Решение № 6801 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Добрев и И. Добрев, против Решение 27/27.01.2022 г., постановено по административно дело 505/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 1107/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, нареждаща премахване на незаконен строеж Гараж, находящ се в УПИ I-55, кв. 27 по плана на гр. Враца, ж.к. Дъбника пред бл. 12. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед. Развити са съображения за неправилна квалификация на гаража като строеж, тъй като представлявал преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели и ответника Кмет на Община Враца, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Враца е заповед, издадена от Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на строеж, представляващ гараж с метална носеща конструкция с размери 5,80 м. дължина, 6,90 м. ширина и средна височина около 2,20 м., разположен в имот, който е общинска собственост. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изграден без необходимите строителни книжа. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му - след 2012 г., както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателите в хода на съдебното производство. Предвид установите характеристики и предназначение на обекта, представляващ гараж, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Гаражът по своето предназначение и вид е определен в закона като строеж от пета категория, в който смисъл е разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, като съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 ЗУТ представлява строеж на допълващото застрояване, служещ за паркиране на моторни превозни средства, за задоволяване на лични нужди. Следователно, гаражът не отговаря на изискванията за преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, като конкретният обект не попада сред това изброяване. Освен това за определянето на даден обект като преместваем или като строеж следва да се съди най-вече от неговите характеристики и предназначение, поради което обстоятелството от какъв материал е изграден и дали е трайно прикрепен към терена не е от съществено значение. Периодът, в който е бил изграден строежът, изключват неговата търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и незаявен за узаконяване, подлежи на премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,