Решение № 4745 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 389/2021 г.

Решение № 4745 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 389/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез гл. юрисконсулт М. Й. против решение № 129/16.11.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 166/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 194-ФК/7.08.2020 г. - запечатване на търговски обект- пункт за ГТП - автомивка на самообслужване /клетка № 1/, находящ се в гр. Търговище, ул. "Трети март" № 60, стопанисван от "Ей енд Ви" ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС и забрана достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС за срок от 14 дни. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора обстоятелството, че в обекта е имало регистриран касов апарат, не може да се противопостави на констатациите, че в същия обект е функционирал автомат за самообслужване, в който не е вградено отчитащо продажбите устройство - задължение по чл. 3, ал. 8, т. 1 и 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Нарушението е безспорно установено, както и фактът, че води до неотразяване на приходи. Оспорва решението и в частта за разноските, като твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Ей енд Ви" ООД, гр. Търговище не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отмени оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 194-ФК/7.08.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект- пункт за ГТП - автомивка на самообслужване /клетка № 1/, находящ се в гр. Търговище, ул. "Трети март" № 60, стопанисван от ЕЙ енд ВИ ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС и забраната на достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС за срок от 14 дни, административният съд е приел, че допуснатото нарушение е отстранено два дни след проверката на 2.08.2020 г., като още на 4.08.2020 г. в съответния търговски обект на дружеството - автомивка и прахосмукачка са монтирани и регистрирани два броя ФУВАС. Тези обстоятелства са констатирани с протокол № 1483651/4.08.2020 г. на органите по приходите и са установени от представените по делото свидетелства за регистрация на два броя фискални устройства от 4.08.2020 г. При доказано отстраняване на нарушението, необходимостта от налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС и нейната продължителност, според съда, следва да е мотивирано. По тези съображения съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовите изисквания за съдържание, несъответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2, 3 и 5 АПК и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС /в приложимата по време редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. По силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обект. Нормата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. В конкретния случай към момента на проверката, извършена на 2.08.2020 г. в търговския обект на ЕЙ ЕНД ВИ ООД, гр. Търговище е установено, че извършва продажба на услуги от автомивка на самообслужване (клетка 1 - устройство за миене на автомобили), без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване (ФУВАС). Установено е също така, че посоченото нарушение е преустановено на 4.08.2020 г. и към момента на издаване на оспорения административен акт на 7.08.2020 г. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и забрана достъпа до него не съответства на целта на закона - чл. 22 ЗАНН. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. (В този смисъл е решение № 4227/1.04.2021 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. дело № 11824/2020 г., между същите страни, както и цитираната в него съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи). С оглед на изложеното решението, с което оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена, следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите в касационната жалба по отношение на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Съдът не е обсъдил възражение за прекомерност на разноските, защото такова възражение по същество не е направено от касатора. Направеното в с. з. на 16.10.2020 г. възражение от процесуалния представител на административния орган е във връзка с присъдени в полза на дружеството разноски в производството по отмяна на разпореждането за допускане предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Това възражение е неотносимо към размера на разноските по адм. дело № 166/2020 г., тъй като оспорването на предварителното изпълнение е в отделно производство по реда на чл. 60 АПК. С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 300 лева адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство по адм. дело № 166/2020 г. Видно от договор за правна защита и съдействие № 35297/7.10.2020 г. платеното адвокатско възнаграждение не включва защита срещу допуснатото от органа по приходите предварително изпълнение на оспорената принудителна административна мярка. За касационното производство от дружеството ответник не е направено искане по разноските, поради което и с оглед изхода от спора, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,