Решение № 6935 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 514/2011 г.

Решение № 6935 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 514/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез пълномощници юрк. Кованджиев и юрк. Тренева срещу решение № 14865 от 6.12.2010 г., постановено по адм. дело № 15213/2009 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с № УДВ-15 от 26.10.2009 г., с който на "Овергаз Запад" АД, като правоприемник на "Монтанагаз" АД, е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 10 679,90 лева, както и лихви за забава в размер на 95,59 лева. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е заключението на съда, че "Овергаз" АД е спазил изискването за водене на разделно счетоводство. Изложени са доводи за нарушение на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, съобразени с изискванията на Закона за енергетиката и неговите подзаконови нормативни актове. Ответникът - "Овергаз Запад" АД, чрез пълномощници юрк. Николов и юрк. Шейтанова оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи, че с отменения АУПДВ ДКЕВР е преизчислила размера на издължените й годишни лицензионни такси, базирайки се на общия годишен приход от всякакви видове дейности (лицензионни и нелицензионни), отразен в ГФО. Подробни доводи са изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, а обжалваното решение правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, становищата на страните и относимата правна уредба. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховен административен съд, е отменен по жалба на "Овергаз Запад" АД (универсален правоприемник на "Монтанагаз" АД) АУПДВ с № УДВ-15 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в общ размер на 10 679.90 лв. и лихви за забава за отчетните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните норми и конкретно чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, регламентиращ, че таксите за лицензионна дейност, заплащани от енергийните предприятия са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Съдът, на база изслушаната и приета по делото съдебна експертиза е приел, че жалбоподателят, като правоприемник на "Монтанагаз" АД, е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно. Съдът е приел, че ДКЕВР незаконосъобразно е изчислила таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните, поради което е уважил жалбата и отменил оспорения АУПДВ. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че процедурата по издаване на АУПДВ № УДВ-15 от 26.10.2009 г. е започнала с решение на комисията по т. 3.11 от протокол № 86 от 6.07.2009 г. във връзка със събирането на годишни такси за издадени лицензии в зависимост от извършената лицензионна дейност по чл. 29, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ по чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР. В производството е установено, че с решение № Л-148 от 17.12.2004 г. на ДКЕВР на "Монтанагаз" АД, чиито правоприемник е жалбоподателя, са издадени две лицензии № Л-148-08 от 17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-148-12 от 17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" на територията на община Монтана. При издаването на акта са взети предвид изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2005, 2006 и 2007 г. и начислените такси, но частично неиздължени за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години, като общият размер е определен на 10 679,60 лева и лихва от 95,59 лева, начислена върху остатък неплатена първа вноска за годишните такси за 2006 г. в размер на 1 217,15 лева, считано от 1.04.2006 г. до 8.11.2006 г. включително. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет /ГФО/ не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. По тези съображения ДКЕВР е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно ГФО за предходната година. Комисията е приела, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определя въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. По делото с определение от 8.07.2010 г. съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза със следните задачи, формулирани от двете страни по делото: водена ли е от "Овергаз Запад" АД, правоприемник на "Монтанагаз" АД разделна счетоводна отчетност относно двете лицензионни дейности от една страна и нелицензионните дейности от друга, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ; с оглед отговорът на първия въпрос вещото лице да отговори по какъв начин са разграничени приходите от другите нелицензионни дейности; какъв е размера на приходите от лицензионни дейности за всяка от процесните години - 2006 г., 2007 г. и 2008 г., както и вещото лице да посочи отчетната информация по видовете дейности, в които се съдържат тези размери, в случай че е водена разделна отчетност на лицензионните и нелицензионните дейности. Според вещото лице Веселина Попова основата, която е ползвала ДКЕВР, за да изчисли таксите е на база посочените в годишните финансови отчети общи приходи на дружеството, които включват приходите от лицензионни и всички други дейности. Освен това според експерта при изчисляването на таксата не следва да се включва стойността на природния газ, тъй като той се закупува и продава на цената, на която е закупен и затова в приходите от лицензионна дейност посочената стойност не следва да се включва. Относно приходите под ключ според експертизата те също не следва да се включват при изчисляване на таксата, тъй като представляват приходи от строителна дейност и не са свързани с лицензионните дейности на дружеството. Същото се отнася и за финансовите приходи. Изслушаната експертиза не е оспорена от страните и е приета по делото като правилна и обоснована. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е извършил законосъобразни процесуални действия, като в съответствие с принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК и на основание разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК е съобразил, че за установяването на отделна счетоводна отчетност на приходите на дружеството за процесните години е необходима проверка в счетоводството му, за което са необходими специални знания. Въз основа на годишните счетоводни отчети на дружеството и заключението на неоспорената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че "Овергаз Запад" АД, като правоприемник на "Монтанагаз" АД е спазило разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с чл. 37 от ЗЕ - ал. 1 "Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени", като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ - "Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности". В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията относими към начисляването на годишна такса за съответна лицензионна дейност от ДКЕВР. В конкретният случай ДКЕВР е начислила годишна такса за лицензионните дейности на жалбоподателя за 2006 г. -2008 г. въз основа на изготвените от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2006, 2007 и 2008 г. и начислените такси, но частично неиздължени за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и въз основа на годишните финансови отчети за съответните години на жалбоподателя, като е приела, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ като не са посочени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии и в годишния финансов отчет /ГФО/ не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата, само по отношение на лицензионните дейности, поради и което е начислила дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности по двете базови суми по 2000 лева, дължими за всяка лицензия и към тях е прибавила 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно ГФО за всяка предходна година, но на базата на пълните размери на приходите, а не само за лицензионните дейности. Въз основа на извършения фактически и правен анализ по установените фактически обстоятелства от съда и направените правни изводи, както и събраните по делото доказателства, настоящият петчленен съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е съобразил относимата към случая нормативна уредба и правилно е отменил АУПДВ, като е изискал от органа да установи фактическите основания посочени в акта относно основата за начисляване на годишните лицензионни такси на дружеството, и законосъобразно е назначил служебно съдебно - икономическа експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР за видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и нелицензирани дейности, с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Предвид твърденията на касационния жалбоподател, че в ГФО не е посочен приходът от всяка дейност, респ. че от страна на дружеството не са спазени изискванията на чл. 37 от ЗЕ, както и във връзка с възраженията за правилно приложение на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти следва да се изложи, че с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство (чл. 220 АПК) те не могат да бъдат ценени във връзка с наведеното касационно основание за допуснати нарушения по прилагането на материалния закон. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На заседанието, в което е изслушана съдебната експертизи и чието заключение по същество се оспорва едва с касационната жалба, е присъствал процесуалният представител на ДКЕВР, който не се е възползвал от възможността да я оспори или да иска нейното допълване. Спорът обосновано е разрешен от тричленния състав на Върховния административен съд при съществуващите по делото доказателства, обосноваващи отмяна на постановения АУПДВ. Бездействието на страната във връзка с установяването на спорните обстоятелства, не може да бъде релевирано като касационно основание, тъй като искане за назначаване на тройна или допълнителна експертиза не е направено от касатора в първоинстанционното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, постановено е при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника - "Овергаз Запад" АД, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,