Решение № 6596 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2014 г.

Решение № 6596 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3155 от 12.05.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 10936 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 212-1112947 от 6.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1871 от 1.08.2012 г. издадено на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 050,08 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 08.2007 г. и м. 09.2010 г. и са начислени съответните лихви в размер на 13 866,79 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден издадения на "Боянов" ЕООД ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Боянов" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, в отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София-град е бил РА № 212-1112947 от 6.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1871 от 1.08.2012 г. издадено на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 050,08 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 08.2007 г. и м. 09.2010 г. и са начислени съответните лихви в размер на 13 866,79 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора същият е приел, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стоки - месо и местни продукти по процесните фактури, издадени от "Джи Ти Корпорация" ЕООД, "Любрез" ЕООД, "Екрувир" ЕООД и "Нико Мес" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатъчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на преките доставки на фактурираните количества месо от посочените доставчици. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че същото подкрепя извода за реалност на спорните доставки. Посочил е още, че съобразно неоспорените констатации на последната експертиза, стоките, предмет на процесните доставки, са използвани впоследствие от ревизираното дружество за последващи облагаеми доставки. За да обоснове изводите си съдът се е позовал и на три броя договори за влагане на стока в складова база, сключени между ревизираното лице "Боянов" ЕООД в качеството му на влогодател и три дружества "Еврофриго" АД, "Тиммо" ЕООД и "Фриго Сток" ООД в качеството им на влогополучатели съответно от датите 11.01.2008 г., 5.01.2009 г. и 19.01.2010 г. Такива договори са сключени и между всеки един от преките доставчици на "Боянов" ЕООД като влогодатели и влогополучателите "Еврофриго" АД и "Тиммо" ЕООД. Административният съд е посочил, че тези договори установяват по несъмнен начин обстоятелството, че дружествата - доставчици са разполагали с необходимото количество месо, което да прехвърли на "Боянов" ЕООД. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за транспортирането на стоката, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са неоснователни. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по дела С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. При преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът е достигнал до обосновани изводи за установеност на извършената доставка на стоки по процесната фактура и оттам при правилно приложение на материалния закон е направен законосъобразен извод за настъпило данъчно събитие и за правомерно начисляване на данъка /ДДС/. При наличие на останалите предпоставки и липса на други пречки, правилно е прието, че са налице условията за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА като незаконосъобразен в тази му част съставът на АССГ е постановил правилно решение. Следва да бъдат споделени мотивите на съда досежно ирелевантността на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици по веригата, поради което и липсата на достатъчно доказателства, че предходните сделки са действително извършени не би могла да обоснове заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при преките доставчици. Противно на твърденията на касатора, по делото е доказана техническата и кадрова обезпеченост на четиримата преки доставчици да осъществят спорните доставки чрез ползваната в качеството на влогодатели складови бази. В хода на ревизията са представени свидетелствата за регистрация на моторните превозните средства, собственост на ревизираното лице, чиито регистрационни номера са били вписани в приемо-предавателните протоколи, а липсата на пътни листи и товарителници не опровергава извода за липса на осъществен транспорт. При превоз на товари за собствена сметка не съществува задължение за изготвяне на пътни листове и товарителници - аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, поради което обосновани са доводите на съда в тази връзка. Освен изложеното в част от приемо-предавателните протоколи отбелязаните средства за транспортирането на стоките са електрокари, тъй като е извършено единствено преместване от заетата от доставчика площ в наетата складова база в заетата площ от ревизираното лице "Боянов" ЕООД в същата складова база. В реда на изложеното следва да се посочи, че е установена и материалната обезпеченост на доставчика със стоката и предаването й на получателя. Представени са доказателства за предаването на фактурираното месо и месни продукти от прекия доставчик на ревизираното дружество: стокови разписки, търговски документи, позволяващи партидна проследяемост на стоките, приемо-предавателни протоколи, поръчки и др. Доказано е прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки чрез предаването им на получателя, респективно - възникнали са данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл.220, т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като не са представените доказателства за направени разходи във връзка с касационното производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,