Решение № 1497 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2020 г.

Решение № 1497 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Василева и О. Василев, двамата от [населено място], чрез пълномощника им - адв. Юрукова, против решение № 942 от 1.07.2020 г. постановено по адм. дело № 507/2019 г. на Административен съд Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: главен архитект на община Благоевград, редовно призован, не се явява. От същия е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците: Н. Кокалкова, Н. Симеонова и А. Кокалков, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС-Благоевград е Разрешение за строеж /РС/ № 79/07.05.2019 г. на гл. архитект на община Благоевград, с което на основание чл. 183, ал. 4 ЗУТ и одобрени на 12.03.2019 г. инвестиционни проекти е разрешено на А. Кокалов да извърши строеж: "Допълващо застрояване - гараж" в УПИ III-392 в кв. 28 по плана на III-ти м. район на [населено място], на регулационната линия към УПИ XII в същия квартал, със ЗП от 27, 28 кв. м. По делото е установено, че оспорващите Е. Василева и О. Василев, са съсобственици на основание наследствено правоприемство, на 1/3 ид. ч. от УПИ III, на целия трети жилищен етаж от триетажната масивна жилищна сграда в същия имот и на гараж № 1 / по КК № 2/, последният извършен от наследодателя им Й. Василев, с РС № 13/31.01.1985 г. Установено е, че заинтересованите страни Н. Кокалкова, Н. Симеонова и А. Кокалков, са съсобственици по наследство на друга 1/3 ид. ч. от процесния УПИ III, на целия втори етаж от триетажната жилищна сграда и на гараж № 2 /по КК № 3/, последният извършен от наследодателя им С. Кокалков, с РС № 63-3/1.09.1981 г., а само А. Кокалков - собственик също на 1/3 ид. ч. от това УПИ и на целия първи етаж от жилищната сграда, на основание нот. акт за продажба № 147/2008 г. на СВ-Благоевград. За имота има влязъл в сила ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със заповед № 79/28.01.2004 г. на кмета на община Благоевград, предвиждащ ново допълващо застрояване на гараж, свързано с гараж № 3. По искане на А. Кокалков е издадена виза за проектиране за новия гараж и са одобрени проекти, последвани от оспореното РС. При тези установявания е прието от съда, че оспореното РС е законосъобразно и че за издаването му, не е необходимо съгласието на оспорващите като съсобственици на имота, тъй като е издадено на основание чл. 183, ал. 4, предл. първо ЗУТ, в която хипотеза не се изисква такова съгласие, поради това, че имотът е предназначен за ниско жилищно застрояване и тези съсобственици са реализирали такова строителство на гараж по РС № 13/1985 г. С тези мотиви жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният по делото въпрос е правен, свързан с приложението на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, който е изключение от принципа на чл. 183, ал. 1 ЗУТ, изискващ съгласие на съсобствениците при извършване на нов строеж в съсобствен имот. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ допуска издаване на РС за нов строеж, какъвто е процесния, в съсобствен имот, без съгласието на останалите съсобственици, при определени предпоставки. Тези предпоставки са: наличие на съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване и наличие на една от трите хипотези, посочени в правната норма, а именно: първата - останалите съсобственици да са реализирали съответен на предвидения нов строеж; втората - да са започнали строителството на такъв строеж; и третата - да имат установено право за строителство на съответен на предвидения нов строеж; При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 4, предл. първо ЗУТ, са правилни. Имотът, за който е издадено оспореното РС, е съсобствен между: касаторите и ответниците Н. Кокалкова, Н. Симеонова и А. Кокалков. По делото липсват доказателства, а само твърдения на страните, че А. Кокалков е собственик на 2/3 ид. ч. от имота. Данните са, че той ведно с останалите н-ци на С. Кокалков е собственик на 1/3 ид. ч. и на самостоятелно основание /нот. акт № 147/2008 г. на СВ, Бл-д/-на още 1/3 ид. ч. от УПИ III. Не е спорно, че основното предназначение на УПИ III е за ниско жилищно застрояване, както по действащия ПУП от 1997 г., така и по ПУП-ПЗ и РУП от 2004 г. Налице е и третата предпоставка на чл. 183, ал. 4, предл. първо ЗУТ, а именно останалите съсобственици, в лицето на касаторите и на ответниците Н. Симеонова и Н. Кокалкова, са реализирали, чрез наследодателите си, строеж на гаражи № 2 и № 3 /по КК/, които строежи са съответни по вид на строежа по издаденото РС - също гараж. Ответникът А. Кокалков, като съсобственик в УПИ III на 1/3 ид. ч., не притежава в собственост такъв строеж, за разлика от останалите съсобственици. За случаи, като процесния, разпоредбата на чл. 183, ал. 4, предл. първо ЗУТ, дава възможност за издаване на РС за нов строеж на такъв съсобственик, без да е необходимо съгласието на останалите съсобственици. Или с други думи органът, в лицето на ответника-главен архитект на община Благоевград, е имал правото да издаде оспореното РС на посоченото правно основание, което го прави законосъобразно. Като е достигнал до същите изводи съдът е постановил правилно решение. Поради това неоснователни са оплакванията на касаторите за неприложимост на чл. 183, ал. 4, предл. първо ЗУТ. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради некредитиране заключението на СГЕ, относимо към оспорени документи, във връзка с друг административен акт - заповед за одобряване на ПУП и РУП от 2004 г., както и поради неизвършен съдебен контрол върху този ПУП и РУП, вкл. и за влизането му в сила. В тази връзка правилно е прието, че извършването на косвен съдебен контрол върху друг административен акт в настоящето съдебно производство е недопустимо, освен в хипотезата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, която в случая е неприложима, тъй като наследодателя на касаторите - Й. Василев е бил участник в производството по издаването на другия акт, видно от съобщенията и възраженията, които е правил по него /стр. 237, 291, 293, 296, 321/. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение