Решение № 34 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 713/2010 г.

Решение № 34 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 713/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдената П. Р. С., направено чрез защитника й, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 11039/2006 г. на Софийски районен съд и внохд № 5150/2009 г. на Софийски градски съд, след което или постановените по тези дела съдени актове да бъдат отменени и С. -оправдана, или въззивното решение да се измени с отлагане от изтърпяване наложеното на осъдената наказание лишаване от свобода. В искането за възобновяване са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа устно по отношение решението на въззивния съд, а също и в писмено становище от защитника. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъдата от 25.V.2009 г. по нохд № 11039/2006 г. на Софийския районен съд П. Р. С. и В. Д. В. са признати за виновни в това, че действайки в съучастие-С. като подбудител и В. като извършител - съзнателно са се ползвали от неистински официални документи - лична карта № 184515561 на С. С. К., заверка от нотариус Ц. С. на пълномощно № 1310 от 26.VII. 2004 г. - и неистински частни документи - молба от С. С. К. за вписване на направен от П. Й. С. отказ от вещно право и декларация от П. Й. С. за отказ от същото вещно право /ползване жилище в С., [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 5/ - за съставянето на които не може да им се търси отговорност, за които деяния, извършени от С. на неустановена дата до 29.VII.2004 г., а от В. на датата 29.VII. 2004 г. пред съдията от Софийския районен съд И. Ив. Д., и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2, чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 и чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК С. е осъдена съответно на 1 г. лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и условно, с изпитателен срок от по 3 години, на 1 г. лишаване от свобода, 3 месеца лишаване от свобода и 3 месеца лишаване от свобода. На В. са наложени съответно две наказания от по 1 г. лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години и две наказания пробация, включващи задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и 2 НК за срок от по 6 месеца. С решение № 1032 от 12.Х.2010 г. по внохд № 5150/2009 г. /при посочване годината на образуване на делото е допусната техническа грешка като вместо "2009" е изписано "2010" година/ на Софийския градски съд горната присъда е изменена като: деянието на С., изразяващо се в подбуждането на В. да представи пред съдията И. Ив. Д. на неистинска заверка от нотариус Ц. С. на пълномощно № 1310 от 26.VII.2004 г., е преквалифицирано в престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК вместо във вр. с чл. 308, ал. 2 НК; на основание чл. 23, ал. 1 НК на С. е определено общо наказание от 1 г. лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; на същото основание на В. е определено общо наказание от 1 г. лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години. Искането за възобновяване на въззивното дело е основателно поради неотстраняването от този съд, с оглед правомощията му по чл. 315 НПК, на допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения, довели до осъждането на С. въз основа на доказателства, несъбрани по предвидения процесуален ред - касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Сред направените от първоинстанционния съд констатации, послужили за съответните фактически и правни изводи, са, че "през месец юни 2004 г. " С. "убедила" В. "да й даде негови лични данни и снимки, които да послужат за издаване на лична карта... като първоначално не обяснила.., в каква връзка е издаването налична карта", както и че след като се снабдила с неистинската лична карта, издадена на името на С. С. К., но със снимката на В. Д. В., С. "се свързала с... В. и го убедила срещу сумата от сто лева... да извърши действия по вписване на отказ на... П. Й. С. от запазеното право на ползване" на имот, находящ се в С., [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 5. Тези констатации са записани на неномериран пореден л. 5 от мотивите към първоинстанционната присъда, а на следващия неномериран пореден л. 6 е посочено, че горните констатации, включително, следват от "събраните в хода на досъдебното производство доказателства.., приобщени по реда на чл. 283" НПК и обясненията на В. В. "в досъдебното производство". В действителност първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното изискване по чл. 283 НПК и част от приложените към досъдебното разследване материали, извън четените в проведените на 16.III. 2009 г. и на 25.V. с. г. съдебни заседания, не са били надлежно приобщени с оглед ползването им за установяване на значимите факти. Първоинстанционният съд не е изпълнил и процедурата по чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК с прочитане обясненията на В. В., дадени от него като уличен по реда на чл. 210, ал. 3 НПК /сега чл. 222 НПК/, при което не би могъл да се позовава на тях, както е сторил в цитираните по-горе извадки от мотивите към съдебния му акт. Въззивният съд не е установил допуснатите при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения, споделил е изцяло приетата от този съд фактическа обстановка и от своя страна е допуснал същите процесуални нарушения, които е можел да отстрани с провеждането по реда на чл. 332 НПК на съдебно следствие с разпит на В. В., прочитане - при наличието на изброените в чл. 279, ал. 1 НПК предпоставки - на обясненията му при досъдебното разследване и прочитане по чл. 283 НПК на материалите, които не са били четени самостоятелно или като обект на експертни изследвания. Обсъжданите процесуални нарушения налагат отмяна решението на въззивния съд с връщане делото на същия съд за ново разглеждане и отстраняване на обсъжданите процесуални нарушения, при който изход се явяват безпредметни - след като отново ще се установяват и анализират фактите - отговорите на възраженията, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение