Решение № 16152 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2018 г.

Решение № 16152 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. К., чрез процесуалният му представител адв. Каров срещу решение № 961 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1731/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 769 р-5707/07.06.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за две инстанции. Ответната страна - началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на С. К. срещу изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 769 р-5707/07.06.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас, съдът е приел за установено от фактическа страна, че С. К. е подал на 11.12.2013 г., в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Бургас, Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. Въз основа на подаденото заявление е било издадено на 27.12.2013 г. СУМПС № [номер] валидно до 27.12.2023 г., като същото не е връчено на жалбоподателя. Поради възникнали съмнения относно истинността на свидетелството след изискана справка от Регионалния инспектор по образованието - гр. Бургас е установено, че свидетелство за завършено основно образование не е издадено от СОУ "Н. Й. Вапцаров"- гр. Царево. По случая е образувано и НОХД № 1066/2015 г. по описа на РС - Бургас. С Протокол от 7.05.2017 г. по делото е одобрено споразумение по силата на което С. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за съзнателно ползване на неистински официален документ - диплома за завършено основно образование. С ново заявление жалбоподателят е поискал от началника на Сектор ПП ОДМВР - Бургас да му бъде върнато иззетото свидетелство за управление на МПС, тъй като е отпаднало основанието за изземването му. Към заявлението е приложено Свидетелство за завършено основно образование № 029806/21.03.2017 г. на ОУ "Христо Ботев" с. Росен, общ. Созопол. След извършване на проверка, ВПД Началник Сектор ПП ОДМВР - Бургас е издал оспореното по настоящото производство писмо с което е уведомил жалбоподателя, че не са налице основания за връщане на СУМПС, тъй като същото е издадено въз основа на неистински документ, признат по надлежния ред, поради което и заявлението за издаване на СУМПС не е отговаряло на изискванията на Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материално - правни разпоредби. Изложени са подробни мотиви, че по надлежния ред, свидетелството за завършено основно образование е признато за неистински документ, поради което е налице основание неблагоприятните последици да се възложат върху лицето, което го е ползвало. Съдът е изложил доводи, че обстоятелството, че лицето, междувременно е завършило основно образование и удостоверява това със свидетелство, издадено по надлежния ред не променя изводите на съда. В заключение е прието, че заявлението за издаване на СУМПС, с оглед представяне на неистинско свидетелство за завършено основно образование не е било окомплектовано с всички изискуеми документи по чл. 13 от Наредбата, поради което направеният изричен отказ на административния орган е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд e изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за издаване на СУМПС регламентирани в разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /в приложимата редакция/. Съгласно цитираната разпоредба СУМПС се издава от органите на МВР на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. В настоящият случай, жалбоподателят не е съобразил факта, че със заповед № РД-01-512/13.06.2017 г. издадена от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" резултатите на С. К. от проведените теоретичен и практичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория "В", са анулирани. По делото няма данни тази заповед да е обжалвана от К., с оглед на което същата е влязла в сила. Също така не са представени доказателства, жалбоподателят да се е явил повторно на практичен и теоретичен изпит. В тази връзка правилно административния съд е потвърдил констатациите на органа, че жалбоподателят не е изпълнил предпоставките на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и издаденото свидетелство не може да бъде върнато. Фактът, че същият е представил нова диплома за средно образование издадена от ОУ "Христо Ботев" с. Росен, общ. Созопол, не води до извод, че лицето отговаря на изискванията на горепосочената разпоредба, тъй като не са налице всички изискуеми документи. За пълнота на изложението следва да се добави, че тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,