Решение № 4923 от 23.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от С. Николов, действащ като ЕТ С. Николов , гр. Брезово, чрез процесуален представител, срещу Решение 1211/15.06.2021г., постановено по адм. дело 610/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е установено неизпълнение на договора, сключен с ДФЗ и на заложените в бизнес плана годишни приходи от дейността и работната заетост. Заявява, че липсват доказателства за наличието на изкуствено създадени условия в противоречие с целите за подпомагане чрез констатирани икономически, лични и други връзки между проектите на ЕТ С. Николов и ЕТ А. Илиев . Намира, че не е установена функционална несамостоятелност с цел осъществяване на предимство в нарушение на чл. 7, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008г. и договора между страните. Сочи, че не е налице както изискуемият се съобразно Решението на СЕС по дело С- 432/12 обективен, така и субективен елемент за създаване на изкуствени условия с цел получаване на предимство. В подкрепа на тезите се развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й. Претендира присъждане на осъществените разноски и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагражедение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 16/311/01356/3/01/04/01 от 11.02.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на ЕТ С. Николов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер от 336 090,68лв., представляващи 100 % от предоставената финансова помощ по договор 16/311/01356 от 28.10.2014г., на основание чл. 46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 от Наредба 30 от 11.08.2008г. и в съответствие с т.7 и т.1 от Приложение към раздел I Общи положения към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП/ по Програмата за развитието на селските райони 2007-2013г. и на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал.1 ЗПЗП. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че по силата на сключения договор 16/311/01356/28.10.2014г. едноличният търговец е получил безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 16/311/01356 от 31.05.2013 г. в размер на 336 090,68 лева. Съгласно одобрения от ДФ Земеделие бизнес план изплатената помощ е за изграждане на Къща за гости и заведение за хранене . След осъществена проверка на място от служители на ДФ Земеделие , с писмо от 30.10.2019 г. едноличният търговец е уведомен на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 АПК за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Уточнено е, че при провеката е констатирано: 1. неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план за три години; 2. неизпълнение относно предивидения в одобрения бизнес план брой работни места и 3. установен в съседство друг проект по мярка 311 на ЕТ А. Илиев при наличие на индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максималния размер на общите допустими разходи за проект, фиксирано в чл.8, ал.2 от същата наредба. Възприемайки констатациите от проверката за извършени нарушения, подробно описани и в уведомлението от 30.10.2019 г., Изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал оспорения АУПДВ, като е определил размерите на подлежащите за възстановяване суми за всяко от трите нарушения. На основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., административният орган е определил окончателният размер на подлежащото за възстановяване публично държавно вземане в размер на 336 090,68 лева. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по които е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, констатациите на административния орган напълно съответстват на реализираните от търговеца приходи, както и на обективно разкритите работни места. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административно- производствените правила. Счел е, че обжалваният акт е и материалнозаконосъобразен, поради което е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Несъобразен с приложимата разпоредба на чл. 27, ал.7 ЗПЗП е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният АУПДВ е издаден при липса на съществено нарушение на административно производствените правила за нарушенията по т. 1 и т. 2 от същия. Действащата редакция на визираната разпоредба сочи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, само основанието за дължимост по т.3 от АУПДВ е извън тези по ал.6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което единствено за това нарушение публичното държавно вземане подлежи на установяване с издаването на АУПДВ. Основателно касаторът поддържа, че за нарушенията по т.1 и т.2 от акта административният орган е следвало да се приложи ЗУСЕСИФ. В тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., решаващият състав е следвало да отчете, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно брой заети в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. Трайно е разбирането на ВАС, че тези показатели имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Именно неизпълнението на посочените индикатори обосновава извода, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 /Финансов регламент/, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013/. Според определението в чл. 2, т. 36 от отменения Регламент 1083/2006 и в чл. 2, т. 36 сега действащия Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания.