Решение № 13664 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2015 г.

Решение № 13664 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1188 от 04.03.2015 г. по адм. дело № 9260/2012 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/ в отменителната му част и срещу Допълнително решение № 4350 от 22.06.2015 г. по същото дело по описа на АССГ в съответната му част.

Подадена е касационна жалба от "В." АД срещу Допълнително решение № 4350 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 9260/2012 г. по описа на АССГ.

В първата касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. се излагат доводи за неправилност на решението в отменителната му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че решението в съответната му обжалвана част е немотивирано, необосновано и противоречи на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА в посочената част се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Във втората касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. се поддържа искане за отмяна на постановеното допълнително решение в частите, в които съдът е допълнил постановеното решение № 1188 от 04.03.2015 г. по адм. дело № 9260/2011 г., като неправилно.

Вторият касационен жалбоподател - "В." АД обжалва постановеното по адм. дело № 9260/2011 г. по описа на АССГ допълнително решение и иска да бъдат уважени исканията за допълване на диспозитива на основното решение в отменителната му част.

Ответната страна по касационните жалби на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. - "В." АД, изразява становище за тяхната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество са частично основателни. Касационната жалба на "В." АД е процесуално допустима и частично основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "В." АД срещу Ревизионен акт /РА/ № 0100-1006034 от 16.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - гр. С. при ЦУ НАП.

С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "А." АД, "И Старт" ЕООД, "А. С. прес", ЕТ "А. - Р. К." и "К. одит" ЕООД за съответните данъчни периоди, както следва:

1. на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по фактури № № 7100000001 от 28.02.2007 г., № 7100000014 от 30.04.2007 г., № 7100000017 от 30.04.2007 г., № 7100000019 от 15.05.2007 г., № 7100000020 от 31.07.2007 г., № 7100000021 от 31.08.2007 г., № 7300000004 от 30.09.2007 г., № 71100000021 от 30.08.2007 г., № 7000000037 от 30.10.2007 г., № 7000000039 от 28.02.2008 г., № 700000043 от 30.06.2008 г., № 700000055 от 30.12.2008 г., № 7100000071 от 31.07.2009 г., издадени от "А." АД;

2. на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 5 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по фактури № № 7000000068 от 30.05.2009 г., № 7000000075 от 31.08.2009 г., № 7300000005 от 31.08.2009 г., № 7000000076 от 30.09.2009 г., № 7300000006 от 01.09.2009 г., № 7000000077 от 10.10.2009 г., № 7000000078 от 15.10.2009 г., № 7000000080 от 30.10.2009 г., № 7000000081 от 30.11.2009 г., № 7000000082 от 30.11.2009 г., № 7000000083 от 30.11.2009 г., № 7000000085 от 30.12.2009 г., № 7000000088 от 31.01.2010 г., № 7000000089 от 28.02.2010 г., № 7000000090 от 28.02.2010 г., № 7000000091 от 31.03.2010 г., № 7000000092 от 31.03.2010 г., № 7000000093 от 30.04.2010 г. и № 7000000094 от 30.04.2010 г., издадени от "А." АД;

3. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС / липса на оригинали на фактурите/ по фактури № 7000000078 от 15.10.2009 г. и № 7000000082 от 30.11.2009 г., издадени от "А." АД;

4. на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 5 от ЗДДС по фактури № № 7000000015 от 30.10.2007 г., № 7000000024 от 31.01.2008 г., № 700000002 от 29.02.2008 г., № 7000000031 от 30.04.2008 г. и № 7000000034 от 31.05.2008 г., издадени от "С." ЕООД;

5. на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС / липса на оригинали на фактурите/ по фактури № № 15 от 30.10.2007 г., № 31 от 30.04.2008 г., № 34 от 31.05.2008 г., издадени от "И Старт" ЕООД;

6. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС по фактури № 1870 от 07.10.2008 г., № 1949 от 11.11.2008 г., № 2013 от 05.12.2009 г. и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по фактура № 233 от 12.02.2007 г., издадени от А. С. прес;

7. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС по фактура № 3779 от 30.06.2009 г., издадена от ЕТ "Апис - Р. К.";

8. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС по фактура № 112 от 21.04.2009 г., издадена от "К. одит" ЕООД;

9. С РА е извършено доначисляване на ДДС за данъчен период м. 01.2009 г. за сумата от 12 371, 71 лева ведно с лихва от 2 435,51 лева във връзка с кредитни известия № 7000000842 от 13.01.2009 г. и № 70000000843 от 13.01.2009 г. към "Юробанк И Е. Д. Б." АД.

Общият размер на задълженията по РА е ДДС за сумата от 248 267,79 лева и лихви в размер на 71 992,02 лева, като следва да се посочи, че за определени данъчни периоди приходните органи не са установили основание за корекция и съответно, са останали задължения за внасяне на ДДС съобразно декларираното от РЛ / за данъчни периоди м. 01.2007 г., м. 06.2007 г., м. 12.2007 г., м. 03.2008 г. / лихви/, м. 07.2008 г. /лихви/, м. 09.2008 г. / лихви/, м. 10.2008 г., м. 02.2009 г. / лихви/, м. 03.2009 г. / лихви/, м. 06.2009 г. / лихви/ - общо ДДС главница за сумата от 3067,15 лева и лихви 1653,94 лева. Общият размер на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "А." АД е за сумата от 145 220 лева; отказаният данъчен кредит по фактурите, издадени от "И Старт" ЕООД е 83 250 лева; отказаният данъчен кредит по фактурите, издадени от А. С. прес, ЕТ "Апис - Р. К." и "К. одит" ЕООД е 1484,59 лева. Във връзка с издадените кредитни известия с получател "Юробанк И Е. Д. Б." ЕООД не е отказан данъчен кредит, а е доначислен такъв поради непризнаването им от приходните органи с оглед неспазване на изискването на чл. 115, ал. 4 от ЗДДС.

Съдът е приел, че РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. При постановяване на съдебния акт от страна на първоинстанционния съд са разгледани по отделно фактурите, издадени от доставчиците съобразно приложеното от приходните органи материалноправно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит на "В." АД, респ. доначисления ДДС във връзка с издадените от РЛ кредитни известия през м. 01.2009 г. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от А. С. прес, ЕТ "Апис - Р. К." и "К. одит" ЕООД и е отменил РА в останалата част относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "А." АД, "И Старт" ЕООД и относно доначисления ДДС за м. 01.2009 г. във връзка с два броя кредитни известия, издадени от РЛ с получател "Юробанк И Е. Д. Б." АД.

Постановено е решение № 2956 от 27.04.2015 г. по адм. дело № 9260/2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, а именно в диспозитива на решението вместо ф/ра № 71...020 от 31.07.2009 г. да се чете ф/ра № 71...020 от 31.07.2007 г. и вместо ф/ра № 71...021 от 31.08.2009 г. да се чете ф/ра № 71...021 от 31.08.2007 г. В останалата част е отхвърлено искането на дружеството за поправка на ЯФГ относно фактура № 7...015 за датата на издаване и относно фактури № 7.. 031 и 7...034 за номерата на изписване в диспозитива на решението.

Подадено е искане от дружеството от 27.03.2015 г. за допълване на постановеното решение, което е разгледано в открито съдебно заседание на 20.05.2015 г.

С допълнително решение № 4350 от 22.06.2015 г. по същото дело е допълнено решение № 1188 от 04.03.2015 г., като в диспозитива на стр. 12, ред шестнадесети отгоре надолу след "73...05/31.08.2009 г. - ДДС 5000 лв. " да се чете "73...06/01.02.2009 г. - ДДС - 5000 лв. ", както и в диспозитива на стр. 13, ред втори отгоре надолу след "лв." да се чете "по данъчни кредитни известия № 70...0842/13.01.2009 г. и № 70...843/13.01.2009 г. на "В." АД към "Юробанк И Е. Д. Б." АД. В останалата част искането на дружеството за допълване на решението е отхвърлено като неоснователно.

С Решение № 5036 от 16.07.2015 г. е допусната поправка на ЯФГ в допълнителното решение, като в диспозитива на решението вместо " 73...06/01.02.2009 г. - ДДС - 5000 лева" следва да се чете "73...06/01.09.2009 г. -ДДС - 5000 лв.".

Решението, предмет на касационен контрол, е само в отменителната му от първоинстанционния съд част досежно отказания с РА данъчен кредит на "В." АД по фактури, издадени от "А." АД и "И С." ЕООД, както и относно доначисления ДДС за данъчен период м. 01.2009 г. във връзка с данъчни кредитни известия, издадени от "В." АД на "Юробанк И Е. Д. Б." АД с № 700000842 от 13.01.2009 г. и № 700000843 от 13.01.2009 г. В останалата част решението не се обжалва.

Предмет на касационен контрол е и Допълнително решение № 4350 от 22.06.2015 г. по делото в частите, с които е извършено допълване на решение № 1188 от 04.03.2015 г. и относно отхвърляне на молбата на дружеството за допълване на решението по делото в съответната му част.

1. Решението в частта, в която е отменен РА относно отказания на "В." АД данъчен кредит по фактурите, издадени от "А." АД, е правилно. Не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на решението в посочената му част.

Както се установява по делото, на 16.02.2006 г. между РЛ и "А." АД в качеството му на наемодател, е сключен договор за наем на инсталация за производство на Петпреформи за бутилки, модел "Netstal HP 3500/3550 Rotomat", състоящ се от шприц автомат, 48 гнездова матрица, изсушител за подготовка на материала, система за охлаждане на оборотната вода, компютърно управление, техническа документация. Съгласно договора, Наемателят се задължава да заплати на Наемодателя сумата от 442 000 лева без ДДС в уговорените срокове: - до 31.12.2006 г. - наем в размер на 105 000 лева авансова вноска; - до 30.04.2007 г. - наем в размер на 81 500 лева; - до 30.05.2007 г. - наем в размер на 60 000 лева; - до 31.07.2007 г. - наем в размер на 40 000 лева; - до 31.08.2007 г. - наем в размер на 110 000 лева; - до 31.12.2007 г. - наем в размер на 24 000 лева; - в срок до 31.12.2008 г. - наем в размер на 21 500 лева. Договорът е сключен за срок до 31.12.2008 г., като е уговорено наемодателят да предаде инсталацията и да я монтира, като се състави протокол за това.

С приемо-предавателен протокол от 26.04.2006 г. е извършено приемо-предаването на инсталацията.

С договор за покупко-продажба от 13.01.2009 г., сключен между същите страни, продавачът "А." АД се задължава да продаде на РЛ същата инсталация, като е уговорено цената за сумата от 480 000 лева без ДДС да бъда заплатена на определени вноски в съответни срокове.

С анекс от 23.01.2009 г. /на л. 177 от делото/ страните се споразумяват, че договорът за покупко-продажба се превръща в договор за наем/договор за оперативен лизинг, като е уговорено, че собствеността върху инсталацията може да премине върху купувача само и единствено след изрично писмено отделно споразумение за това.

1.1.При наличието на тези данни, приходните органи отказват на "В." АД правото на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по фактури № № 7100000001 от 28.02.2007 г., № 7100000014 от 30.04.2007 г., № 7100000017 от 30.04.2007 г., № 7100000019 от 15.05.2007 г., № 7100000020 от 31.07.2007 г., № 7100000021 от 31.08.2007 г., № 7300000004 от 30.09.2007 г., № 71100000021 от 30.08.2007 г., № 7000000037 от 30.10.2007 г., № 7000000039 от 28.02.2008 г., № 700000043 от 30.06.2008 г., № 700000055 от 30.12.2008 г., № 7100000071 от 31.07.2009 г., издадени от "А." АД за съответните данъчни периоди. Приемат, че съгласно представените счетоводни документи и оборотни ведомости от РЛ, инсталацията не е използвана от получателя за извършване на облагаеми доставки.

Според решаващия съд необосновано данъчните органи са обвързали данъчното събитие /заплащането на наем/ с приходите от стопанска дейност с наетата вещ, както и неправилно с РА е отчетено неточното осчетоводяване от страна на РЛ на разходите по процесните фактури.

