Решение № 1853 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2017 г.

Решение № 1853 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на И. Шаханов срещу Решение № 15/12.06.2017 г. постановено по административно дело № 385/2016 г. по описа на Административен съд /АС/ - Русе. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Шаханов срещу Решение № 409 от 20.10.2016 г., постановено по преписка № 451/2014 г. на петчленен разширен заседателен състав от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частите, с които 1. е признато за установено, че И. Шаханов е извършил "тормоз" на работното място по признак "лично положение", както и "сексуален тормоз" по отношение на С. Стоева, представляващо дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. / и 2. му е наложена "глоба" в размер на 500 лв. за извършеното нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. С решението съдът е осъдил Шаханов да заплати на Ст. Стоева сумата от 300 лв. деловодни разноски. Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалното и процесуално законодателство. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че в производството пред КЗД не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка излага подробни съображения, относно това кой носи доказателствената тежест за доказване на осъществения сексуален тормоз. Твърди, че Стоева не е представила доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че е жертва на дискриминация, за да се прехвърли доказателствената тежест върху ответника в производството. Счита, че категорично е опровергал наличието на какъвто и да е упражнен от него сексуален тормоз. Сочи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства са противоречиви и не кореспондират с отразените по преписката констатации, като и на фактите по делото. Моли съдът да уважи жалбата и да отмени оспорваното решение. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по жалбата. Ответникът по касация – С. Стоева не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-4877 от 01.12.2014 г. и допълнителни уточнения от 17.12.2014 г., подадена от С. Стоева срещу И. Шаханов, който изпълнявал длъжността ръководител на отдел "Транспорт и планиране" в търговското дружество "ЕГГЕД Русе" АД до 9.02.2016 г., с оплаквания за осъществена спрямо нея дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. В жалбата се сочело, че Стоева е постъпила на работа в "ЕГГЕД" АД Русе, като кондуктор, по силата на трудов договор с изпитателен срок в полза на работодателя. Шаханов намерил достъп до профила й в социална мрежа "facebook" и започнал да я кани на срещи в извънработно време, като предлагал да я почерпи, досаждал й, правил недвусмислени намеци за интимни отношения. Пристигал със служебен автомобил на места, далеч от офиса му и отправял предложения за "близки" отношения. След отказите й на направените предложения последвали редица действия за злепоставянето й като работник и като личност, уверения, че ще плати за тези откази като загуби работата си. По този начин тя била подложена на системно унижение, стрес и страх, че може да бъде уволнена. След получаване на жалбата, Комисията е образувала преписка № 451/2014 г. разпределена на петчленен разширен заседателен състав, който определил председател и докладчик, както и разпределил доказателствената тежест между страните. На жалбоподателката били разяснени правата и задълженията по чл. 9 от ЗЗДискр., като същата е представила по преписката уточнение, към което приложила разпечатка на разменени електронни съобщения между нея и Шаханов и между Шаханов и други две служителки на дружеството. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване за пълното и обективно изясняване на фактите по случая. Изготвен е доклад-заключение. В хода на административното производство са разпитани редица свидетели, посочени и от двете страни. Назначена е компютърно-техническа експертиза. Проведени са няколко открити заседания, последното от които на 14.06.2016 г., за които страните са били надлежно призовавани. След подробно обсъждане и преценка на събраните в административното производство доказателства в тяхната съвкупност, Комисията в петчленен разширен състав, е заключила, че спрямо жалбоподателката Стоева е извършена дискриминация по смисъла на закона. Поведението на Шаханов спрямо Стоева осъществява състава на забраненото дискриминационно третиране под формата на тормоз по признака "лично положение" и сексуален тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Съставът на КЗД е наложил на Шаханов глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. В съдебното производство съдът е разпитал свидетелите Н. Николов и М. Михайлова, от чийто показания установил, че Шаханов е упражнявал сексуален тормоз и по отношение на други две служителки на дружеството. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като решението на КЗД съдържа всички реквизити по чл. 66 ЗЗДискр. Изпълнена е регламентираната процедура, извършено е пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. Подробно са обсъдени доводите на жалбоподателя основани на чл. 9 от ЗЗДискр. относно наличието на съществени нарушения в хода на административното производство, във връзка със събирането и интерпретирането на доказателствения материал. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспореното пред него решение на КЗД. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционният съд. ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна – чл. 4, ал. 1. Като форма на дискриминация законът е прогласил и тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места – чл. 5 ЗЗДискр. В процесния случай, производството пред КЗД е започнало по жалба на лице, което е твърдяло, че спрямо него е осъществен тормоз, вкл. сексуален тормоз. Легално определение на понятието "тормоз" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. Правилно съдът, при преценка на събраните пред КЗД и пред него доказателства, е достигнал до извод, че Шаханов е осъществил спрямо Стоева дискриминация под формата на тормоз по защитения признак "лично положение" и сексуален тормоз по смисъла на закона. Поведението на Шаханов изразяващо се в изпращането на нежелани притеснителни съобщения във фейсбук профила на С. Стоева е накърнило достойнството и честта на подчинената му служителка и е създало за нея враждебна, унизителна и застрашителна среда. От доказателствата е установено, че същата се е чувствала притеснена и се е страхувала за работата си. Неоснователни са доводите на касатора относно приложението на чл. 9 ЗЗДискр. в производството пред КЗД и допуснатото в тази връзка от Комисията съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че същият довод е бил наведен и в производството пред първата инстанция, като съдът подборно го е обсъдил. Мотивите му се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая, в изпълнение на указанията на КЗД относно доказателствената тежест, жалбоподателката Стоева е представила достатъчно доказателства за твърдения от нея факт на осъществен тормоз, вкл. сексуален въз основа, на които е могло да се направи обосновано предположение за осъществен такъв. Стоева е представила като доказателства разпечатки от фейсбук профила си и от профила на друго лице, съдържащи изпращаните от Шаханов съобщения. Изпращането им от Шаханов и тяхното съдържание е потвърдено от събраните пред КЗД доказателства. Правилно Комисията е приложила чл. 9 от ЗЗДискр. Противно на твърдението в касационната жалба, касаторът при условията на пълно и главно доказване не е опровергал фактите сочещи за осъществена от него дискриминация под формата на тормоз по признак "лично положение" и сексуален тормоз. Обратното, от събраните доказателства осъществяването и от негова страна, е безспорно доказано. С оглед установената дискриминация, правилно на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Шаханов е наложена глоба. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответниците не претендират разноски, а и не са представили доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, поради което не им се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение