Решение № 7030 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2014 г.

Решение № 7030 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15262/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димо Миланов Апостолов от гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Снежка Иванова, против решение № 54/20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 117/2014 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Реш-44 от 16.05.2014 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Шумен, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Шумен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Шумен е отхвърлена жалбата на Димо Миланов Апостолов против решение № Реш-44 от 16.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Шумен и потвърденото с него разпореждане № ОП-В-1826#4 от 4.04.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на исканата пенсия поради това че лицето не отговаря на едно от изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО - да има изискуемия осигурителен стаж от втора категория. В тази връзка съдът е обосновал извода, че спорният осигурителен стаж през периода от 22.07.1993 до 19.07.1999 г. в "Мебел-Джен" АД - гр. Шумен, положен като ел. монтьор, правилно е приет за такъв от трета категория в съответствие с приложимите разпоредби на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Съдът е приел, че заеманата от жалбоподателя длъжност в посоченото предприятие не попада сред професиите и длъжностите, които нормативно са установени като такива от втора категория и в частност сред тези по т. 30в ПКТП (отм.). Този извод е обоснован с показанията на разпитаните свидетели, които са работили заедно с жалбоподателя, както и с приетата и неоспорена съдебно - техническа експертиза. Съдът е заключил, че не са изпълнени условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО и правилно на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че касаторът Димо Миланов Апостолов е подал заявление с вх. № ОП-В-1826/26.02.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, както и че съобразно представените към заявлението доказателства е имал навършена изискуемата възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. Отказът за отпускане на пенсията е обоснован с неизпълнението на едно от кумулативните условия по посочената разпоредба лицето да има осигурителен стаж от втора категория поне 15 години. В тази връзка спорът по делото е свързан с категорията на труда, положен през периода от 22.07.1993 до 19.07.1999 г. в мебелно предприятие "ТПК "Мебел" - гр. Шумен, правоприемник на което е "Мебел-Джен" АД - гр. Шумен, положен като ел. монтьор. При отговора на този въпрос първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на ПКТП (отм.), който се прилага до 31.12.1999 г. Според т. 30в ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели. Следователно от втора категория по тази точка е трудът на работниците по машинна обработка в дървообработването и в частност на изброените в нея длъжности. Според приложената по делото длъжностна характеристика, Димо Апостолов е имал задължения да извършва огледи, профилактика на всички ел. инсталации, машини и съоръжения в цех I, да монтира и демонтира всички ел. двигатели и уреди, да поддържа в изправно състояние ел. съоръженията и инсталациите в машинните звена на цех I, да осъществява контрол над измервателните уреди и да води дневници за проверка на заземяванията за ревизия на ел. таблата и свързаните с тях машини. Както е обосновано в мотивите на обжалваното решение, през спорния период, през който Димо Апостолов е работил в Мебел-Джен" АД - гр. Шумен, същият не е получавал добавки към трудовото възнаграждение, допълнителен отпуск или храни за работа при вредни условия. Съдът е съобразил, че данни в тази насока не се съдържат и в разплащателните ведомости, нито в друга счетоводна документация на предприятието. От събраните доказателства по делото, включително от показанията на разпитаните свидетели Славчо Гр. Славчев и Петър Ат. Петров, се установява, че работното място на Димо Апостолов - техническата работилница, се е намирало отделно от помещенията на отделите "Преса", "Машинно", "Шлайфисти", "Лакозаливно" и "Монтажници". Установява се още, че той е работил в предприятието като ел. монтьор, като е отстранявал аварии по машините в целия цех I, включително и на място вътре в самите отдели, но свидетелите не могат да посочат конкретно колко време е отнемало отстраняването на авариите и колко време реално Димо Апостолов е прекарвал в цеховете. В тази връзка при преценката на естеството на труда и условията, при които е полаган, първоинстанционният съд правилно се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, като е възприел изводите на вещото лице относно работното място на жалбоподателя, определено като "променящо се". Вещото лице е посочило, че на седмица той прекарвал там повече от половин работен ден, а отстраняването на аварии в самите отдели е заемало само част от задълженията му и от работното му време, но не и цялото му работно време. Предвид изложеното, трудът на Димо Апостолов не попада в нито една от хипотезите, предвидени в т. 30в ПКТП (отм.), за да бъде определен като такъв от втора категория. Пред първата инстанция, както и в настоящото производство жалбоподателят изразява становище, че е бил непрекъснато в цеха и е работил непосредствено по дървообработващите машини, и е бил изложен на същите вредни условия на труд, както самите работещи в цеховете. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая не е налице основание за определяне на труда през спорния период за такъв от втора категория на основание т. 67 ПКТП (отм.), който предвижда в ал. 1, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда, а в ал. 2 предвижда, че работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, получават категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздел I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Доколкото се поддържа наличието на основание за приложение на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) във връзка с категоризацията на труда по т. 30в ПКТП (отм.), съдът правилно е изследвал вредността и тежестта на труда, положен от жалбоподателя, като го е сравнил с вредността и тежестта на труда на работниците по посочената разпоредба. При формиране на изводите си съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, като обосновано е направил извода, че административният орган правилно е зачел трудът на Димо Апостолов през спорния период за такъв от трета категория. В случая няма основание за определяне на труда на касатора от втора категория при приложение на чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че осъществяваните от касатора трудови функции на заеманата от него длъжност през спорния период са свързани със същата вредност и тежест на труда като този на работниците, посочени в т. 30в ПКТП (отм.). По изложените съображения, не е доказано, че касаторът отговаря на едно от кумулативните условия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО да е работил поне 15 години при условията на втора категория. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил решение, което е съобразено със събраните по делото доказателства и с материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,