Изводът за материална незаконосъобразност на РА в тази му част се възприема от настоящата касационна инстанция по следните съображения:

Както се установява от приложените писмени доказателства и приобщената счетоводна документация, процесните фактури са осчетоводявани в сметка 207 "Разходи за придобиване на дълготрайни активи", а при доставчика като приходи от наем на инсталация в сметка от група 70 "Приходи от наем". Не е спорно, че инсталацията е предадена от наемодателя на наемателя съгласно приемо-предавателния протокол /2006 г./. От друга страна, от аналитичната ведомост на сметки от група 70 на "В." АД е видно, че за период от 01.07.2006 г. до 13.01.2009 г. в дружеството са отчетени приходи от инсталация "Нетстал" в сметка 70911 в размер на 136 639,94 лева и в сметка 70200 "Приходи от стоки" /произведени от инсталацията/ в размер на 305 083,63 лева, която констатация е направено от в. л. по основното заключение по ССчЕ, неоспорено от страните. Следователно, процесната инсталация установено е, че РЛ е използвало процесната инсталация и е реализирало определени приходи. В този смисъл следва да бъде приложено и разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-118/2011 г., според което понятието доставка на стока не се отнася само до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Следователно, данъчните органи не са установили приложението на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а именно, че стоката не е използвана в икономическата дейност на дружеството- РЛ.

1.2. По отношение на отказания на "В." АД данъчен кредит основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 5 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по фактури № № 7000000068 от 30.05.2009 г., № 7000000075 от 31.08.2009 г., № 7300000005 от 31.08.2009 г., № 7000000076 от 30.09.2009 г., № 7300000006 от 01.09.2009 г., № 7000000077 от 10.10.2009 г., № 7000000078 от 15.10.2009 г., № 7000000080 от 30.10.2009 г., № 7000000081 от 30.11.2009 г., № 7000000082 от 30.11.2009 г., № 7000000083 от 30.11.2009 г., № 7000000085 от 30.12.2009 г., № 7000000088 от 31.01.2010 г., № 7000000089 от 28.02.2010 г., № 7000000090 от 28.02.2010 г., № 7000000091 от 31.03.2010 г., № 7000000092 от 31.03.2010 г., № 7000000093 от 30.04.2010 г. и № 7000000094 от 30.04.2010 г., издадени от "А." АД, данъчните органи се мотивират с неспазване от страна на РЛ на срока за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит /в същия месец или в тримесечен срок от датата на данъчното събитие/. Приемат, че съгласно договора за покупко-продажба на инсталацията от 13.01.2009 г. датата на данъчното събитие е датата на сключване на договора, тъй като се касае за покупко-продажба на стока на основание чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Не кредитират представения анекс към договора и считат, че е налице договор за покупко-продажба на стока съгласно представените счетоводни извлечения от РЛ - отчитането на разходите като разходи за придобиване на актив.

Според съда тези изводи на приходните органи са неправилни, което се споделя от касационната инстанция. Не съществува пречка волята на страните по договора за покупко-продажба да бъде изменяна и съответно, следва да бъде зачетен представения / макар и по-късно с възражението към РД/ анекс от 23.01.2009 г. към договора за покупко-продажба, а именно е налице сключен договор за наем/оперативен лизинг. С анекса е предвидено заплащането на наемни вноски и е уговорено, че собствеността върху инсталацията ще бъде прехвърлена с допълнително споразумение, което е станало през м. 05.2010 г. Осчетоводяването на разходите за наем като разходи за придобиване на актив от страна на РЛ не може да служи като основание за мотивиране на отказа за приспадане на данъчен кредит, а следва да се изследва конкретното материалноправно основание - късното според данъчните органи упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Необосновано данъчните органи считат, че датата на данъчното събитие е 13.01.2009 г. - датата на прехвърляне на собствеността върху вещта, доколкото се касае за договор за наем на вещ. След като е налице договор за наем на определена вещ /инсталация Нетстал/ съгласно приложения анекс от 23.01.2009 г. и е уговорено заплащане на наемната цена на вноски, то издадените фактури са с предмет "вноски по договор" и следователно, са свързани с периодично изпълнение на договора. Това означава, че правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено в нарушение на материалния закон и не е извън срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е позоваването от съда на Решение на СЕС по дело С-152/12. От друга страна, фактурите са с издател "А." АД, като същите са надлежно осчетоводени от доставчика и от получателя, като ревизираното лице ги е включило в дневниците за покупки и не е налице злоупотреба с право от страна на ДЗЛ, доколкото са налице достатъчно данни за наличието на доставка в неговото счетоводство /доставката не е укрита/. Освен това за фактурите, издадени след 01.01.2010 г. е приложима новата редакция на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода. Това означава, че незаконосъобразно органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури, издадени от "А." АД. В допълнение следва да се посочи, че по част от фактури, издадени от "А." АД с предмет - вноска по договор от 13.01.2009 г., Нетстал И-я/ № № 7000000060 от 31.01.2009 г., № 7000000062 от 31.03.2009 г., № 70000000065 от 30.04.2009 г., № 7000000066 от 30.04.2009 г./ данъчните органи не са отказали на получателя правото на приспадане на данъчен кредит / не са включени в отказания данъчен кредит в съответните данъчни периоди/.

Необоснован е и отказът на данъчните органи от приспадане на получателя на данъчния кредит и по фактури № 7000000078 от 15.10.2009 г. и № 7000000082 от 30.11.2009 г., издадени от "А." АД и на друго материалноправно основание - чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Още по време на ревизията оригинали на процесните фактури са представени, както е констатирал първоинстанционният съд и същите са приобщени по делото.

2. Решението е правилно в частта на отменения като незаконосъобразен РА относно отказания на "В." АД данъчен кредит по фактурите, издадени от "И С." ЕООД.

Установено е, че на 04.01.2007 г. между "В." АД и "И С." ЕООД е сключен договор за изграждане и пускане на климатична инсталация. Не е спорно, че са подписани приемо-предавателни протоколи от 18.01.2007 г. и 26.02.2007 г. за приемане на извършените СМР.

Според ревизиращите органи не е допустимо съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит в период след м. 05.2007 г. по фактури № № 7000000015 от 30.10.2007 г., № 7000000024 от 31.01.2008 г., № 700000002 от 29.02.2008 г., № 7000000031 от 30.04.2008 г. и № 7000000034 от 31.05.2008 г.

Така приетото според АССГ е неправилно. Доколкото за реалността на процесните доставки на услуги не е спорно между страните, издаването на фактурите в определен срок от датите на приемане на работата не се дължи по вина на получателя. Последният е изпълнител по договора, като е изпълнил уговореното според чл. 2 от договора. В чл. 5,2 от договора е посочено, че при завършване на всеки един от етапите се съставя приемо-предавателен протокол, който се подписва и от Възложителя и от Изпълнителя, към датата по чл. 5,1 /28.02.2007 г./и се потвърждават с подписи повторно към датата на дължимите плащания по договора. Между страните изрично е договорено плащанията да са на вноски в рамките на една година, считано от датата на подписване на съответния приемо-предавателен протокол. В този смисъл издаването на фактурите е извършено от доставчика в рамките на срока по договора, доколкото изрично е упоменато, че потвърждаването на извършените работи се извършва повторно към датите на плащанията, които са вноски в рамките на една година от подписването на приемо-предавателния протокол. Следователно, неправилно данъчните органи приемат за дати на данъчното събитие - 18.01.2007 г. и 26.02.2007 г., без да изследват всички уговорки между страните по договора от 04.01.2007 г. Това означава, че и към м. 05.2008 г. правото на приспадане на данъчен кредит от получателя е упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 /в редакцията преди изм., ДВ, бр. 95/2009 г./.

3. Решението е неправилно в частта на отменения като незаконосъобразен РА относно доначисления ДДС за м. 01.2009 г. за сумата от 12 371, 71 лева ведно с лихва от 2 435,51 лева във връзка с кредитни известия № 7000000842 от 13.01.2009 г. и № 7000000843 от 13.01.2009 г. към "Юробанк И Е. Д. Б." АД.

Издадено е данъчно кредитно известие /ДКИ/ № 7000000842 от 13.01.2009 г. от "В." АД с получател "Юробанк И Е. Д. Б." АД с предмет - такса битов отпадък 2006 г. - 13 149,51 лева; такса битов отпадък 2007 г. - 10 906.07 лева; такса битов отпадък 2008 г. - 11 079,51 лева / С., ул. З. рог/ или на обща стойност 35 135,09 лева и ДДС в размер на 7 027,02 лева. Фактура № 7000000840 от 09.01.2009 г. с издател "В." АД е с предмет - такса битов отпадък 2006 г. - 13 149,51 лева; такса битов отпадък 2007 г. - 10 906.07 лева; такса битов отпадък 2008 г. - 11 079,51 лева / С., ул. З. рог/ или на обща стойност 35 135,09 лева и ДДС в размер на 7 027,02 лева.

Издадено е ДКИ № 7000000843 от 13.01.2009 г. от "В." АД с получател "Юробанк И Е. Д. Б." АД с предмет - "по ф. № 7000000841 от 13.01.2009 г. " на стойност 29 779,09 лева и ДДС в размер на 5 955,82 лева. Фактура № 7000000841 от 13.01.2009 г. с издател "В." АД е с предмет - такса битов отпадък 2006 г. - 10144,11 лева; такса битов отпадък 2007 г. - 9 148,08 лева; такса битов отпадък 2008 г. - 10 486,90 лева / С., ул. З. рог/.

Според заключението на в. л. по ССчЕ фактурите са осчетоводени от издателя през м. 01.2009 г., както и от получателя през същия данъчен период. След проверка в счетоводството на "В." АД се установява, че фактури № 7000000840 от 09.01.2009 г. и № 7000000841 от 13.01.2009 г. са осчетоводени по кредита на сметка от група 70 "Приходи от услуги". След проверка в счетоводството на "Юробанк И Е. Д. Б." АД е установено, че цитираните фактури са осчетоводени по съответните разходни сметки от група 60 "Други разходи". След получаване на двете ДКИ в счетоводството на банката са сторнирани счетоводните записвания по фактури № 70000000840 от 09.01.2009 г. и № 70000000841 от 13.01.2009 г. Издадена е коригирана фактура № 7000000844 от 26.01.2009 г. с предмет - такса битов отпадък от 2006 г. до 2008 г. на стойност 9 466,96 лева и ДДС 1 893,39 лева/ има преводно нареждане за заплащане на сумата от 19.01.2009 г./.

Неправилно съдът е приел, че ДКИ отговарят на изискуемото съдържание по чл. 115 от ЗДДС и незаконосъобразно с РА е извършено доначисляване на ДДС с посочената сума във връзка с процесните два броя ДКИ.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия по т. 1 притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Както фактурата, така и известието към фактурата са данъчни документи съгласно чл. 112, ал. 1 ЗДДС, но с различно съдържание. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата се издава за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Съгласно чл. 115, ал. 3 ЗДДС кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки.

В процесния случай от съдържанието на описаните по-горе ДКИ не става ясно какво е основанието за тяхното издаване - налице ли е намаление на ДО или доставката е развалена. И двете ДКИ се отнасят до ТБО за периода 2006 г. - 2008 г., но са на различна стойност. От друга страна, не е спорно, че след издаване на ДКИ дружеството е издало нова фактура с предмет - ТБО за 2006 г. - 2008 г. на друга стойност. Следователно, ревизираното лице е следвало да анулира погрешно съставените фактури, но не чрез издаване на ДКИ, а по реда, предвиден в чл. 116 от ЗДДС. Според тази разпоредба анулирането на погрешно съставени документи се извършва като се издават нови документи. Съгласно чл. 116, ал. 5 ЗДДС, всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона. За процесния период този ред се определя от нормата на чл. 58, ал. 1 от ППЗДДС, според която при анулиране на документи по чл. 116 ЗДДС, регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит въз основа на издадения нов данъчен документ по чл. 116, ал. 1 и при условие, че притежава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. При издаването на нов документ по чл. 116 ЗДДС е приложима нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС, според която корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. При така действащата уредба, анулиране на издадена фактура не се извършва чрез издаване на кредитно известие, както се установява от извършеното осчетоводяване от страна на РЛ. Това означава, че процесните ДКИ не отговарят на изискуемото съдържание по чл. 115 от ЗДДС и законосъобразно приходните органи са извършили доначисляване на ДДС за сумата от сумата от 12 371, 71 лева ведно с лихва от 2 435,51 лева във връзка с кредитни известия № 7000000842 от 13.01.2009 г. и № 7000000843 от 13.01.2009 г. към "Юробанк И Е. Д. Б." АД.

