Решение № 10821 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. Илиева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Рашина, срещу решение 2293 от 05.04.2023г. по адм. д. 409/2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РА 30 - 989 от 05.12.2022г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която е наредено на М. Илиева като извършител и собственик да премахне незаконен строеж масивна плътна ограда , находящ се в ПИ идентификатор 68134.1104.179 /част от стар имот идентификатор 68134.1104.83/ по КККР на гр. София, УПИ I 83 за търговска дейност , кв. 28, м. [местност] по плана на гр. София, с административен адрес [улица]. С решението жалбоподателката Илиева е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати нарушения на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед, неотчетени от съда, съответно неправилност на извода му, че е спазена процедурата по издаването й. Навежда съображения и за неправилност на извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като посочва, че като адресат е записано лице, а именно жалбоподателката, която към момента на издаването й не е собственик на имота, тъй като още 08.2022г. същият е прехвърлен на трето лице. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с изрична заповед на кмета на СО, при спазени изисквания за форма и реквизити и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е обсъдил подробно всички наведени възражения в тази връзка. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, като е безспорно установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, който по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 подлежи на премахване. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че строежът е извършен в периода август 2019г. август 2021г., поради и което е достигнал до извод, че спорният строеж не е търпим нито по правилата на § 16 ал. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като излиза извън времевия период по посочените разпоредби. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Най накрая е приел, че законосъобразно жалбоподателката е посочена като адресат на заповедта и на нея е възложено задължението за премахване, тъй като именно тя е извършител и възложител на наредения за премахване строеж, а фактът, че е прехвърлила имота си след съставянето на констативния акт за незаконния строеж и преди издаването на заповедта е неотносим към възможността тя да е адресат на акта. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е събрал и обсъдил в цялост, всички относими за спора доказателства, като правилно и в изпълнение на правилата за служебно начало в съдебно административния процес е направил проверка и се е произнесъл по законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, само които могат да обосноват незаконосъобразност на същата. Наведените от жалбоподателката възражения, които са посочени и в настоящата инстанция не са от категорията на съществените и не се отразяват на правото й на защита, както правилно е прието в оспореното решение. Правилно и във връзка с всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че в случая е безспорно установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, който съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ подлежи на премахване, т.е. налице е материално правното основание за издаване на оспорената заповед. Правилно в решението е направен и извод, че предвид периода на изграждане на спорния строеж август 2019 август 2021г. същият не отговаря на условия да бъде приет за търпим такъв по § 16 ал. 1, 2 и 3 ПР на ЗУТ или § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението и съответно незаконосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед, поради това, че не следва да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Действително жалбоподателката не е вече собственик нито на спорния строеж, нито на имота, в който се намира, предвид представен по делото нотариален акт за покупко продажба от 29.08.2022г., а именно извършена малко след съставяне на констативния протокол за установяване на незаконен строеж от 28.07.2022г. Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че жалбоподателката е извършител на строежа, както е прието и в оспорената заповед. Законосъобразно в същата е посочена М. Илиева като неин адресат като извършител на строежа, съответно като адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателката макар и да не се легитимира като собственик на имота към момента на издаване на заповедта, в който е извършен строежа и самия строеж, същата е извършител. В случая съответно е приложима и разпоредбата на чл. 225 ал. 6 от ЗУТ и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно които адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към извършителя на строежа. Съобразно т. 3 на ал. 6 на чл. 225 от ЗУТ в хипотезата на чл. 225 ал. 2 т. 2 задължението за премахване се насочва към строителя, каквото качество извършител на незаконния строеж и строител на същия безспорно има жалбоподателката. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143 ал. 3 АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,