Решение № 8209 от 28.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Бюро по труда Възраждане към Агенция по заетостта - гр. София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Алиева, срещу Решение 6533/04.11.2022 г., постановено по адм. дело 2299/2022 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменено Решение от 23.02.2022г. на директора на Дирекция Бюро по труда - Възраждане при Агенция по заетостта, гр. София. Изложени са съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 20, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), съществено нарушение на съдопроизводствените правила, разписани в чл. 163, ал.3 АПК и чл. 171, ал.5 АПК, и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът И. Тодоров, чрез процесуален представител адвокат П. Иванова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение от 23.02.2022г. на директора на Дирекция Бюро по труда - Възраждане (ДБТ - Възраждане), гр. София, с което е прекратена регистрация 10073792/25.05.2021г. на И. Тодоров с мотиви: отказал да приеме предложената му подходяща работа. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че И. Тодоров е регистриран с 10073792 на 25.05.2021г. в ДБТ Възраждане при Агенция по заетостта, гр. София. Със заявление декларация жалбоподателят е декларирал, че има завършена образователна степен средно образование със специалност стругар и професия Металорежещи машини. Декларирано е още, че оспорващият притежава шофьорска книжка с категории А, В, ВЕ, С, СЕ, М. От данните по делото се установява, че оспорващият е заявил предпочитана професия шофьор, въз основа на което е получил няколко насочващи писма. Съгласно насочващо писмо от 11.11.2021г. на жалбоподателя е направено предложение за започване на работа като шофьор-куриер код по НКПД 8322-2007 при Европът 2000, на което И. Тодоров е отказал с мотив не го устройват условията. В същото е отбелязано, че жалбоподателят е заявил, че иска да повиши квалификацията си, придобивайки категория D, след което ще се яви на ново интервю. На 23.02.2022г. е изпратено ново насочващо писмо за започване на работа като шофьор на автобус код по НКПД 8331-2002 при Столичен автотранспорт, което предложение също е отказано. В писмото е отбелязано, че И. Тодоров е отказал да подпише писмото, за което са се подписали трима свидетели. Същият ден, 23.02.2022г., е издаден обжалваният административен акт, с което е прекратена регистрацията 10073792/25.05.2021г. на И. Тодоров, на осн. чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ, с мотив отказал да приеме предложена му подходяща работа. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, без да са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че конкретно за предложената позиция като шофьор на автобус код по НКПД 8331-2002 се изисква категория D по чл. 150а, ал. 2, т. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). При преценка на декларираните от И. Тодоров данни, първоинстанционният съд намира, че лицето притежава шофьорска книжка с категории А, В, ВЕ, С, СЕ, М, т.е. липсва изискуемата от закона категория D по чл. 150а, ал. 2, т. 14 ЗДвП. Изведено е, че по административната преписка, както и по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че И. Тодоров е придобил изискуемата категория правоспособност за изпълнение на предложената му позиция шофьор на автобус. Развити са съображения, че лицето притежава категории С и СЕ, които съгласно чл. 150а, ал. 2 , т. 10 и т. 11 ЗДвП дават възможност на притежателя им да управлява МПС за превоз на до 8 пътници плюс водача. Тези категории обаче дават възможност за упражняване на професия по НКПД с код 8322 (2006; 2007), но не и предложената. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд формира решаващ мотив за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, като приема, че с Решение от 23.02.2022г. на директор на Дирекция Бюро по труда - Възраждане, гр. София е прекратена регистрация рег. 10073792/25.05.2021г. на И. Тодоров поради отказ да приеме предложената му позиция като шофьор на автобус код по НКПД 8331-2002, въпреки липсата на доказателства, че същата се явява подходяща работа. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Материалноправното основание по чл. 20, ал. 4, т. 4 ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработните лица се прилага в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В разглеждания случай юридическият факт от хипотезиса на цитираната разпоредба не е доказан. От административния орган не са ангажирани доказателства досежно характера на предлаганата работа, въз основа на които да се формира обоснован извод, че е подходяща по смисъла на параграф 1, т. 4 от ЗНЗ, респективно работа, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт или осигурен транспорт от работодателя, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт или осигурен транспорт от работодателя. Неизяснен е останал в административното производство въпроса относно наличието на уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с параграф 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, а формално за мотиви е възпроизведена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. В разглеждания случай са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на които материалноправните предпоставки по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработното лице не са били доказани. Описаното в административното решение фактическо основание за издаването му представлява правопораждащият юридически факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган, съгласно нормата на чл.170, ал.1 АПК. В хода на първоинстанционното производство административният орган не е установил наличието на правнозначимите факти, с които е мотивирал взетото административно решение. При това положение касационното оплакване относно наличието на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки, е недоказано. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Неоснователно е възражението за неразпределена доказателствена тежест в процеса, предвид Разпореждане от 05.04.2022г., в което са дадени указания на страните. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, за възнаграждение за един адвокат, е основателна. Възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация, е неоснователно предвид размера на претенцията от 900 лева (деветстотин лева), който е под нормативно установения минимум от 1000 лева (хиляда лева), разписан в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . На основание чл. 143, ал.1 АПК сторените от ответника по касация разноски в размер на 900 лева (деветстотин лева) следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. 1 - во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,