Решение № 6349 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13042/2013 г.

Решение № 6349 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13042/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1618/15.07.2013 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. дело № 3338/2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения за неправилността на обжалваното решение са изложени в касационната жалба. Ответникът - "Файбър козметикс" ЕООД гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Дойчев, изразява становище в хода по същество и в писмена защита за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд е обжалван ревизионен акт (РА) № 161201699/11.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която за месечните данъчни периоди м. април, юни, юли, август и октомври 2011 г. на ревизирания субект е определен допълнително ДДС в общ размер от 11 280,95 лв. и са начислени лихви за забава. Определеният допълнително ДДС за посочените периоди е във връзка с непризнатите от приходния орган за извършени вътреобщностни доставки от ревизирания субект по пет фактури с получател LAT MARKETS SIA, Латвия, с VIN LV400003322144. Безспорно е издаването и наличието на фактури за доставките, с посочен в тях идентификационен номер на получателя на стоките. Спорно е било наличието на доказателства за осъществен транспорт на стоките до Латвия-Рига и оттам на предпоставката по чл. 7, ал. 1 ЗДДС - транспортиране на фактурираните стоки /козметика/ от територията на РБ до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Латвия. Административният съд е уважил жалбата и е отменил изцяло ревизионният акт в обжалваната му по съдебен ред част приемайки по спорните въпроси, че жалбоподателят е доказал фактическото транспортиране на стоките по фактурите от територията на РБ до територията на Латвия. Съдът се е позовал на приобщените като доказателства по делото международни товарителници, приемайки, че реквизитите и съдържанието им съответстват на изискванията на Конвенция CMR и съответно удостоверяват условията на договора и получаването на стоките от превозвача, както и от получателя на стоките предвид изявлението за получаване в кл. 24 от товарителниците, оформено чрез подпис на представител, дата и печат. Съдът е приел, че незначителната непълнота на някои от реквизитите не се отразява на годността и доказателствената стойност на документите, тъй като информация се съдържа и в останалите приобщени по делото доказателства - фактури, пътни листа, заповеди за командироване, трудови договори, информация за превозните средства, ползвани от двамата превозвачи - "Георгиева и сие" ЕООД Карнобат и "Дени транс 97" ООД гр. София. В мотивите си съдът обстойно е разгледал и е установил неверността на някои от фактическите изводи на приходните органи в РА - относно твърденията за началната отправна точка на превозно средство, относно невъзможността за установяване на маршрут по пътни листа и др. Касаторът навежда като пороци в касационната си жалба допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Основният и единствен довод в жалбата е, че съдът е основал своите решаващи изводи върху документи на чужд език - товарителници и писмени потвърждения, които не са придружени с точен превод на български език, заверен от страната в изпълнение изискванията на чл. 185 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Счита, че съдът в нарушение на собствените си процесуални действия - дадени на жалбоподателя и РЛ на два пъти в съдебни заседания указания за отстраняване нередовността на представените доказателства чрез представянето им в заверен превод, не само не е изключил доказателствата като такива по делото, но е изградил фактическите си изводи върху същите доказателства. Оплакванията се неоснователни. На първо място по делото наистина са били представени доказателства на чужд език - товарителници и писмени потвърждения, поради което са дадени указания от съда за представянето им във вида изискуем според разпоредбата на приложимия чл. 185 ГПК. Част от тези доказателства - всички относими за периодите товарителници - са били представени в превод от лицето, освен това те се съдържат в ревизионната преписка и са заверени като доказателства от приходните органи, ценени са и на тях е извършено позоваване при изготвяне на РА във вида, в който са обсъждани от съда - бланка - формуляр на CMR на български език. Касаторът не навежда доводи за погрешно или неправилно интерпретиране на попълненото съдържание на клетките на товарителниците или за възприето от съда тяхно съдържание, различно от възприетото от приходните органи. Изводът е, че по отношение на тези доказателства - международни товарителници - не е допуснато от съда нарушение на процесуалните правила като същите са ценени като годни доказателства и въз основа на тях са формиране фактическите и правни изводи на съда. Още по малко може да се твърди, че е налице съществено нарушение, тъй като е налице идентичност между възприетото съдържание на товарителниците от приходните органи и от съда, тоест не би се стигнало до различен краен акт във връзка с това съдържание. Що се отнася до писмените потвърждения същите не са представени в превод, поради което е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Като не е направил това съдът обаче не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е правил решаващи изводи въз основа на тях, не е обосновал акта си върху тези доказателства, имащи алтернативно доказателствено значение за получаването на стоките на територията на държава-членка на ЕС съгласно изискванията на приложимата разпоредба на чл. 45 ППЗДДС вр. с чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Предвид изложеното наведените в жалбата оплаквания се явяват неоснователни. При служебна проверка на допустимостта, валидността и материалната законосъобразност на обжалваното решение, касационният съд намира, че не са налице пороци, водещи до отмяна на решението. Правилно е прието от съда, че са налице всички предпоставки по чл. 7 ЗДДС за наличие на ВОД. Относно спорната предпоставка за транспортиране на стоките по процесните фактури от територията на РБ до територията на Латвия съдът обосновано се е позовал на придружаващите транспортни документи - товарителници, приети също обосновано за годни доказателства, съдържащи изискуемите реквизити и решаващо - на данни за получаването на стоките на територията на Латвия. При тези данни съдът е достигнал до законосъобразния извод за наличие на ВОД, а оттам и за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания пред него РА, в който е прието обратното. Обосновано е отчетено, че визираните от приходните органи неточности в пътните листа и другите придружаващи стоките документи, извън товарителниците, са незначителни. Решението е постановено при преценка на всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените от ответника по касация разноски в касационната инстанция в размер на 800 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд