Е. М. относно извършване на дарението. Предвид на факта, че дарителят е имал намерение да дари със сумата 10 000 лв. двамата си внуци /задълженото лице и сестра му/, решаващият съд е приел, че е доказано само дарението на сумата от 5 000 лв., с която сума също следва да се коригира данъчната основа. Предвид на това е определен размер на задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1130,63 лв. и лихва за забава 475,78 лв., в която част ревизионният акт е потвърден, а за разликата отменен като незаконосъобразен. В касационната жалба на Д. Д. М. против отхвърлителната част от решението се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел несъщественост на нарушението относно неспазване на сроковете за приключване на ревизията. На отделен ред се развиват оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и за необоснованост, че бащата не е могъл да предостави през 2008 г. сумата от 53 000 лв., че размерът на дарените средства от дядото е 5 000 лв., а не 10 000 лв., за което са събрани доказателства по делото. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Б. против отменителната част от решението също се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На отделен ред се развиват доводи за неправилност на изводите на административния съд относно получените суми от ревизираното лице през отделните години от данъчните периоди, както и за допуснато нарушение на материалния закон относно отмяната на РА в частта за установените задължения за задължителни осигурителни вноски. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Направените оплаквания от касатора Д. Д. М. относно констатациите на съда за твърдяните от него нарушение на административно-производствените правила по време на ревизията са неоснователни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че неспазването на срока за съставяне на ревизионния доклад е несъществено нарушение и че същото има значение само за игнориране на тези доказателства, които са събрани след изтичане на определените срокове, какъвто не е настоящия случай. Неоснователни са оплакванията на касатора Д. М. относно това, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията му за отсъствие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. От мотивите на решението е видно, че решаващият съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза за провеждане на ревизията по особения ред. На отделен ред са изложени и мотиви, защо съдът приема, че тези констатации не са опровергани от ангажираните от задълженото лице доказателства /остава недостиг на парични средства и след приемане за доказано за получени от родителите средства и издръжка/. Тези изводи са логически обосновани на събраните по делото доказателства, споделят се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Дори да се приемат за доказани сумите, получени от родителите /за които ще бъдат изложени мотиви по-долу/, то пак е налице недостиг на парични средства през отделните данъчни периоди между разходите, направени от задълженото лице и получените от него доходи. В касационната жалба и на двете страни се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта му относно размера на установените задължения за данък общ доход. В касационната жалба на Д. Д. М. се правят оплаквания относно това, че неправилно първоинстанционния съд не е възприел пълния размер на сумите, сочени от него като получени от родителите му през периода 2007 г. - 2009 г., съответно пълния размер на сумата 10 000 лв., получена като дарение от дядо му. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Б. се правят оплаквания, че неправилно административният съд е приел, че през процесните периоди задълженото лице е било издържано изцяло от родителите си, че те са имали възможността да му предоставят сумите 6 200 лв. през 2007 г., 22 761,50 лв. през 2008 г. и 7 178,03 лв. за 2009 г., че му е била предоставена в дарение сумата 5 000 лв. от дядото В. М. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: Предвид становищата на страните първоинстанционният съд правилно е формулирал двата основни спорни въпроси - дали през ревизираните периоди ревизираното лице Д. Д. М. е бил издържан от родителите си, съответно получил е от тях през годините суми както следва: - 6 200 лв. през 2007 г., 4 8000 лв. от майка си и 53 000 лв. дарение от баща си през 2008 г. и 5 400 лв. от майката, 3 000 лв. от бащата и 10 000 лв. дарение от дядото през 2009 г. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че е от доказателствата по делото се установява твърденето на М., че през ревизирания период действително е бил издържан от родителите си, поради което следва да бъде извършена корекция на данъчната основа. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд в тази насока. По делото е установено, че през посочените години Д. М. е учил редовна форма на обучение до 2009 г. в Бургаския свободен университет, след това до 2011 г. в Минно-геоложкия университет - гр. С., а родителите му са имали такъв размер на доходите, който е позволявал те да издържат своя син. Макар и в хода на ревизията да е установено, чрез процесните периоди задълженото лице е било собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, че е придобило недвижим имот и е направило парични вноски за дейността на дружеството си, житейски е оправдано и нормално през този период да бъде гледано и издържано от родителите си. В този смисъл решаващият съд правилно е приел, че в съставените парични потоци размерът на издръжката следва да бъде включен не само в разходната, но и в приходната част, като по този начин следва да бъде намалено крайното салдо с 2 228,04 лв. през 2007 г., 2 588,04 лв. за 2008 г. и 2 615,04 лв. за 2009 г. По изложените по-горе мотиви административният съд квалифицирал като доказани твърденията на задълженото лице за получени суми от родителите през годините както следва: 6 200 лв. през 2007 г., 22 761,50 лв. през 2008 г. и 7 178,03 лв. за 2009 г. и за получено дарение на сумата 5 000 лв. от дядо му В. М., които суми е включил в приходната част на паричния баланс и на база на това е направена корекция на размера на данъчното задължение. Настоящата инстанция намира за правилни мотивите на съда относно получено дарение от дядото в размер на 5 000 лв., но не споделя аргументите на първоинстанционния съд за получаване на останалите суми от двамата родители. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на дарителя В. М., при която той е потвърдил факта на извършено дарение. Вярно е, че той е посочил, че не е бил съставен договор за дарение, но не е отрекъл, че е предоставил парите на дъщеря си - майка на Д. М. От страна на първоинстанционния съд е било съобразено и обстоятелството, че волята на дарителя е била със сумата 10 000 лв. да надари и двамата си внуци, а не само внука си Д. М., поради което правилно е прието, че по дарение той е получил само 5 000 лв., а не цялата сума на дарението от 10 000 лв. Не могат да бъдат възприети мотивите на административния съд относно това, че приема за доказано получаването от Д. М. от родителите му през ревизирания период на сумите: 6 200 лв. през 2007 г., 22 761,50 лв. през 2008 г. и 7 178,03 лв. за 2009 г. В тази насока решаващият съд не е съобразил следните факти и обстоятелства по делото: 1. Според тезата на съда излиза, че през периода двамата родители са работили единствено и само за своя син, като от декларираните им доходи е приспаднат необходимия размер на издръжката съгласно данни на НСИ, а за всичко останало се приема, че е дадено на Д. Подобно съждение противоречи на житейската логика, предвид най-малко на обстоятелството, че те са имали и друго дете, което е по-малко, което предполага, че към него също са имали задължения за издръжка. 2. От страна на съда не е съобразено, че през този период майката не е получавала висок размер доходи, за да може да предоставя същите на сина си. 3. Не е взето предвид обстоятелството, че през тези периоди двамата родители са закупували и недвижими имоти, което предполага извършването на допълнителни разходи. 4. Не е съобразено още, че по делото са представени отделни извадки от движението по банковите сметки на бащата Д. М., поради което не може да бъде направена обвързаност между твърденията му, че е предоставил през 2008 г. сумата 53 000 лв. на сина си. В тази насока не е взето предвид, че по време на ревизията е установено закупуването от бащата на актив /лек автомобил/ в размер на 32 000 лв. от "Аксес трейд" - ЕООД. Последното обстоятелство не се опровергава от представеното от Д. М. удостоверение от МВР - ОДМВ - Б., сектор "Пътна полиция", според което собствеността на лек автомобил марка "О. З." е прехвърлена от "Аксес трейд" - ЕООД на Я. П. К. на 01.09.2011 г. 5. От страна на първоинстанционния съд не е взето предвид противоречието в обясненията на задълженото лице, дадени по време на предварителната проверка и в последствие в хода на ревизията. Според първоначалните му обяснения, дадени във връзка с извършвана предварителна проверка за съответствие на доходите, Д. М. е твърдял, че парите, с които е извършвал парична вноска в дружеството си и е закупил недвижим имот, са били дадени от неговата покойна баба, която е имала същите от продажби на реституирано имущество. В последствие, в хода на ревизията, от М. е поддържана друга теза - че тези пари той е получил само от двамата си родители и дарение от дядо му. 6. Административният съд не е взел предвид наличните данни по делото относно извършени парични вноски от задълженото лице в притежаваното от него дружество в размер на 17 000 лв., за закупен недвижим имот и други извършени разходи, които предполагат лицето да е разполагало с налични парични суми. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че неправилно от страна на административния съд в паричните потоци за отделните данъчни периоди са включени в приходната част сумите 6 200 лв. през 2007 г., 22 761,50 лв. през 2008г и 7 178,03 лв. за 2009 г. По изложените мотиви следва, че данъчните основи за отделните периоди следва да се коригират само със сумите за издръжка и размерът на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ да се определи както следва: за 2007 г. от данъчната основа от 16 228,29 лв. следва да се приспадне размера на издръжката от 2 228,04 лв., като върху новата данъчна основа от 14 000,25 лв. се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 676,06 лв. и лихви за забава от 1 828,35 лв.; за 2008 г. от данъчната основа от 47 389,64 лв. следва да се приспадне издръжката от 2 588,04 лв., или данъчната основа става 44 801,60 лв., върху която се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 4 480,16 лв. и лихви за забава в размер на 2 310,07 лв.; за 2009 г. от данъчната основа от 18 042,40 лв. следва да се приспадне размера на издръжката от 2 615,04 лв. и 5 000 лв. получени в дарение от дядото, или остава данъчна основа в размер на 10 427,36 лв., върху която се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 042,74 лв. и лихви за забава в размер на 438,40 лв. Решението на административния съд е правилно в отменителната му част относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски. С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по т. д. № 3/2015 г. е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди влизането в сила на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Решението на първоинстанционния