Решение № 15131 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2009 г.

Решение № 15131 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Къймет Мехмедова Делиеминова от гр. Ловеч срещу Решение № 14 от 6.02.2009 г. по адм. дело № 260/2008 год. на Административен съд - Ловеч. Жалбоподателката е изложила съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като иска отмяната му и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени Заповед № ЗДС-276 от 03.11.2008 год. на областния управител на област Ловеч. Претендира и направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - областният управител на област Ловеч, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като изводите на съда противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства и решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил жалбата на Къймет Делиеминова от гр. Ловеч срещу Заповед № ЗДС-276 от 3.11.2008 год. на областния управител на област Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, (ЗДСл) във връзка с § 1 от Постановление № 74 oт 09.04.2008 год. на Министерски съвет (ПМС № 74/09.04.2008 г.) и утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание за длъжностите и работните заплати в Областна администрация Ловеч, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, заемаща длъжността "главен счетоводител" в дирекция "Административноправно обслужване, финанси и управление на собствеността" (ДАПОФУС") в Областна администрация - Ловеч, считано от 3.11.2008 год. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че са налице всички основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Решението е правилно. Съдебноадминистративният спор е съсредоточен върху въпроса дали са осъществени всички елементи на фактическото състояние "съкращаване на длъжност". Положителният отговор на въпроса намира опора в следните факти: Новата структура на Областна администрация - Ловеч не включва, съгласно ПМС № 74/09.04.2008 год. и утвърдено от областния управител поименно и длъжностно щатно разписание за длъжностите и работните заплати в горното ведомство, считано от 21.04.2008 год., съкратената длъжност "главен счетоводител". Същевременно в длъжностната характеристика на "старши счетоводител" не са включени функции, припокриващи тези, извършвани от жалбоподателката преди прекратяване на служебното й правоотношение. Въз основа на събраните и изслушани по делото доказателства, а именно длъжностни разписания, длъжностни характеристики, свидетелски показания, първоинстанционният съд прави законосъобразен извод, че длъжността на касаторката не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Обстоятелството, че част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от касаторката, са преразпределени на други длъжности, без те да са идентични или подобни със съкратената, не води до извод, че не е налице съкращаване на длъжността "главен счетоводител". В конкретния казус безспорно се установи, че функциите на съкратената длъжност не са запазени в същия обем. Напротив, налице е съществено изменение в преките задължения за длъжността "старши счетоводител", а именно допълването й с функции по счетоводно отразяване на приходите и разходите в администрацията и своевременното предоставяне на информация за състоянието им. От друга страна, част от преките задължения на съкратената длъжност са прехвърлени върху длъжността "директор на дирекция ДАПОФУС", както и върху новосъздадената длъжност "финансов контрольор и управление на човешките ресурси". С оглед изложеното, неоснователно е касационното възражение за необоснованост на извода на съда по същество за реално премахване на системата от функции и задачи, изпълнявани от главния счетоводител. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, и е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най-ефикасен, според собственото му виждане начин. От друга страна защита на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Тази защита не е безпределна. Границата е правото на органа по назначаване да ръководи дейността съобразно преценката си за целесъобразност. Закриването на определена длъжност, изваждането на част от дейностите, които покрива от едно звено и прехвърлянето им в друго, респективно напълно закриване на определена структура е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа. С оглед горното, като приема, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Липсват и другите две релевирани касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК - съдебният акт е постановен при спазени процесуалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на събраните и изслушани по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ЗДС-276 от 03.11.2008 год. на областния управител на област Ловеч, е правилно и като такова следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,