Решение № 6230 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2010 г.

Решение № 6230 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Попов, от с. Доспей, община Самоков, обл. Софийска, против решение № 2776/09.08.2010 г. постановено по адм. д. № 3161/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2300-900519/17.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП София - област, потвърден с Решение № 238/19.02.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и присъждане на направените разноски в хода на цялото съдебно производство. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София не взема становище. Участващият по делото прокурор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден на Иван Георгиев Попов, за който в хода на ревизията е установено, че е придобил лек автомобил марка "Мерцедес МЛ 320" от Германия на 16.08.2007 г., чрез договор за покупко-продажба, регистриран в България с регистрационен номер СО 8833 АВ, който автомобил отговаря на условията за нови превозни средства поради това, че е налице една от предпоставките по § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС - автомобилът е с първоначална регистрация 8.03.2007 г. и от датата на първоначалната регистрация до датата на закупуване на автомобила не са изминали шест месеца. С оглед установеното, органът по приходите е приел, че ревизираното лице попада в хипотезата на чл. 168, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗДДС му е определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 22 464,13 лв., ведно с лихви за забава считано от 15.10.2007 г., върху данъчна основа в размер на 112 320,65 лв., представляваща сбора от левовата равностойност на 55 000,00 евро (цената по договора) и заплатен акциз в размер на 4 570 лв. За да приеме РА за законосъобразен и да отхвърли подадената срещу него жалба, съдът е обсъдил предпоставките на материално-правните разпоредби - ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. и съобразно безспорно установените по делото факти, е приел, че се касае за ВОП на нов лек автомобил, при наличие на предпоставките по чл. 13, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 2, т. 3 и на една от предпоставките на § 1, т. 17, б. "в" ДР на ЗДДС - към датата на възникване на данъчното събитие за доставката, която в случая е на 16.08.2007 г., не са изминали повече 6 месеца, считано от датата на първата регистрация на автомобила, която е в Германия на 8.03.2007 г. Решението е правилно. В ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., е уреден специален режим за облагане с ДДС на възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната - чл. 2, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС е дефинирано понятието "нови превозни средства". Съгласно цитирания текст, за нови се считат моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им, не са изминати повече от 6000 км. По отношение на внесения от жалбоподателя автомобил е налице първото от тези условия, поради което органите по приходите правилно са определили внесения от него автомобил, като ново моторно превозно средство. Правилно съдът е приел за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че изискуемите предпоставки по текста следва да са налице в кумулативност, а не в алтернативност. Неоснователно е и възражението, поддържано в касационната жалба, че доставчикът е физическо лице, което не е регистрирано в Германия по ДДС. В мотивите съдът е обсъдил приложимата за случая материално-правна разпоредба - чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДДС, всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем по чл. 63. Съгласно ал. 1 и 3 от последния текст, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, като данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В хода на извършваната ревизия са изисквани и представени от ДЗЛ документи за вноса, от които се установява датата, на която автомобилът е преминал границата на РБългария, на която лично декларатора Иван Попов е декларирал закупуването на автомобила с Договор от 16.08.2007 г., плащането от него на дължимия акциз пред митница София на 21.08.2007 г. и внесени лично от него такси за регистрация на автомобила на 21.08.2010 г. Безспорно е, че автомобилът е с българска регистрация пред КАТ с рег. № СО 8833 АВ на името на Иван Попов. При така установените данни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,