съд е постановено преди издаване на тълкувателното решение, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадено с него, поради което тази си част се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., е законосъобразен в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени следните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 2 676,06 лв. и лихви за забава от 1 828,35 лв.; за 2008 г. в размер на 4 480,16 лв. и лихви за забава в размер на 2 310,07 лв.; за 2009 г. в размер на 1 042,74 лв. и лихви за забава в размер на 422,43 лв. Същият ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен в частта му, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени следните задължения: годишни изравнителни вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 513,40 лв. и лихва за просрочие 2 904,12 лв.; годишни изравнителни вноски за НЗОК за 2007 г. в размер на 849,60 лв. и лихва за просрочие 580,47 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв. и лихва за просрочие 818,06 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 553,92 лв. и лихва за просрочие 3 213,34 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2008 г. в размер на 1239,93 лв. и лихва за просрочие 660,93 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер на 1 045,27 лв. и лихва за просрочие 945,10 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 2 714,40 лв. и лихва за просрочие 1 874,13 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2009 г. в размер на 1 670,40 лв. и лихва за просрочие 702,28 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. в размер на 1 044,00 лв. и лихва за просрочие 720,82 лв, задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. за разликата от 2 676,06 лв. до 3 210,79 лв. главница и за лихвите за разликата от 1 828,35 лв. до 2 193,69 лв.; за 2008 г. за разликата от 4 480,16 лв. до 4738,96 лв. и за лихвите за разликата от 2 310,07 лв. до 2 443,51 лв.; за 2009 г. за разликата от 1 042,74 лв. до 1 804,24 лв. и за лихвите за разликата от 438,40 лв. до 758,55 лв. Поради това решението на Административен съд - гр. Б. се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила в следните му части: 1. В частта, в която е отменен ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в частта, в която на Д. Д. М. от гр. К., са определени следните задължения: годишни изравнителни вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 513,40 лв. и лихва за просрочие 2 904,12 лв.; годишни изравнителни вноски за НЗОК за 2007 г. в размер на 849,60 лв. и лихва за просрочие 580,47 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2007 г. в размер на 708 лв. и лихва за просрочие 818,06 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 3 553,92 лв. и лихва за просрочие 3 213,34 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2008 г. в размер на 1239,93 лв. и лихва за просрочие 660,93 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2008 г. в размер на 1 045,27 лв. и лихва за просрочие 945,10 лв.; годишни изравнителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 2 714,40 лв. и лихва за просрочие 1 874,13 лв.; годишни здравноосигурителни вноски за 2009 г. в размер на 1 670,40 лв. и лихва за просрочие 702,28 лв.; годишни изравнителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2009 г. в размер на 1 044,00 лв. и лихва за просрочие 720,82 лв. 2. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. М. М. против ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., в следните части: установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2007 г. за разликата над 2 676,06 лв. до 3 210,79 лв. за главницата и лихви за разликата над 1 828,35 лв. до 2 193,69 лв.; 2008 г. за разликата над 4 480,16 лв. до 4738,96 лв. главница и лихви за разликата над 2 310,07 лв. до 2 526,04 лв.; за 2009 г. за разликата над 1 130,63 лв. до 1 804,24 лв. и за лихвите за разликата над 475,78 лв. до 758,55 лв. Решението на Административен съд - гр. Б. се явява неправилно в частта му: 1. в която ревизионен акт № 021400398/05.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 232/18.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Б., е бил изменен /по-точно отменен/ в следните части: определени задължения на Д. Д. М. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. за разликата над 2 676,06 лв. до 3 210,79 лв. главница и за лихвите за разликата над 1 828,35 лв. до 2 193,69 лв.; за 2008 г. за разликата над 4 480,16 лв. до 4 738,96 лв. главница и за разликата над 2 310,07 лв. до 2 443,51 лв. лихви; и 2. в частта, в която жалбата на Д. Д. М. е била отхвърлена против частта за определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата от 1 130,63 лв. до 1 0 42,74 лв. главница и за лихвите за разликата от 475,78 лв. до 422,43 лв. В тази част решението на съда следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което: жалбата да бъде отхвърлена по т. 1 и уважена в т. 2, в която част ревизионния акт следва да бъде отменен. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноски, и съобразно уважената и неуважената част от жалбата Д "ОДОП" - гр. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Д. М. разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 14,94 лв. При определяне на разноските съдът съобрази следното: 1. съобразно уважената част от жалбата Д. М. има право на разноски за двете инстанции общо в размер на 1 661,81 лв. /общо разноски 2 414,90 съобразно списъка за разноски на л. 614 от първоинстанционното дело; 2. съобразно отхвърлената част от жалбата /13702,34 лв./ Д "ОДОП" - гр. Б. има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 646,87 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,