Решение № 8496 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Найденова административен ръководител Председател на Районен съд Плевен против решение 24191 от 20.11.2024г. по адм. дело 1083/2024г. на Административен съд София град, с което е допълнено решение 7656/05.06.2024г по същото дело и е изпратена административната преписка на Председателя на Районен съд Плевен със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.С решение 7656/05.06.2024г по адм. Дело 1083/2024г по описа на АССГ е отменена заповед РД-03-238/24.11.2023г. на административния ръководител Председател на Районен съд Плевен, с която на съдия К. К. съдия в Районен съд Плевен е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,8 от основното трудово възнаграждение с включен ранг с оглед индивидуалния принос на К. за периода 01.01-24.11.2023г.. Поддържат се довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на решението и върнато за спазване на процедурата по чл.176 ал.2 АПК. Ответникът- К. Д. К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалване. Преди да разгледа касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да коментира направеното в касационната жалба предположение, че са налице основания за пристрастност на съдебния състав. Същото твърдение не е подкрепено с доказателства, нито пък се поддържа в съдебно заседание от касатора. Независимо от това ,настоящият съдебен състав не счита, че са налице както субективни, така и обективни основания за отвод по смисъла на чл.29 от ГПК, които да обосноват отстраняването на който и да било член на състава от разглеждането на делото. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 7656/05.06.2024г по адм. Дело 1083/2024г по описа на АССГ е отменена заповед РД-03-238/24.11.2023г. на административния ръководител Председател на Районен съд Плевен, с която на съдия К. К. съдия в Районен съд Плевен е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,8 от основното трудово възнаграждение с включен ранг с оглед индивидуалния принос на К. за периода 01.01-24.11.2023г.Спрямо този диспозитив не е депозирана касационна жалба нито от К., нито от Председателя на РС-Плевен, поради което и в тази му част решението е влязло в законна сила. Въпреки заявеното в жалбата искане на основание чл.173 ал.2 от АПК съдът да изпрати преписката на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в това решение съдът не е постановил изричен диспозитив в тази насока. Недоволен от това К. депозира касационна жалба ,по която е образувано адм. дело 7391/2024г по описа на ВАС.С определение 12236/13.11.2024г съставът на ВАС е приел, че касационната жалба следва да се приеме за искане за допълване на решението в тази му част и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за допълване на решението в посочения смисъл. С обжалваното решение 24191/20.11.2024г Административен съд София град в производство по чл.176 от АПК е допълнил решение 7656/05.06.2024г по адм. дело 1083/2024г по описа на АССГ ,като е изпратил преписката на административния ръководител на РСПлевен за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че с решение на Пленума на ВСС е била извършена корекция по бюджетите на органите на съдебната власт по § 01-00 Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения, така че да се осигури максималния размер на определените за изплащане средства за допълнителни трудови възнаграждения на база заета щатна численост в съответния орган, поради което при осъществяване на оперативната си самостоятелност да изложи по ясен и недвусмислен начин сравнителния си подход при определяне на по- нисък размер на допълнително възнаграждение.Извършил е преценка, че е налице втората хипотеза по чл.173, ал. 2 АПК, тъй като след отмяната на заповедта на Административния ръководител на Районен съд- Плевен е възстановена висящността на административното производство, образувано по жалбата на К. срещу цитираната по- горе заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният довод за необоснованост е неоснователен. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Не се установяват и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалния закон. При първоначалната размяна на книжа по депозираната от К. касационна жалба- вх. 20966/20.06.2024г по описа на АССГ, по която е образувано адм. дело 7391/2024г по описа на ВАС, същата е надлежно връчена на ответника по касация/понастоящем касатор- Председателя на РС Плевен/,който е депозирал и своя отговор на същата. Разпоредбата на чл.176 ал.1 АПК предвижда, че когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.В случая е налице именно хипотезата на чл.176 ал.1 от АПК, доколкото депозираната от К. касационна жалба има характер именно на искане за допълване на първоначално постановеното решение, което не е съдържало диспозитив по отношение на искането в жалбата за връщане на преписката на административния орган. Съгласно ал.2 на същата разпоредба съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. В случая първоинстанционния съд, като е преценил, че депозираната от К. първоначална касационна жалба / имаща характер на искане за допълване на решението/ е връчена на ответната страна и същата е депозирала отговор по нея/респективно по съдържащото се в нея искане за допълване/ на практика е приел, че размяната на книжата е осъществена, доколкото повтарянето на това действие по същество не би допринесло за допълнително гарантиране на правото на защита. Оплакването, че първоинстанционният съд се е произнесъл в закрито съдебно заседание, без да даде възможност на административния орган да се защити е неоснователно- преценката за необходимост от провеждане на открито съдебно заседание е на съда, разглеждащ искането с оглед обстоятелствата по спора и най- вече ,за да се гарантира справедливост на процедурата в случай, че се налага да се извършват процесуални действия свързани със събиране и преценка на доказателства. По отношение на довода в касационната жалба, че мотивите на първоинстанционния съд към постановеното основно решение, противоречат на мотивите на съда в решението по допълване следва да се отбележи следното:На първо място в решението на АССГ 7656/05.06.2024г по адм. дело 1083/2024г по описа на АССГ не е постановен диспозитив по реда на чл.173 ал.2 АПК, за да се приеме че е налице противоречие между формираната в мотивите на съда воля и изразената чрез диспозитив такава. В допълнителното решение понастоящем предмет на касационен контрол са налице безпротиворечиви мотиви и диспозитив досежно изразената от първоинстанционния съд воля да приложи чл.173 ал.2 АПК. Практиката на Върховния административен съд по приложението на чл.173 ал.2 АПК в производства по Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения,издадени от Пленума на ВСС е обективирана в следните актове: Решение 2942 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. 7690/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев, Решение 440 от 19.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6005/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян, Решение 5254 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 2126/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев, Решение 9963 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 2475/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров, Решение 918 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 4270/2022 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова.В тях безпротиворечиво се приема,че разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, задължава първоинстанционния съд при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество (какъвто е и настоящият случай), да вземе изрично становище и оформи решение за връщане или не на административния орган (ако е взел такова решение).В случая именно следвайки посочената по горе практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд/като е взел в предвид,че решение 7656/05.06.2024г по адм. дело 1083/2024г по описа на АССГ,с което заповедта на административния ръководител на РС-Плевен е била отменена,е влязло в законна сила,като необжалвано/ е постановил решение за допълване по реда на чл.176 от АПК, което отговаря на изискванията на материалния и процесуалния закон. Приемайки съответни на изложените правни изводи, административният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са претендирали разноски,поради което и такива не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,