4. Допълнителното решение е частично правилно.

4.1. С оглед изхода на спора относно отмяната на РА по фактурите, издадени от "А." АД, допълнителното решение в частта на допълване на диспозитива с израза " 73...06 от 01.09.2009 г. - ДДС 5000 лева" се явява правилно. Както е посочил съдът, при формиране на извода по т. I. 2. от основното решение е пропуснал да включи в предмета на оспорване и отказания данъчен кредит по фактура № 73...06 от 01.09.2009 г. с предмет - вноска по договор / инсталация Нетстал/.

4.2. Съобразно разрешаване на спора за законосъобразно доначислен с РА ДДС за данъчен период м. 01.2009 г. във връзка с ДКИ № 7000000842 от 13.01.2009 г. и № 7000000843 от 13.01.2009 г. към "Юробанк И Е. Д. Б." АД, допълнителното решение в тази част следва да се отмени.

4.3. Правилен е изводът на съда да отхвърли като неоснователно искането на "В." АД за допълване на решението чрез включване в предмета на оспорване и на отказан данъчен кредит по фактура № 710000002 от 29.02.2008 г., издадена от " И С." ЕООД. Видно от мотивите на РД отказаният данъчен кредит на РЛ е по фактура № 700000002 от 29.02.2008 г., издадена от "И С." ЕООД, а не и по фактура № 710000002 от 29.02.2008 г. Последната фактура не е обсъждана от ревизиращите органи и не е част от предмета на РА.

4.3. Неправилно АССГ е отхвърлил молбата на "В."АД за допълване на решението в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "А." АД.

Видно от мотивите на решението и постановения диспозитив решаващият съд е пропуснал да включи в предмета по оспорения РА фактури № № 710000071 от 31.07.2009 г. с ДДС - 5000 лева и № 710000017 от 30.04.2007 г. с ДДС - 1500 лева, издадени от "А." АД, а същите са предмет на анализ в процесния РА. Двете фактури се отнасят до гореизброените фактури, по които на РЛ е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във връзка с наетата инсталация Нетстал. За тези фактури важи гореизложеното по п. I. 1 от основното решение и по п. 1 от мотивите на настоящия акт, поради което решението следва да бъде допълнено чрез включване в диспозитива на процесните два броя фактури.

4.4. Обосновано дружеството твърди, че съдът не се е произнесъл както в мотивите, така и в диспозитива за отказания данъчен кредит по три броя фактури, издадени от "И С." ЕООД - фактури № 15 от 30.10.2007 г., № 31 от 30.04.2008 г., № 34 от 31.05.2008 г. и за тях РА следва да се счита отменен. Тези три броя фактури са различни от посочените в мотивите и в диспозитива на решението фактури с № 7000000015 от 30.10.2007 г., № 7000000031 от 30.04.2008 г. и № 7000000034 от 31.05.2008 г. Отказаният по РА данъчен кредит на "В." АД по фактурите, издадени от "И С." ЕООД е в размер на 83 250 лева и се отнася до 8 броя фактури, а не по пет броя фактури, посочени от решаващия съд. Описаните три броя фактури са представени като оригинали и получателят има право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е следвало да формира мотиви за незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактури № 15 от 30.10.2007 г., № 31 от 30.04.2008 г., № 34 от 31.05.2008 г., издадени от "И С." ЕООД, тъй като отказът е обоснован само с оглед приложението на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Това означава, че допълнителното решение в тази част следва да се отмени, като се допълни основното решение.

Във връзка с разноските: С оглед частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА относно доначисления ДДС за м. 01.2009 г. по двете данъчни кредитни известия, издадени от "В." АД с получател "Юробанк И Е. Д. Б." АД, в полза на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1948,43 лева за двете съдебни инстанции с оглед материалния интерес.

С оглед частичната основателност на касационната жалба на "В." АД срещу постановеното по делото допълнително решение, в полза на дружеството следва да бъде присъдени разноски в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие /на л. 82 от делото/.

Решението следва да се отмени и в частта, в която дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "В." АД разноски в размер за горницата над 653,40 лева до пълния присъден размер от 657 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение