Решение № 7017 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2020 г.

Решение № 7017 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Неделчев от [населено място], [община], против Решение № 2188/22.10.2019 г., постановено по административно дело № 329/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № УТИ-П-27/8.02.2019 г. на Кмета на Община Сандански, нареждаща премахването на незаконен строеж "Масивна стопанска постройка", изградена частично в УПИ VII, кв. 5 с отреждане за "градина – парк" и частично в улица с о. т. 9 – о. т. 10 по действащия регулационен план на с. Лешница. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Кавалджиев, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмено, както и се присъдят сторените от доверителя му разноски. Ответната страна – Кмет на Община Сандански се представлява от адвокат Дамянов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. С. Неделчева поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, по съображения, развити в отговор и становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на С. Неделчев е наредено да премахне масивна стопанска постройка с размери в план 9, 67/4. 10 м., разположена частично в УПИ VII, кв. 5 с отреждане за "градина – парк" и частично в улица с о. т. 9 – о. т. 10 по действащия регулационен план на с. Лешница, квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изградена без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Правилно съдът е ценил заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е установило, че извършения на място строеж отговорят на описания в констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Неоснователни са възраженията, касаещи неуведомяване на съпругата на жалбоподателя за образуваното административно производство, тъй като правото й на защита срещу процесната заповед е обезпечено посредством участието й в съдебното производство. Не е налице и соченото в касационната жалба нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, а именно наличие на друг административен акт относно същия строеж, който е отменен от съда. Предмет на приключилото съдебно производство по административно дело № 729/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград е друга заповед, а именно Заповед № УТИ-П-110/26.07.2017 г. на Кмета на Община Сандански, която освен това е имала за предмет строеж, различен от процесния с оглед на посоченото в нея местонахождение, поради което постановеното по това дело решение, няма отношение към настоящия правен спор. Установено е, че периодът, през който е била изградена постройката е след 2013 г., поради което правилно е изключено приложното поле за търпимост на строежа, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са две открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,