Решение № 15385 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2017 г.

Решение № 15385 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез процесуалния си представител адв. Коцева, против решение № 1739 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2484/2016 г. от Административен съд – Б., с което е отменена негова заповед № Д-04/16.11.2016 г. с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на А. П. - държавен служител на длъжност главен инспектор в регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор – Ю. Б.", Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с ранг III-ти младши и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното ? правоотношение. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно и моли то да бъде отменено. Претендира и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – А. П., в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1739 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2484/2016 г. Административният съд – Б. отменя заповед № Д-04/16.11.2016 г. с която на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Г. - държавен служител на длъжност главен инспектор в регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор – Ю. Б.", Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с ранг III-ти младши и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, с оглед правомощията на председателя на ДАМТН уредени в чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник на агенцията, в предписаната от закона форма по чл. 97 от ЗДСл, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът установява фактическата обстановка по делото като събира относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъжда ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това извежда правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът формира правните изводи на база на задълбочен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства. Достоверността на свидетелските показания на допуснатите и разпитани пред решаващия съд свидетели е преценена през призмата на всички останали, подробно обсъдени доказателства. В конкретния случай, за да обоснове налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган се позовава единствено на писмени сигнали, подадени от разпитаните по-късно пред съда двама свидетели – К. И. и С. Й.. Последният отрича да е подавал писмен сигнал до ДАМТН, което обстоятелство кореспондира с останалите събрани в съдебното производство доказателства. Последователно и логично в мотивите на обжалваното решение са изложени съображенията кои показания са кредитирани като достоверни и на кои показания съдът не дава вяра, въз основа на което обосновано е прието, че след като дисциплинарнонаказващият орган, в хода на самото производство пред него, не събира никакви други доказателства /освен писмените сигнали/, които дори и косвено да подкрепят изложените в сигнала твърдения, административният орган неправилно ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител и му налага най-тежкото наказание, за което не са налице категорични доказателства. Изводът, че оспорения административен акт е незаконосъобразен е правилен. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение